Карта измерва емисиите на метан в атмосферата като използва изкуствен интелект
Най-високите концентрации на метан са отчетени през 2020 година, притеснителното е, че с годините се увеличават
Карта на емисиите на метан предоставя лесен достъп за широката общественост до спътникови данни за концентрации на метан в атмосферата на територията на страната. Важната роля на метана за решаване на проблема с климатичните промени и емисиите беше представена на два уебинара, организирани от екологично сдружение „За Земята“. След въглеродния диоксид, метанът е вторият газ с най-голям принос за глобалното затопляне, отговорен за 0,5 градуса по Целзий от увеличаването на температурата днес. Концентрацията на метан в атмосферата се покачва рязко, обясни Джеймс Турито от международната екологична организация Clean Air Task Force (CATF). Миналата година е най-бързият ръст на метан в атмосферата. Един от най-ефективните начини да се справим в глобалното затопляне е да се спре изпускането на метан, целите на европейско ниво е изпускането на метан в атмосферата да намалее със 70% до 2030 година.
Дистанционните изследвания са единствената възможност за изследване на газова инфраструктура. В измерванията се използва изкуствен интелект за обработка на данните, коментира Боян Зафиров, консултант по дистанционни изследвания в Ендуросат. Благодарение на новата платформа за измерване изтичането на метан могат да се видят аномалии в атмосферните концентрации на метан, причинени от източници от националната газопреносна мрежа, вследствие на изпускане на газ в атмосферата при профилактични дейности, неизправна апаратура и изтичания, причинени от аварии.
На картата са изобразени в опростен вид газопроводи и станции. Може да бъде избран период за анализ, да се генерира слой и графика с дневни данни като месечният максимум показва най-високата стойност, а горещите точки – резултат за честотата на високи концентрации. В България няма закон за справяне с изтичането на метан и няма задължение да се правят редовни измервания и отчети за изтичането на метан от националната инфраструктура на Булгартрансгаз. Булгартрансгаз няма задължение да измерва и отчита изтичането на метан по газопреносната мрежа, която е основен източник на метанови емисии, естествено висок дял има и земеделието. В Европа вече се работи по законодателство, свързано с намаляване на емисиите от метан, но докато се приложи в страните членки ще изминат около две години.
В момента има нужда от по-точни измервания и по-добър мониторинг, подчерта Зафиров. Ако в момента се измерва концентрация на метан на тона в час, съвсем скоро ще говорим дори за килограми в час. Ще се работи не само за пространствена, но и времева резолюция. Зафиров посочи най-високата измерена концентрация на метан в атмосферата през февруари 2020 година, когато концентрация на метанови частици е достигнала 2000 частици за милиард.
Само за ден е отчетена разлика от 100 частици спрямо предните дни, което дава сигнал, че има аномалия. Но няма определен праг, който е опасен. За щастие не говорим за заплаха за човешкото здраве, колкото за влияние върху глобалното затопляне, коментира специалистът. Концентрацията в атмосферата може да бъде повлияна от различни други метеорологични или географски фактори. Аномалията е свързана с над 100 единици разлика в концентрациите в няколко съседни дни.
Такива големи емисии в България са редки за разлика от стойности в държави като Близкия Изток и Алжир. Стойности над 1900, в началото на лятото не са толкова високи, подчерта специалистът. Впечатление прави друга тенденция, че всяка година концентрацията на метан в атмосферата се покачва с около 20 единици. Това е част от глобалната тенденция за увеличаване на концентрациите на метан.
Надявам се в бъдеще данните от спътниците да предоставят още по-добри данни, каза Зафиров.
Може да се каже, че 2000 частици на милиард вече са високи стойности, в южните части на Европа са по-високи. Когато говорим за климат бързото нарастване на концентрациите е притеснително, обясняват специалистите. Метанът не се задържа дълго във въздуха, ако намалим тези антропогенни източници бихме могли да намалим глобалното затопляне, каза и Николай Петков, експерт към екологично сдружение „За Земята“.
Картата е вградена в сайта на екологично сдружение "За Земята".