Няма достатъчно газ за запълването на "Южен газов коридор"
Представителят на Европейския съюз за Централна Азия Питер Буриан по време на първия Каспийски икономически форум в Туркмения съобщи за новата стратегия на ЕС, която предполага възможността за закупуване на туркменски газ. В съответствие с тази стратегия, ЕС смята да осигури достъп до газовите ресурси на туркменската страна. По думите на Буриан, през 2019 г. ЕС „е засилил обсъждането с Туркмения на въпросите за енергийното сътрудничество, включително строителството на Транскаспийски газопровод“.
Въпросът за строителството на газопровод през Каспийско море до Азербайджан се обсъжда не за първа година и стана изключително актуален сега, когато завършва изграждането на „Южен газов коридор“, пише за Прайм Андрей Карабьянц.
Проектът „Южен газов коридор“ от самото начало е поддържан всячески от страните от ЕС, тъй като се разглежда като алтернативно трасе за доставки на природен газ за Европа, заобикаляйки Русия. Европейските финансови структури предоставиха на азербайджанските и турските участници в проекта големи кредити са строителството.
„Южен газов коридор“ дори получи от Брюксел изключение от Третия енергиен пакет, забраняващ на компаниите, добиващи газ да контролират газопроводите, по които се осъществяват доставки за ЕС.
TANAP е готов за доставки за Европа
През юни миналата година в Турция бе пуснат в експлоатация газопровода TANAP – основното звено от „Южен газов коридор“. Акционери в него са азербайджанската компания с държавно участие Southern Gas Corridor, турските SOCAR Turkey Enerji и BOTAS, както и британската BP.
По време на тържествената церемония по пускането на газопровода TANAP президентът на Турция Реджеп Ердоган каза: „Откриваме Трансанадолския газопровод, гръбнакът на „Южен газов коридор“, който ние наричаме енергийният Път на коприната“.
TANAP преминава през територията на Турция – от грузинската граница на изток до границата с Гърция на запад. Дължината на газопровода е 1841 км. По данни на турски източници, инвестициите в строителството са 7,99 млрд. долара.
Търговските доставки на азербайджански газ по TANAP започнаха на 30 юни 2018 г. От момента на пускането в експлоатация общият обем от доставките на газ по газопровода са 1,87 млрд. куб м.
SOCAR на 1 юли 2019 г. съобщи за пълна готовност на TANAP за начало на доставките на газ за Европа.
За експорт на газ за Европа се строи и газопровода ТАР (Трансадриатическия газопровод) с дължина от 878 км от турско-гръцката граница до Италия. В началото на август газопроводът бе построен до 88 %.
Общата дължина на „Южен газов коридор“ надхвърля 3,5 хил. километра. Общите разходи по осъществяването на проекта – строителството на TANAP и TAP, разширението на Южно-Кавказкия газопровод и вторият етап от разработката на находището Шах-Дениз се оценяват на 40 млрд. долара. Участниците в проекта очакват, че доставките на азербайджански газ за ЕС ще започнат през 2020 г.
С наближаването на 2020 г. именно възникват и въпроси за възможността на Азербайджан да осигури доставки по „Южен газов коридор“ в пълен обем.
Шах-Дениз не оправдава надеждите
Ресурсната база на проекта е находището Шах-Дениз на шелфа на Каспийско море. По официални данни на азербайджанската страна балансовите запаси на находището са за 1,2 трлн. куб м.
През първото полугодие на 2019 г. от находището са добити 8,4 млрд. куб м – с 68 % повече в сравнение с година по-рано. Съществуващите добивни мощности на находището са за 56 млн. куб м на ден, или около 20 млрд. куб м годишно.
През януари-юни 2019 г. експортът на газ от Шах-Дениз за Турция е 953,3 млн. куб м. През тази година доставките на газ по TANAP се планира да са в обем от 3 млрд. куб м, а през 2020 г. трябва да се увеличат до 6 млрд. куб м. За изпълнение на плана за 2019 г. през второто полугодие трябва да се увеличи значително добива от Шах-Дениз.
По данни на Държавната митническа комисия на азербайджанската страна, през януари-юни 2019 г. експортът от страната достига 5,66 млрд. куб м – с 83 % повече, отколкото през първото полугодие на миналата година. Приходите от експорта на газ са 1,05 млрд. долара.
За същия период доставките на петрол за чужбина са били 15,83 млн. тона и са донесли на експортьорите 7,6 млрд. долара. През първото полугодие добивът на газ в Азербайджан се е увеличил с 19,4 % и е достигнал 17,3 млрд. куб м. От това количество производството на търговски газ е било 11,99 млрд. куб м – с 35 % повече в сравнение със същия период година по-рано. Разликата в значението се обяснява с необходимостта от нагнетяване на част от количествата обратно в пластовете за повишаване на извличания петрол от групата находища Азери-Чираг-Гюнешли.
От Азери-Чираг-Гюнешли се добиват повече от три четвърти от целият азербайджански петрол, който е значително по-скъп от природния газ. Независимо от увеличението на добива за нагнетяване на газ, добива на нефт в страната намалява. През 2010 г. добивът е надхвърлял 50 млн. тона петрол, а през миналата година е достигал общо 38,76 млн. тона.
Негативната тенденция в петролния сектор на Азербайджан продължава. През първото полугодие на 2019 г. добивът на нефт и кондензат намалява в годишно изражение с 3,1 % - до 18,7 млн. тона. Повечето експерти са уверени, че за предотвратяване на по-нататъшния спад на добива, обемът на обратно нагнетяване на газ в Азери-Чираг-Гюнешли ще трябва да се увеличи.
Газа може да не стигне
Независимо от значителното увеличение на експорта, на Азербайджан газа не достига, за да осигури изпълнението на всички поети ангажименти.
По дългосрочни договори Азербайджан трябва да доставя газ за Грузия и Турция. През миналата година обемът на доставките е бил за 2,68 млрд. куб м и 7,5 млрд. куб м съответно. Вътрешното потребление в страната се оценява на 10 – 11 млрд. куб м. Основни потребители на газ вътре в страната са генериращите компании и домакинствата.
За осигуряване на нуждите и изпълнение на задълженията към другите страни, Баку внася ирански газ за Нахичеванска област, отделена от основната част на Азербайджан от територия на Армения.
Баку е принуден също така да купува и туркменски газ, необходим за изпълнение на задълженията към Грузия и осигуряване на вътрешното потребление по време на пиковото търсене. Доставките се осъществяват чрез транзит през територията на Иран.
До края на миналата година „Газпром“ също доставяше газ за Азербайджан. Руският газ се преработваше вътре в страната, а също така се използваше за поддържане на стабилният експорт през зимния период.
По TANAP обемът на доставки трябва да е от порядъка на 16 млрд. куб м – 6 млрд. куб м са предназначени за Турция и 10 млрд. куб м за страните от ЕС. Експортът на азербайджански газ по „Южен газов коридор“ за Европа трябва да започнат още през следващата година, но обемът на доставки е значително под 10 млрд. куб м газ годишно.
Ако газа не стигне, „Газпром“ ще добави
От ЕС не са уверени, че европейските потребители ще могат да получават по „Южен газов коридор“ азербайджански газ в обем от 10 млрд. куб м газ годишно, независимо от огромните инвестиции в проекта. На Запад расте разбирането за това, че за натоварването на „Южен газов коридор“, което може да откупи разходите, ресурсите на Шах-Дениз не са достатъчни. Необходим е газ от други източници.
Необходимите запаси притежава Туркмения. Но за доставките на туркменски газ за Европа е необходим Транскаспийски газопровод, въпросът за строителството на който постави Буриан по време на Каспийския форум.
Иран обаче е проти строителството на Транскаспийския газопровод, тъй като той може да нанесе сериозни щети на екологията на региона. За доставката на газ за Европа Техеран предлага да се използва съществуващата иранска инфраструктура.
Москва подкрепя Техеран. Премиерът на Русия Дмитрий Медведев по време на Каспийския форум заяви: „Абсолютно съм убеден, че всички големи проекти на Каспийско море трябва да минат през детайлна и безпристрастна екологична експертиза с участието на специалисти от всички прикаспийски страни“.
Без съгласието на Русия и Иран да се построи Транскаспийски газопровод не е възможно. Но ако за запълването на „Южен газов коридор“ не достига азербайджански газ, то необходимите обеми може да бъдат предоставени от „Газпром“. Сега се обсъжда възможността за присъединяване към ТАР на газопровода „Турски поток“, строителството на който се завършва от руска компания.