Държавата продължава да се бави със създаването на постоянен фонд за енергийна ефективност

Постоянен фонд за енергийна ефективност, с който да спре старт -стоп системата при финансиране на обновяването на многофамилните жилища, не се очертава скоро. Забавянето на администрацията в това отношение е изключително голямо и поне с година. Вече започна приемът по втория етап на процедурата за обновяване на многофамилните жилищни сгради, която изисква 20% съфинансиране от гражданите. 

Националният декарбонизационен фонд няма не се очертава да заработи скоро

Тази роля ще изпълнява бъдещия Национален декарбонизационен фонд. Основна реформа, залегнала в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., е създаването на Национален декрабонизационен фонд, съобщиха за 3еNews и oт Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Основната цел на фонда ще бъде устойчив подход към предоставянето на финансиране за изпълнение на мерки за обновяване на сградния фонд, чрез използването както на безвъзмездни средства от различни донори, така и на финансови инструменти с публична подкрепа и/или директни частни инвестиции. Чрез структурирането на фонда ще се осигури постоянно текущ прием на заявки за финансиране на дейностите по енергийно обновяване на сградния фонд и ще се прекрати цикличността на програмите за обновяване, която преобладава към момента, обясниха от регионалното министерство. Отговорно ведомство за изпълнение на реформата обаче е Министерство на енергетиката, а на сайта на министерството е публикуван доклад с предложения за структурирането на фонда още през януари и до днес няма никаква информация как и кога ще заработи той.

По непотвърдена информация тази роля междувременно би могъл да играе Фонда за енергийна ефективност, но при него предстоят структурни промени точно в разгара на лятото.

Дотогава гражданите разчитат на себе си, на заеми и гаранции от банки, на ЕСКО компании

И докато сформирането на постоянен фонд се случи гражданите трябва сами да намерят средства да осигурят 20% съфинансиране за санирането на блоковете, в които живеят.

"Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не ограничава кандидатите с конкретен модел и на практика е отворено към всички предложения за приложими варианти, готови или пилотно разработвани, насочени към осигуряване на 20% съфинансиране от страна на кандидатите", обясниха оттам. Възможностите за финансиране са гражданите да направят това самостоятелно, през ЕСКО компании или чрез други финансови инструменти (заеми и гаранции) от банки/фондове, вкл. такива с роля на общините. Това напрактика означава, че хората масово ще използват спестявания. Другата възможност е да търсят кредити от търговските банки, които не дават кредити за саниране. Причината е, че липсва гаранция, която държавата би могла да предостави за обезпечение на кредита. Но явно няма готовност за такава инициатива към момента. Могат да се използват различни други финансови институции като Българската банка за развитие, Фонд на фондовете или фонд ФЛАГ. 

Най-малко популярен вариант е сключване на договор с ЕСКО компания, които имат и организация. Идеята е да поемат съфинансирането, което ще се възвърне от реализираните спестявания и тъй като ЕСКО компаниите ще се стремят към по-бърза възвръщаемост ще имат за цел да се реализират по-високи спестявания. Но този модел е непознат и хората трябва да са внимателни, когато сключват договорите.

Според представители на сектора обаче най-добрият подход е кредитирането и издаване на гаранции от Българската банка за развитие. Но Българската банка за развитие е към Министерството на иновациите и растежа и вероятно разговорите в тази посока също са затруднени. 

Бизнесът настоява за ежегодно финансиране от бюджета за саниране и пътна карта до 2030 г.

Според бизнеса изпълнението на реформите в Плана за възстановяване и създаването на Национален декарбонизационен фонд трябва да улеснят процеса на обновяване и да подпомогнат гражданите. Процесът е сериозно забавен и има необходимост от бърза реакция и спешни мерки, за да се обезпечи успехът на модела на споделена финансова отговорност.

Да се осигури устойчивост на процеса с пътна карта поне до 2030 година, системно ежегодно финансиране от републиканския бюджет и максимално използване на европейските източници – Модернизационен фонд, Европейски климатичен фонд и др., настояват от сектора. Само по този начин може да се отговори на огромните нужди от обновяване в жилищния сектор, високите очаквания на населението и поетите ангажименти от страната ни в рамките на европейската Зелена сделка. Тези механизми са необходими, за да може да се гарантира сигурността на гражданите, за да участват активно в процеса на обновяване, смята бизнесът. 

93% от многофамилните жилищни сгради в България се нуждаят от саниране, показва анализ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Световната банка. В страната трябва да бъдат обновени около 60 000 жилищни сгради, а с настоящия ресурс по двата етапа на Плана за възстановяване от 1,3 млрд. лева ще бъдат обновени не повече от 1200 сгради до 2026 година. Това е едва 2% от многофамилните жилищни сгради за период от 4 години, или темп на саниране от 0,5% на година. Затова е задължително да бъдат намерени финансови механизми, които да стимулират хората да търсят различни инструменти, а държавата да гарантира кредити от финансовите институции.

В България се обновява годишно около 0,3%-0,5% от сградния фонд, много нисък е процентът и в другите страни-членки на ЕС, а за да постигнем целите за намаляване на емисиите от сградния фонд трябва да правим поне по 2% обновяване годишно до 2030 година. Само енергийната ефективност може да намали разходите ни за енергия с 30% и да намали необходимостта от използването на изкопаеми горива. По данни на ЕК, сградите са отговорни за 30-40% от парниковите емисии и реализирането на спестявания може да намали замърсяването на климата.