Европа вече закъснява с целите си за критичните суровини до 2030 г., предупреждават френски експерти

Дори и днес да бъдат открити нови мини в Европейския съюз, експертите във френския минен сектор казват, че ще бъде много трудно да се постигнат целите на ЕС за добив на критични и стратегически суровини до 2030 г. За да постигне своите енергийни и климатични цели, ЕС ще трябва да електрифицира в огромен мащаб индустрията си, което от своя страна ще изисква повече суровини. Става дума за производството на оборудване за генериране и съхранение на електроенергия като батерии, вятърни турбини и слънчеви панели.

За тази цел Европейската комисия представи предложението си в средата на март за Закон за критичните суровини (Critical Raw Materials Act (CRMA), с оглед на напредъка на енергийния и екологичен преход на ЕС, припомня Euractiv. Съгласно него страните от ЕС трябва да гарантират, че 10% от добива, 40% от рафинирането и 15% от рециклирането на няколко дузини суровини се извършва на европейска територия до 2030 г.

На всичкото отгоре Комисията предлага ЕС вече да не зависи повече от 65% от една страна извън ЕС за една единствена суровина – трудна задача, като се има предвид до каква степен ЕС в момента зависи от вносни минерали. Това важи особено от Китай, който представлява до 90% от веригата за доставки при определени материали.

Оттогава тези цели са в центъра на дебата, като някои депутати в Европейския парламент се противопоставят на въвеждането им, а някои страни от ЕС като Франция и Германия предпочитат цели за отделни минерали.

„Би било абсурдно да се поставят едни и същи цели за кобалта, 80% от чиито запаси се намират в една африканска държава, както и за лития например, който може да се добива в Европа“, обясни френският министър на индустрията Ролан Лескюр.

Неизследвани земни недра

Френската минна промишленост също подкрепя идеята за въвеждане на специфични за сектора цели за отделни суровини, заявявайки, че на Европа „липсва достатъчно производствен капацитет и време, за да ги приложи“ по-специално за някои метали, изброени в Закона за критичните суровини, обясни Кристоф Поансо, заместник генерален директор на Френското бюро за геоложки и минни изследвания.

Но освен трудностите при снабдяването на определени минерали в страната, Поансо посочи и пропуските в данните поради неизследван геоложки потенциал в Европа.

Във Франция „знанието за подпочвените ресурси е изключително разпокъсано и обхваща само част от страната“, каза Поансо на конференция, организирана от дясната партия Les Républicains в началото на юли.

„Инвентаризацията и техниката, използвана преди 40 години, дълго време беше ограничена до първите 100 метра под земята“, обяснява той. Ресурсите в недрата на Европа могат дори да бъдат изнесени, смята още изследователят.

Норвегия например наскоро откри находище на фосфати, което може да задоволи значителна част от нуждите на ЕС. В началото на януари Швеция също обяви откриването на голямо находище на редкоземни оксиди.

При тези условия „трябва да инвестираме отново в това да научим повече за нашите недра и да отворим повторно мини. За да направим това, трябва да пуснем отново инвентаризация и проверка на наличните минералните ресурси, присъстващи във всички 27 държави-членки на ЕС“, твърди Поансо.

Новите мини изискват време

Новите минни проекти обаче отнемат много години, за да се осъществят, посочи Поансо. Той припомни, че в световен мащаб са необходими средните 17 години за преминаване на една мина от проучване към промишлено производство.

„Трябва да започнем да работим сега по разработването на минни проекти“, каза той. В противен случай „определен брой траектории и сценарии, желани от ЕС, ще бъдат ограничени от нашите добивни мощности“, предупреди той.

Френската комисия за атомна енергия, ключов играч във френските промишлени и технологични изследвания, също споделя това наблюдение, като казва, че целите на ЕС „не са много надеждни“ поради присъщите забавяния при откриването на нови мини и съоръжения. Между сега и 2030 г. „по-голямата част от капацитета за добив, който ще бъде наличен в ЕС […] зависи от проекти, които вече са в процес на разработка“, обяснява френският орган в своето становище относно проекта на Закона за критичните суровини.

За да се справи с това, френският изследователски енергиен орган предлага на Комисията да „дефинира прогресивно нарастващи цели за дела на добива в ЕС за различни времеви хоризонти“.

Накратко, без да отвори мините сега, ЕС вече изостава от целите си.

„Комисията е твърде оптимистична относно скоростта, с която ще можем да внедрим индустриални решения за постигане на тези цели“, каза Бертран Буше, представител на френския Комисарият по атомна енергия (CEA) в Европейската комисия.

Ускоряване

Въпреки тези предупреждения, ЕС има всички интереси да ускори минните проекти, тъй като трансформацията и рециклирането на частите от веригата на доставките ще останат „постоянно недостатъчни, за да отговорят на търсенето“, уточняват от CEA. Дори ако всички налични ресурси трябва да бъдат извлечени, „ще са необходими повече“ поради много голямото търсене, обясни Буше.

Например „няма да има достатъчно ресурси глобални“, за да се изпълнят целите за електрическа мобилност, приети от всички страни в световен мащаб, обясни Поансо. Той добавяйки, че „това не е въпрос на ресурси, а на време“. Жан-Доминик Сенар, председател на френския производител на автомобили Renault, описа ситуацията в термините на Страшния съд, като каза, че „войната на бъдещето ще бъде войната на металите“.

Това означава, че целите на Закона за критичните суровини трябва да съответстват на тези на Закона за декарбонизация на  индустрията (Net Zero Indusrty Act (NZIA), както се препоръчва от Европейската асоциация на изследователските и технологичните организации (EARTO), на която CEA е член.