Доларът умерено поевтинява спрямо повечето световни валути в четвъртък
Турската лира регистрира исторически рекорд спрямо долара, като спадна за броени часове до 26.93 лири за един щатски долар
По време на днешната търговия доларът умерено се понижава спрямо повечето световни валути. Вниманоето на пазарните участници постепенно се измества към юлското заседание на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната), което ще се проведе следващата седмица.
Пазарът като цяло е почти сигурен, че Фед ще повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта през юли. В същото време все повече анализатори и участници на пазара са склонни да вярват, че това увеличение може да е последното от настоящия цикъл.
Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски и шведска крона), спада с 0.06%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижава с 0.08%.
Вниманието на участниците на валутните пазари е насочено към Турция, където местната валута се свлече на историческо дъно, като за броени часове спадна с 0.59% до 26.932 турски лири за един щатски долар, ниво, което не е регистрирано за последните 20 години, според Trading Economics. Индексът на потребителското доверие в Турция, обявен днес, спадна до 80.1 пункта през юли 2023 г., най-ниското ниво от април, в сравнение с 85.1 пункта през предходния месец. Рязко се влошиха очакванията за общата икономическа ситуация през следващите 12 месеца (82.2 спрямо 92.7 през юни) и финансовото състояние на домакинствата (79.2 спрямо 85.8), като същевременно се наблюдава лек скок в покупките на дълготрайни стоки (94,4 срещу 93). Доверието е по-ниско за текущото финансово състояние на домакинствата (64.5 спрямо 69.1), за общото икономическо състояние (55.1 спрямо 61.2) и спестяванията (69.6 спрямо 70.9). В същото време прогнозата за бъдещата инфлация е по-благоприятна (63.7 спрямо 70.4) и опасенията относно безработицата през следващите 12 месеца също се понижиха (75.6 спрямо 82.2). На 22 юни Централната банка на Турция увеличи основния лихвен процент от 8.5 на 15 процента, което бе направено като част от мерките за борба с кризата в икономиката на страната и затягане на паричната политика, но близо месец вече мярката не дава никакъв резултат.
Еврото се търгуваше за 1.1212 долара спрямо 1.1201 долара при затварянето на предишната сесия, което представлява нарастване с 0.10%, достигайки най-високото си ниво от февруари 2022 г., на фона на очакванията на инвеститорите, че Европейската централна банка ще продължи своя цикъл на повишаване на лихвените проценти, за да се справи с инфлацията и да я доближи до целта от 2%.
В еврозоната инфлацията намаля до 17-месечно дъно от 5.5% през юни. В момента лихвените проценти в еврозоната са 3.5%, но търговците очакват лихвите да достигнат пик от 4% до края на годината. Въпреки това, скорошна поредица от слаби икономически данни от целия регион може да накара централната банка да преразгледа своите прогнози за инфлацията през септември, вероятно оставяйки лихвения процент по депозитното улеснение на 3.75%.Британският паунд спрямо долара се понижи с 0.18% - до 1.2917 от 1.2940 долара в сряда. Пазарът все още е под влиянието на данните за британската инфлация, която се забави до 7.9% през юни, като достигна минимума от март 2022 г.
Стойността на долара спрямо японската национална валута се понижи с 0.19% - до 139.41 йени спрямо 139.65 йени в края на последната сесия. Както стана известно днес, японският износ през юни се е увеличил за 28-ми пореден месец. Ръстът възлиза на 1.5% на годишна база вместо очаквания от анализаторите за ръст от 2.2 на сто.
Доларът спрямо юана спадна с 0.57% до 7.1907 юана, след като Китайската народна банка (централната банка на страната) в четвъртък запази основния лихвен процент по заемите (LPR) за период от една година на 3.55% годишно, за пет години – на 4.2% годишно. Решението беше в съответствие с консенсусните прогнози, но някои анализатори очакваха Китайската централна банка да смекчи паричната политика, за да подкрепи икономиката.
Стоковите валути се възползваха от слабостта на долара. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, се повишиха съответно с 0.73% до 0.6823 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.33% до 0.6283 американски долара за едно „киви“.
Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола – канадският долар и норвежката крона, поскъпнаха съответно с 0.20% до 1.3138 канадски долара за един американски и с 0.25% до 10.0086 крони за един щатски долар. Котировките на американския лек суров петрол (WTI) на стоковата борса в Ню Йорк (NYMEX) спаднаха с 0.07% до 75.30 долара за барел, а на европейския Brent на стоковата борса в Лондон (ICE Futures) поскъпна незначително с 0.03% до 79.48 долара за барел.
*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.