Ангелин Цачев: ЕСО има визия за изграждане на Трансбалкански адриатически коридор за максимално ефективно оползотворяване на ВЕИ енергията от различните региони на Европа

Разговор с изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор за сп. „Енергетика – Електроенергийни ракурси“

Г-н Цачев, с какви чувства посрещате професионалния празник на ангажираните в енергетиката, който за Вас е шести поред като директор на Електроенергийния системен оператор?

Настроението в дните през юни месец около професионалния празник на ангажираните с труда си в стратегическия за икономиката енергиен отрасъл винаги е приповдигнато, но и съпроводено с отговорна равносметка за постигнатото и чертаене на работни планове занапред. През изминалите повече от 5 години, откакто съм начело на електропреносния оператор на България, с екипа на ЕСО и с подкрепата на колегите от ресорното Министерство на енергетиката и от Българския енергиен холдинг постигнахме много ключови достижения за развитие на електропреносната мрежа и за гарантиране качественото електрозахранване на всички потребители. В партньорство с Българската независима енергийна борса с последователна и решителна съвместна работа от 2019 година насам успяхме напълно да интегрираме българския електроенергиен пазар към единния общоевропейски пазар на електроенергия.

Процесът беше финализиран успешно в края на миналата година с въвеждането в реална работа на пазарното обединение в рамките на деня на българо-гръцката граница. Така от ноември месец 2022 година българският електроенергиен пазар е напълно интегриран към общоевропейския пазар на електроенергия. Реализацията на новите ВЕИ мощности изисква и изпълнението на инвестиции от ЕСО, които да гарантират балансираното управление на електропреносната мрежа в условията на масово навлизане на генериращи мощности с непостоянен характер. В тази посока работим интензивно от 2 години с реализацията на широкообхватен проект за дигитална трансформация на системите за управление на електропреносната мрежа в условията на нисковъглеродна енергетика. През 2022 г. интензивно продължихме изпълнението на програмата за автоматизиране управлението на подстанциите. До момента сме инвестирали над 130 млн. лв. в изграждането на системи за дистанционно управление – в експлоатация са пет опорни пункта в цялата страна, от които автоматизирано вече се управляват повече от 150 подстанции. До края на 2024 г. Планираме всичките 265 подстанции на ЕСО да се управляват дистанционно от опорен пункт.

Каква е равносметката за свършеното от Вас и екипа Ви през отминалите повече от 5 години?

ЕСО инвестира близо 1 млрд. лв. за модернизиране на електроенергийната система и увеличаване на преносните способности на мрежата. През 2022 г. вложихме близо 200 млн. лв. в рехабилитация и изграждане на нови електропроводи и подстанции. С близо 500 млн. лв. Европейско финансиране изградихме 450 км нови електро проводи 400 kV, които повишават преносните капацитети на границите ни с Румъния и Гърция и обезпечават интегрирането на енергията от новите ВЕИ. В края на лятото на 2023 година предстои да бъде въведен в експлоатация междусистемният електропровод от подстанция „Марица Изток“ в България до подстанция „Неа Санта“ в Гърция. ЕСО финализира още през 2021 година изграждането на българския участък от 122 км на електропровода. Очаква се до края на юни месец гръцката страна да завърши участъка от 29 км на тяхна територия, за да бъде пусната в експлоатация междусистемната връзка.

Както вече изтъкнах, през ноември месец 2022 година напълно интегрирахме българската пазарна зона към общоевропейския пазар на електроенергия с успешното въвеждане в реална работа на пазарното обединение в рамките на деня на българо-гръцката граница. Ключовото събитие финализира един амбициозен процес, който започнахме съвместно с Българската независима енергийна борса през есента на 2019 година, когато направихме първото пазарно обединение в рамките на деня на българо-румънска граница.

Активната работа по изпълнението на мащабния проект на ЕСО за дигитална трансформация на системите за управление на електропреносната мрежа също беляза сериозен напредък през 2022 година. Близо половината от подстанциите, стопанисвани от ЕСО, вече се управляват дистанционно от петте опорни пункта, изградени в страната в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Горна Оряховица.

Следваме своите амбиции и в областта на кадровото обезпечаване на електроенергийния сектор. Започнахме реализацията на проекта „Училище за енергетици“, който спечели широка популярност с възможностите, предлагани на средношколците и студентите в техническите университети в страната, за придобиване на практически опит в структурите и обектите на Електроенергийния системен оператор.

Кои постижения от отминалата 2022 година Ви носят удовлетворение?

Ще продължа с още информация за проекта „Училище за енергетици“, защото той е много важен за ЕСО. Поднасям адмирации към колегите от отдел „Човешки ресурси“, които през 2022 година разшириха инициативите в рамките на програмата. След стипендиантската и стажантската програми започнахме реализацията на проект за дуално обучение на средношколците от професионалните гимназии по електротехника в България. В рамките на програмата сме осъществили сътрудничество с над 15 училища в цялата страна и повече от 80 ученика. Целта ни е да привлечем интереса на младите хора към професията на енергетика и да подкрепим професионалното образование, за да останат младите хора в България.

В ЕСО мислим и за подкрепа на беземисионния транспорт, който е транспортът на бъдещето след 2035 година. През 2022 г. подписахме с Националното сдружение на общините и няколко браншови организации Меморандум за сътрудничество за изграждане на национална инфраструктура от зарядни станции за електромобили в близост до подстанциите на ЕСО. Идеята на проекта е да се оползотвори в максимална степен електроенергията, произвеждана от ВЕИ, която ще послужи и за производство на водород за зареждане на плануваните за изграждане 9 водородни станции.

Целта е националната инфраструктура от зарядни станции да осигури обслужването на електромобилите, както и да бъде изградена мрежа на ключови места в страната от зарядни станции за водород за превозните средства от обществения транспорт и за тежкотоварния транспорт. Планирано е изграждането на 9 водородни зарядни станции на входящите гранични артерии, свързващи Република България с Румъния, Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония, както и в градовете София, Варна и Бургас.

Каква е Вашата визия за постигане целите на зеления преход и декарбонизация на енергетиката?

Електроенергийният системен оператор очерта своята ясна визия за трансформиране на енергийната система в отговор на целите на зеления преход с цел гарантиране адекватността на системата и сигурността на доставките на електроенергия за всички потребители. Тя стъпва на балансирания модел между паралелното развитие на ВЕИ, АЕЦ и ПАВЕЦ.

През октомври 2022 г. ЕСО беше домакин на среща на Борда на Европейската асоциация на електропреносните оператори- ENTSO-E, на която изтъкнах необходимостта от изграждането на допълнителна европейска инфраструктура, която да осигури капацитет за интегриране на зелената електроенергия и балансираното управление на електропреносната мрежа в условията на растящ дял на енергийните източници с непостоянен характер.

Визията на ЕСО е за изграждане на високоволтов пръстен, който да свързва електроенергийните пазари на Югоизточна Европа с тези на Централна и Западна Европа. Изграждането на такава допълнителна инфраструктура ще способства ефективното оползотворяване на зелената енергия и преноса ѝ от страните с повишено производство към тези с пиково потребление всъответния часови диапазон.

Каква е тенденцията при инвеститорския интерес към изграждане на нови ВЕИ мощности и какво планира ЕСО за развитие на електропреносната мрежа, за да бъдат интегрирани новоизграждащите се зелени мощности?

Големият инвеститорски интерес към изграждане на нови ВЕИ мощности е факт от 2021 година насам. До средата на тази година в ЕСО са постъпили заявления за изграждането на нови ВЕИ с обща инсталирана мощност от над 40 000 MW. Тази тенденция ангажира екипите на дружеството активно да работят за планиране и разширяване на електропреносната мрежа. Необходими са обаче и проактивни действия на европейско ниво за развитие на енергийната инфраструктура в континентална Европа.

ЕСО реализира мащабен проект на обща стойност 1,5 млрд. лева за разширяване на електропреносната мрежа с цел увеличаване на капацитета за интегриране на растящия брой новоизграждащите се ВЕИ мощности. Планираме да бъде извършена реконструкция на съществуващите електропроводни линии 110 kV с цел увеличаване на преносния капацитет. Проектът предвижда още реконструкция на близо 900 километра електропроводни линии, чрез трансформацията им от ниво на напрежение 220 kV към 400 kV, както и изграждане на нови електропроводи и подстанции 400 kV. В рамките на програмата ще бъде извършена реконструкция и на 20 прилежащи подстанции.

Предстои да започне изпълнение и на проекта „Устойчив водороден регион Загора“, в който ЕСО е партньор. Проектът си поставя за цел в рамките на 5 години да разработи бизнес модели за широко приложение на водорода като енергоносител.

Какво е мястото на ядрената енергетика в процеса на декарбонизация на сектора и каква е готовността на електропреносната мрежа да посрещне планираните за изграждане нови ядрени мощности у нас?

Атомната енергия е безалтернативна за балансираното управление на електроенергийната система при масовото навлизане на нови ВЕИ мощности в процеса на декарбонизация на енергетиката. ЕСО има разработени сценарии за развитие на електропреносната мрежа за присъединяване на планираните за изграждане нови ядрени мощности на площадките на АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Козлодуй“. Предвидили сме допълнително разширяване на електропреносната мрежа 110 kV в района на АЕЦ „Белене“, което ще повиши сигурността на електрозахранването на цяла Северна България. В отговор на масовото навлизане на нови ВЕИ мощности трябва да се насърчава изграждането на системи за съхранение на енергия, успоредно с развитието на беземисионните генериращи мощности, каквито са АЕЦ.

Ключово е значението на ядрената енергия за осигуряване адекватността на електроенергийната система в процеса на намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Атомната енергия заедно с произведената от ВЕИ енергия може да осигурят 8000 часа годишно работа на електролизьори за производство на зелен водород на конкурентна цена.

Гледайки напред във времето, какво си пожелавате за българската енергетика и електропреносния оператор на България?

Пожелавам си, както и на екипа на Електроенергийния системен оператор, успешно изпълнение на всички проекти на дружеството, защото с тяхното планиране ние вече гледаме напред във времето. А там – в близките години енергетиката е беземисионна, с голям дял на зелената електроенергия и реализирани системи за нейното съхранение, както и на технологии за производство на водород. Виждам една развита европейска електропреносна мрежа за споделено използване на конкурентни цени на електроенергията, произведена от беземисионни мощности.

На финала на нашия разговор искам отново да засвидетелствам своята признателност към всички колеги и партньори за общите усилия и отдадения труд за изграждането на модерната и щадяща околната среда на Европа електроенергийна система на бъдещето.