Ивелина Василева: Държавата и общините не успяват достатъчно бързо да внедряват екологични политики

Държавата и общините не успяват да поддържат достатъчни темпове за въвеждане на мерки по опазване на природата, рециклиране и кръгова икономика. А освен че закъсняваме с мерките общини и държава трябва да преминават вече към новия икономически модел и да използват стимулите за въвеждане на кръговата икономика. Това обясни бившият министър на околната среда и водите по време на Green Week 2023 – събитието, което събра на едно място редица политици, експерти и защитници на зелените идеи у нас и в региона.  Според Василева в момента е важна подкрепата, която държавата може даде към общините и бизнеса, за да водят правилните екологични политики. Василева припомни, че страната ни е на едно от последните места по екоиновации в Европа. Същата е ситуацията и при малките и средни предприятия, които влагат много малко усилия към иновациите и разработките. Екологично насочените фирми също са много ограничени, защото екологично произведената стока за нашенците означава нещо, което е скъпо като цяло, стана ясно от думите на Василева.

Отпадъците са съществена част от кръговата икономика, защото те трябва да намаляват. Съществен елемент е и ресурсната ефективност. Според Василева ползите от кръговата икономика са изключително много. Те са и икономически, защото ще се разкрият нови работни места. Василева счита, че има много сериозен потенциал от използването на рециклирани материали. Трябва има и качествена промяна на дизайна на продуктите, така че да се позволява повторното им използване и рециклиране, изтъкна Василева. Тя добави, че е важно да се осигури институционална подкрепа, за да се премине към този нов икономически модел.

За да вървим в посоката на кръговата икономика обаче са нужни няколко малки стъпки, които не са трудни за завършване. Такива са центровете за поправка на различни продукти в населени места, поддържане на е-платформи за търговия на стоки, зелени обществени поръчки и ефективно разделно събиране на отпадъците. Отделно са важни и стимулите за ограничаване и рециклиране на пластмасите, строителното разрушаване, биомасата и другите основни суровини.

Председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев коментира, че е създадена доброволна платформа "Пластик пакт", която е първата на Балканите. Целта на платформата е индустрията да намали броя на опаковките, както и да се увеличи тяхното повторно използване. Кръговата икономика е възпитание, изтъкна Митрев. Той е на мнение, че за всичко, което ще допринесе за намаляването на отпадъците и въглеродния отпечатък, трябва да има бърза законодателна писта. Митрев отново обърна внимание, че сме 2023 г. и бизнесът продължава да не плаща такса за битови отпадъци на база на количество отпадък. Също така не бива и законодателството в България да е санкционно ориентирано, а да дава стимули за рециклиране, кръгова икономика и опазване на околната среда.

По темите за кръговата икономика има приет план за действие в Европейския парламент (ЕП), който включва много законодателни инициативи. Това каза и евродепутатът Петър Витанов, който участва в дискусията. Според него, за да бъде едно законодателство устойчиво, то трябва да отговаря на три компонента: екологичност, конкурентоспособност, и трябва да бъде на справедлива социална цена. Според него на следващият Европейски парламент ще бъде изключително трудно да взима каквито и да било решения, свързани със зелените политики. Причината е, че редица страни смениха правителствата си, с преобладаващи десни и крайни политики. Това доведе до спиране на част от зелените политики и пример в това отношение е Швеция, добави Витанов.   

В малката балканска държава Косово пък се опитват да намалят разходите си за транспорт и той да става все по-зелен. Това заяви министърът на околната среда, териториалното устройство и инфраструктурата на Република Косово Либурн Алиу. Правителството на Косово е поставило акцент върху изпълнението на зеления дневен ред. Към 2030 г. Косово трябва да преработва голяма част от битовите отпадъци, обясни косовският министър. Освен това ще се депонират и другите видове отпадъци. По този начин Косово следва постигането на зелените си цели, изтъкна Алиу. Той посочи още, че целта е в страната да се изградят 1300 мегавата нови вятърни мощности до 2030 г. Косово иска и да намали използването на водни ресурси, добави Либурн Алиу.

В България пък трябва бързо да се въвеждат иновациите в сферата на кръговата икономика, счита изпълнителният директор на "Клийнтех" (Cleantech Bulgaria) Марияна Хамънова – бизнес мрежа за устойчиво развитие, работеща в тясно сътрудничество с публични институции, местна власт, бизнес, академични среди и организации за научни изследвания и иновации. По думите й решенията трябва да бъдат имплементирани лесно и да се започва с лесно постижимите цели. След това може дадено МСП да мисли за нови възможности и зелени политики.

____________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.