Ройтерс: Европа добавя алуминия към списъка с критични суровини

Страните в Европейския съюз (ЕС) добавиха алуминия към списъка с минерали и метали, предмет на Закона за критичните суровини (CRMA). Този закон е в центъра на стратегията на ЕС за осигуряване на необходимите ресурси, за конкуренция със САЩ и Китай в глобалната надпревара за декарбонизация, пише в своя материал агенция Ройтерс.

Първоначалното изключване на алуминия от CRMA беше посрещнато с възмущение в индустрията, като Федерацията на потребителите на алуминий в Европа критикува политиците в ЕС, че „вършат обратното на това, което трябва да се прави“.

Включването на метала в последния момент, заедно с боксита и двуалуминиевия оксид, в началния етап свидетелства както за критичното значение на алуминия за Зелената революция, така и за намалената надеждност на доставките за Европа.

ESG

Алуминият вече е вторият най-широко използван метал в съвременното общество, след стоманата, поради благоприятното си съотношение якост към тегло. Очаква се употребата да нарасне съществено през следващите години, тъй като енергийният преход набира скорост.

Световната банка определя алуминия като метал с висока ефективност, участващ във всички съществуващи потенциални технологии на зелената енергетика – от слънчевата до геотермалната.

Нещо повече, алуминият ще играе важна роля за леките електрически превозни средства, което ще даде възможност на производителите на автомобили да удължат живота на литиево-йонните батерии, се посочва в материала.

Международният институт за алуминий (IAI) прогнозира, че глобалното търсене ще се увеличи с близо 40% до 119,5 милиона метрични тона до 2030 г., което означава, че алуминиевият сектор трябва да произведе допълнителни 33,3 милиона метрични тона метал през десетилетието.

Намаляване на производството

При сегашното състояние на нещата ще бъде трудно за Европа да увеличи първичното производство през целия този период от време. Производството в Западна Европа постоянно намалява през последните 15 години - от над 4,5 милиона метрични тона до настоящите 2,7 милиона.

Секторът бе притиснат между високите европейски цени на енергията и годините на силен китайски износ, предимно под формата на полуготови продукти. Алуминиевите заводи потребяват много енергия и този сектор за пореден път беше засегнат от енергийната криза, последвала след нахлуването на Русия в Украйна, напомнят от Ройтерс.

Според данните на ЕС, в периода от октомври 2021 г. до март 2022 г. Европа е загубила мощности за още 850 000 тона. Някои от производителите, такива като испанският завод Alcia ще се върнат, след като има осигурени нови енергийни източници с ниски въглеродни емисии. Някои може и никога да не се върнат.

Зависимост от внос

Според данните на ЕС, цитирани от агенцията, потреблението на алуминий в Европа през периода от 2016 г. до 2020 г. е било средно малко над 5,0 млн. метрични тона годишно. За този период зависимостта от внос е била средно 56%, което е много под зависимостта от 89 % от вноса на боксит и вероятно е причината, поради която планиращите не са включили алуминия в CRMA.

От ключово значение обаче е откъде Европа получава своя боксит и първичен алуминий.

Вносът на боксит в периода 2016-2020 г идват главно от Гвинея (70%), Бразилия (14%) и Сиера Леоне (10%).

При вноса на първичен алуминий, напротив, преобладавал е руският метал, на който, според данните на ЕС са се падали средно 33% за същия този период. Следващият голям доставчик е била Мозамбик, на която се пада дял от 17 % от общия внос, а след нея се нарежда Исландия с 14%.

Ройтерс напомня, че САЩ и Великобритания въведоха наказателни мита върху вноса на руския метал, но значението на Русия за веригата на доставки в Европа означава липсата на официални европейски санкции срещу Русал, доминиращ производител в Русия. Да се разчита на руските доставки обаче е много проблематично, предвид нарастващото напрежение между ЕС и източния му съсед след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Ако руските доставки се изключат от картината на вноса, зависимостта на Европа от алуминий ще е стане много по-остра.

Проблеми с доставките

Включването на алуминия в списъка на най-важните суровини в Европа е важна победа за алуминиевия сектор в региона.

Това обаче е само началото. Запазването на това, което е останало от основния капацитет за претопяване в страните от ЕС, да не говорим за възстановяването му, зависи от евтината електроенергия, каквато в ЕС сега няма.

Проблемът се изостря от необходимостта производителите на алуминий да намалят своя въглероден отпечатък. Това изисква много възобновяема енергия, която все още липсва в региона, се посочва в публикацията.

Предложеният от ЕС механизъм за регулиране на въглеродните граници е още една ябълка на раздора. Европейската алуминиева индустрия се опасява, че това ще повиши цената на вноса, но няма да има никакъв ефект върху глобалните емисии в сектор, в който доминира Китай.

Струва си да се припомни, че европейските преработващи заводи също плащат вносни мита, както за първичния алуминий, така и за алуминиеви сплави, резултат на предишни опити за защита на заводите в региона. Тези вносни мита очевидно само забавиха, но не спряха постоянния спад на производството в Европа.

Цели

CRMA на ЕС определя цел за самостоятелно осигуряване през 2030 г.: 10 % потребление на страните от Европейския съюз за производство, 20% за рециклиране и 50 % за преработка. Последните две са увеличени с 15 % и 40 % съответно.

Освен това не повече от 65 % от вноса трябва да идва, от какъвто и да е различен доставчик.

Ако ЕС иска да постигне всички тези цели за алуминия, той ще се нуждае от цялостен подход, който да включва достъпно ценообразуване за чиста енергия, преосмисляне на остарелите мита за внос и евентуално прецизиране на предложената въглеродна граница, за да отразява реалността на глобалния алуминиев сектор, заключават от Ройтерс.