Гърция иска да бъде инвеститор в ядрена централа у нас, смята да резервира и част от капацитета на "Чирен"

Гърция е заявила интерес към два енергийни проекта в България – разширението на газохранилището в Чирен и строежа на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“. Нашите съседи искат да запазят част от капацитета в Чирен и срещу заплащане да ползват допълнителни обеми газ. Те са готови да се включат и в изграждането на новите мощности в „Козлодуй“ – като инвеститор или като клиент с дългосрочен договор за покупка на електроенергия. Тази тема е сред обсъжданите при днешното посещение на премиера акад. Николай Денков в Гърция, съобщиха от правителствената информационна служба днес. Българският премиер се срещна с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис. Проведоха се и пленарни разговори с участието на министри от двете страни. Идеята Гърция да се включи в изграждането на ядрена мощности у нас вече е обсъждана няколко пъти. Още по времето бившият премиер Бойко Борисов Атина имаше интерес към проекта, дори към АЕЦ "Белене". При управлението на "Продължаваме промяната" с премиер Кирил Петков този интерес бе препотвърден.

България иска да се включи пък в концесиите на гръцките пристанища в Кавала и Александруполис. Интересът към Кавала е за участие с 20%. Фирмите-концесионери там, които скоро ще подпишат договор с Гърция, вече са изразили съгласие да добавят и български партньор, който по всяка вероятност ще бъде държавно дружество. Концесията за пристанището в Александруполис в момента е спряна. Когато отново бъде обявена, България ще има възможност да заяви своя интерес, каза министър-председателят след завръщането си от Атина.

България и Гърция са стратегически партньори по отношение на енергийните и транспортните коридори „Север-Юг“. „Когато миналата година „Газпром“ спря доставките на газ за България, Гърция изигра ключова роля, за да може без прекъсване да захраним нашата икономика и битовите потребители. В момента се работи усилено по увеличаване на количествата подаван газ чрез монтиране на допълнителни компресорни станции. Това позволява не само България да бъде захранена, но да се пренася газ и към съседни страни на север и на запад от нас“, обясни акад. Денков.

Петролопровод до Бургас ще има до края на 2024 г.

Тема на срещата в Атина днес е бил и нефтопроводът Александруполис-Бургас, чието значение за захранване на рафинерията в Бургас ще нарасне неимоверно, след като приключи дерогацията за преработка на руски петрол там. Гръцката страна е заинтересована да построи нефтопровода до края на 2024 г., затова днес са обсъждани възможни трасета и практически стъпки за реализация на проекта.

Гърция вече е започнала да развива железопътните линии, които са от особен интерес за България – към Кулата и към Свиленград. Подобряването на техническото състояние на железните пътища в тези две посоки би позволило да се пренасят повече товари от България, Румъния, Украйна и Молдова към гръцките пристанища.

Гръцкият премиер Мицотакис е благодарил на колегата си акад. Денков за помощта, която България оказва на съседите си в борбата срещу пожарите там.  

България участва за втора поредна година в инициативата на Европейската комисия за предварително разполагане на модули за гасене на горски пожари. Към момента на терен работят 70 български пожарникари с осем пожарни автомобила и три автомобила за управление на силите и средствата. Те са разположени на летището в Солун.