Кристин Лагард: Инфлацията намалява в еврозоната, но като цяло остава висока за твърде дълго време

Инфлацията продължава да намалява, но все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време. Затова днес Управителният съвет (УС) реши да повиши трите основни лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни пункта. Така Кристин Лагард, управител на банковия регулатор на еврозоната, аргументира на пресконференция с участието и на Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ, днешното решение на УС да повиши трите лихви с по 0.25 процента.

Тя уточни, че и бъдещи решения ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат определени на достатъчно ограничителни нива толкова дълго, колкото е необходимо, за да постигнем своевременно връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от два процента. Ще продължим да следваме подход, зависим от данните, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението. „По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще продължат да се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика“, каза Лагард.

Тя подчерта, че УС е готов да коригира всички инструменти в рамките на неговия мандат, за да гарантира, че инфлацията се връща към средносрочна цел от 2% на ЕЦБ и да запази гладкото функциониране на трансмисията на паричната политика.

След това Лагард очерта по-подробно как вижда развитието на икономиката и инфлацията и обясни оценката на УС на финансовите и паричните условия.

Относно развитието на икономиката

Лагард каза, че краткосрочните икономически перспективи за еврозоната се влошиха, до голяма степен поради по-слабото вътрешно търсене. Високата инфлация и по-строгите условия на финансиране ограничават разходите. Това тежи особено върху промишленото производство, което също се задържа от слабото външно търсене. Жилищните и бизнес инвестициите също показват признаци на слабост. Услугите остават по-устойчиви, особено в подсектори с интензивни контакти като туризма. Инерцията, обаче, се забавя в сектора на услугите. Очаква се икономиката да остане слаба в краткосрочен план. С течение на времето намаляващата инфлация, нарастващите доходи и подобряването на условията за предлагане трябва да подкрепят възстановяването.

Пазарът на труда остава стабилен. Коефициентът на безработица остана на историческото си дъно от 6.5 процента през май и се създават много нови работни места, особено в сектора на услугите. В същото време прогнозните индикатори показват, че тази тенденция може да се забави през следващите месеци и да се превърне в отрицателна за производството.

С отшумяването на енергийната криза правителствата трябва да отменят свързаните мерки за подпомагане незабавно и по съгласуван начин. Това е от съществено значение, за да се избегне засилването на средносрочен инфлационен натиск, който в противен случай би изисквал по-силен отговор на паричната политика.

Относно инфлацията

Лагард подчерта, че инфлацията се е понижила допълнително през юни, достигайки 5.5% след 6.1 на сто през май. Цените на енергията отново са спаднали с 5.6% на годишна база, а инфлацията на цените на храните продължи да се забавя, но остава висока – 11.6%.

Инфлацията на стоките и услугите следваха различни тенденции. Инфлацията при стоките се понижи допълнително до 5.5% от 5.8% през май. Обратно, инфлацията при услугите се повиши до 5.4% от 5.0% през май, което се дължи на стабилните разходи за почивки и пътувания, а също така отразява възходящите базови ефекти.

По думите на Лагард двигателите на инфлацията се променят, но външните източници на инфлация намаляват. За разлика от това вътрешният ценови натиск, включително от нарастващите заплати и все още стабилните маржове на печалби на компаниите, стават все по-важен двигател на инфлацията.

Въпреки че някои мерки намаляват, базисната инфлация като цяло остава висока, включително поради постоянното въздействие на минали увеличения на цените на енергията върху цените в цялата икономика. Въпреки че повечето мерки за дългосрочни инфлационни очаквания в момента възлизат на около 2%, някои показатели остават завишени и трябва да бъдат наблюдавани отблизо, каза председателят на УС на ЕЦБ Кристин Лагард.

Оценка на риска

Латгард обясни, че перспективите за икономическия растеж и инфлацията остават силно несигурни. Рисковете за понижаване на растежа включват неоправданата война на Русия срещу Украйна и увеличаване на по-широкото геополитическо напрежение, което може да фрагментира световната търговия и по този начин да натежи върху икономиката на еврозоната. Растежът може да бъде и по-бавен, ако ефектите от паричната политика са по-силни от очакваното или ако световната икономика отслабне и по този начин намали търсенето на износа на еврозоната. Обратно, растежът може да бъде по-висок от прогнозирания, ако силният пазар на труда, нарастващите реални доходи и намаляващата несигурност означават, че хората и предприятията стават по-уверени и харчат повече.

Възходящите рискове за инфлацията включват потенциален подновен възходящ натиск върху разходите за енергия и храна, също свързан с едностранното оттегляне на Русия от Черноморската инициатива за зърно. Неблагоприятните метеорологични условия в светлината на разгръщащата се климатична криза може да повишат цените на храните с повече от прогнозираното. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над нашата цел или по-високи от очакваните увеличения на заплатите или маржовете на печалба също може да доведе до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. От друга страна, по-слабото търсене – например поради по-силно предаване на паричната политика – би довело до по-нисък ценови натиск, особено в средносрочен план. Освен това инфлацията ще спадне по-бързо, ако намаляващите цени на енергията и по-ниските увеличения на цените на храните преминат към цените на други стоки и услуги по-бързо от очакваното в момента.

Финансови и парични условия

Затягането на нашата парична политика продължава да се отразява силно върху по-широките условия на финансиране, призна Лагард. По нейните думи, безрисковите лихвени проценти за краткосрочни до средносрочни падежи са се увеличили след последната среща през юни и финансирането стана по-скъпо за банките, отчасти поради продължаващото постепенно премахване на целевите дългосрочни операции на ЕЦБ по рефинансиране (TLTRO). Голямото изплащане на TLTRO през юни премина гладко, тъй като банките бяха добре подготвени. Средните лихвени проценти за бизнес заеми и ипотеки се повишиха отново през май, съответно до 4,6% и 3,6%, подчерта Лагард.

В същото време по-високите лихвени проценти по заеми и свързаните с тях съкращения в плановете за разходи са довели до допълнителен рязък спад в търсенето на кредит през второто тримесечие, както беше отчетено в последното проучване на ЕЦБ на банковото кредитиране. Освен това, кредитните стандарти за заеми за фирми и домакинства се затегнаха допълнително, тъй като банките стават все по-загрижени за рисковете, пред които са изправени техните клиенти, и са по-малко склонни да поемат тези рискове. По-строгите условия на финансиране също правят жилищата по-малко достъпни и по-малко привлекателни като инвестиция, а търсенето на ипотечни кредити намалява за пето поредно тримесечие.

На този фон годишният темп на растеж на кредитирането продължи да намалява през юни, като падна до 3.0 на сто за фирмите и 1.7 на сто за домакинствата, с годишни темпове на растеж съответно от 0.0 на сто и -0.2 на сто през второто тримесечие. На фона на слабото кредитиране и намаляването на баланса на Евросистемата, годишният темп на растеж на широките пари падна до 0,6 процента през юни, с годишен темп на растеж от -1,1 процента през второто тримесечие, каза в заключение Кристин Лагард.