Енергийната бедност сред хората в ЕС се увеличава осезаемо

Статистиката отчита устойчиво понижение при българските домакинства, които не могат адекватно да отопляват жилищата си през зимата

Енергетика / Свят
Георги Велев
1069
article picture alt description

Източник: needpix.com

Енергийната криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, оказва своето влияние върху гражданите на ЕС. Оказва се, че  9,3% от населението не могло да поддържа домовете си достатъчно топли през 2022 г.. Енергийно бедните са се увеличили с  6,9% спрямо предходната година, сочат данните на Евростат. Интересен факт е, че според данните за България домакинствата, които не могат да отопляват домовете си, са намалели от 23,7% през 2021 г. на 22.5 на сто през 2022 година. И тенденцията за намаляване е устойчива в последното десетилетие.

Енергийната бедност в Европа нараства на фона на растящите цени на енергията, подчерта Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) по време на третата си годишна конференция по тази тема. Мерките, въведени по време на кризата, не успяха да се справят с проблема, който беше изострен от войната на Русия в Украйна, каза ЕИСК. Именно този съвет е органът на ЕС, обединяващ организации на гражданското общество, групи на работодатели и профсъюзи, припомня Euractiv. В България пък втора година се говори усилено как трябва да се вземат мерки за борба с енергийната бедност, а политиците още не са дали дори определение за този термин. Анализи на различни експерти показват, че е възможно до 40% от домакинствата у нас да се окажат енергийно бедни.

 

Още по темата

„Нуждаем се от нова сделка, ново споразумение, подкрепено от силна политическа воля, където всички нива на управление да вървят в една посока“, каза Байба Милтовича, председател на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество“ на ЕИСК.

Планът REPowerEU на Европейската комисия, представен през май миналата година, имаше за цел да защити домакинствата от недостиг на енергия и успя да намали зависимостта на Европа от руския природен газ. Но остават предизвикателства пред намаляването на цените, каза Адела Тесарова, високопоставен служител в енергийния отдел на Европейската комисия. Необходими са повече мерки за енергийна ефективност и овластяване на потребителите, добави Тесарова, която ръководи специално звено, занимаващо се с потребителите на енергия и въпросите на справедливия преход.

Добрата изолация е от ключово значение за запазване на топлината в къщите през зимата и за защита на потребителите от нарастващите сметки за енергия, но процентът на реновиране в Европа в момента е твърде нисък, за да се види осезаемо разликата.

Европейската потребителска организация BEUC смята, че повишаването на процента на обновяване трябва да бъде поддържано като ключова цел в текущото преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите, с големи амбиции за минимални стандарти за енергийни характеристики.

Необходима е и по-добра комуникация за повишаване на осведомеността за ползите от обновяването, каза Масимилиано Маскерини от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) - друга агенция на ЕС.

Устойчивото жилищно настаняване е от съществено значение за постигане на целите на ЕС в областта на климата, но мерките, предприети на ниво ЕС и на национално ниво, трябва да избягват засилване на неравенствата, посочи той.

Кийрън Прадип, координатор на коалицията „Право на енергия“, предупреди, че „енергийната бедност е структурен, системен проблем, който изисква политически решения“.

Уязвими групи от населението

Домакинствата с ниски доходи, семействата с един родител, имигрантите и хората с увреждания са изправени пред по-висок риск от енергийна бедност, подчертава ЕИСК. Младежите и жените също са по-изложени на него от общото население, се казва в него.

„Трябва да гледате на енергийната бедност от междусекторна гледна точка“, каза активистката Катарина Хаберсбрунер, подчертавайки, че жените са непропорционално засегнати от енергийна бедност. Енергийната бедност има последици за физическото и психическото здраве и може да ограничи възможностите в професионалния живот, обясни експертът от неправителствената организация Women Engage for a Common Future.

Транспортната бедност – липсата на достъп до достъпен обществен или частен транспорт – също се очертава като страничен ефект от енергийната криза, според лекторите на конференцията на ЕИСК. Въпросът нашумя през 2018 г. по време на протестите на „жълтите жилетки“ във Франция, които бяха предизвикани от покачващите се цени на горивата.

Липсата на достъп до достъпен обществен транспорт може да влоши качеството на живот, каза Мари Мартискайнен, професор в бизнес училището на Университета на Съсекс.

Андрес Барсело Делгадо, председател на постоянната група по енергетика на ЕИСК, подчерта, че „вземащите решенията трябва да вземат предвид факта, че енергията е обществена услуга и предстоящото преустройство на пазара на електроенергия трябва да гарантира, от една страна, устойчиво и надеждно снабдяване. А от друга и правото на енергия за гражданите“, категоричен бе специалистът.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща