Доларът се обезцени след като централната банка на САЩ повиши лихвата до 22-годишен връх

Щатският долар отслабва спрямо повечето валути след обобщаване на резултатите от двудневната среща на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) и пресконференцията на неговия президент Джеръм Пауъл.

В сряда Фед очаквано повиши лихвения процент по федералните фондове с 25 базисни пункта до 5.25-5.5%. Нивото достигна връх за 22 години. Анализаторите предполагат, че увеличението през юли може да е последното, пише Trading Economics.

Пауъл призна, че Фед ще повиши лихвите и на следващото заседание през септември, ако статистическите данни оправдават това, но побърза да добави, че запазването на лихвите непроменени също е вероятен сценарий.

Ръководителят на Фед няколко пъти повтори, отговаряйки на въпроси на журналисти, че регулаторът няма ясно дефиниран план за по-нататъшни промени в лихвените проценти. „В сегашната среда не можем да бъдем прекалено конкретни", каза Пауъл. - Ще вземем решение за лихвите на следващата среща, след това на следващата и т.н."

Вижте още: Централната банка на САЩ очаквано вдигна водещите си лихви с 0.25% до 22-годишен връх

Днес ще се проведе заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), резултатите от което ще бъдат обобщени в 15:15 часа българско време. Търговците очакват, че и европейският регулатор също ще повиши трите си лихви с по 25 базисни пункта на фона на стабилната инфлация. Така лихвата по основните операции по рефинансиране - лихвеният процент, по който търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица – ye нарасне до 4.25%. Лихвеният процент по депозитното улеснение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ) ще се повиши до 3.75 на сто (22-годишен връх), а ставката по пределното кредитно улеснение (която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) ще достигне 4.50 на сто, най-високото ниво от октомври 2008 г. Това ще бъде деветото поредно повишаване на лихвените проценти от началото на цикъла на затягане на ЕЦБ, започнал през юли 2022 г. Предстоящата политическа декларация и пресконференцията на президента Лагард ще бъдат внимателно разгледани от инвеститорите за по-нататъшни сигнали за бъдещата лихвена траектория на ЕЦБ, тъй като сред няколко членове на ЕЦБ възникнаха съмнения относно необходимостта от повишаване на лихвените проценти през септември.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.20% в четвъртък, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, загуби 0.32%*.

Курсът на еврото спрямо долара се повиши с 0.37% до 1.1128 долара спрямо 1.1086 долара в края на предходната сесия в сряда.

Британският паунд поскъпва с 0.29% и се търгува за 1.2978 долара спрямо 1.2941 долара предния ден.

Щатският долар спрямо йената с падна с 0.12% до 140.07 йени след 140.24 йени в края на предишната търговия. Укрепването на японската валута е ограничено от очакванията, че Централната банка на Япония ще поддържа ултра мека парична политика, което ще стане ясно от резултатите от двудневната среща в петък.

Американският долар спадна и спрямо китайския юан на международните валутни пазари (офшорният юан) с 0.05% и се търгува за 7.1392 юана спрямо 7.1431 юана ден по-рано. Юанът се насочва към най-силните си нива от повече от месец, след като Китай обеща да увеличи политическата подкрепа за закъсалата си икономика, с акцент върху стимулирането на вътрешното търсене и подпомагането на болния пазар на имоти. Освен това, Китайската народна банка смекчи правилото за трансгранично финансиране, което позволява на компаниите да заемат повече офшорни кредити, ефективно обезсърчавайки фирмите да купуват долари и да продават юани на оншорния (вътрешния континентален) спот пазар.

Стоковите валути също се възпорзваха от слабостта на долара. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари, които са зависими от търговията на двете страни с Китай, се повишиха съответно с 0.87% до 0.6814 американски долара за един „австралиец“ и с 0.73% до 0.6255 щатски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола – канадският долар и норвежката крона нараснаха съответно с 0.28% до 1.3117 канадски долара за един американски и с 0.79% до 10.0216 норвежки крони за един щатски долар. На стоковата борса в Ню Йорк (NYMEX) американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 22 август нарасна с 0.80% до 79.41 долара за барел, а на борсата в Лондон (ICE Futures) европейският Brent поскъпна с 0.66% до 83.47 долара за барел с доставка до 31 юли.

*Валутните курсове и цените на петрола са актуални към 11:15 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.