Доларът се търгува без ясно изразена посока спрямо основните световни валути във вторник

По време на днешната търговия щатският долар леко поевтиня спрямо еврото, поскъпва спрямо йената и британския паунд, юанът се обезценява, стоковите валути на различни посоки.

Вниманието на търговците тази седмица е насочено към изказванията на председателя на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) Джеръм Пауъл в Конгреса на САЩ, както и към срещата на Банката на Англия (BoE).

Пауъл ще представи своя шестмесечен доклад за паричната политика пред Комисията по финансовите услуги в Камарата на представителите в сряда и на Сенатската банкова комисия в четвъртък.

Резултатите от следващото заседание на BoE ще бъдат обобщени на 22 юни. Експертите очакват Британската централна банка да повиши основния лихвен процент с още 25 базисни пункта - до 15-годишен максимум от 4.75% годишно, отбелязва вестник "Файненшъл таймс".

„Целта на BoE да осигури меко кацане на икономиката е възпрепятствана от устойчивата инфлация и продължаващата силна активност на търговията по валутните пазари“, каза Иън Стюарт, главен британски икономист в Deloitte, цитиран от британския ежедневник.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), добави 0.36%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.09%*.

Втори ден еврото прескача границата от 1.09 долара, а днес достигна най-силното си ниво от 1.0922 долара от 10 май, нараствайки с 0.03% спрямо нивото при затваряне на търговията в понеделник. Като резултат инвеститорите определят решението на Европейската централна банка да повиши лихвените проценти за осми пореден път и сигнализира, че има бъдещи увеличения на лихвените проценти. Президентът на ЕЦБ Лагард изрази висока увереност във вероятността от по-нататъшни повишения на лихвените проценти през юли, като подчерта, че централната банка няма намерение да прави пауза, за разлика от по-предпазливата позиция на Фед. Наред с повишаването на лихвените проценти, ЕЦБ също ревизира нагоре своите прогнози за инфлацията, като същевременно леко понижи прогнозите си за икономически растеж. Основният процент на инфлация, който изключва цените на енергията и храните, се очаква да достигне връх от 5,1% през 2023 г., преди постепенно да спадне до 3,0% през 2024 г.

Днешният ръст на еврото се дължи и на забавянето на производствените (производствената инфлация) цени в Германия през май. На годишна база, спрямо май 2022 г., производствените цени са нараснали с 1%, забавяйки се от повишението с 4.1% през предходния месец и под пазарните очаквания от 1.7%. Това е най-ниската производствена инфлация от януари 2021 г., главно поради значителния спад в цените на енергията (-3.3%), като цените на електроенергията се понижиха с 10,2%. Намаляване на цените се наблюдава и при междинните стоки (-2.3%), особено дървесината (-24.8%) и металите (-10.9%). На месечна база, спрямо април 2023 г., цените на производител се понижиха с 1.4%, след ръст от 0.3% през предходния месец и в сравнение с пазарните очаквания за спад от 0,7%.

Курсът на британския паунд спадна с 0.11% до 1.2779 долара спрямо 1.2792 долара при затваряне на търговията в понеделник.

Цената на американската валута спрямо японската йена възлиза се понижи с 0.07% до 141.89 йени спрямо 141.98 йени ден по-рано. В края на миналата седмица йената отслабна, като достигна най-ниските си нива от седем месеца, след като Централната банка на Япония (BoJ) запази своята ултраразхлабена парична политика, избирайки да подкрепи крехкото икономическо възстановяване, помрачено от забавянето на глобалния растеж. BoJ запази целта си за краткосрочен лихвен процент на -0,1%, а доходността на 10-годишните облигации около 0% по време на заседанието си през юни с единодушие, в съответствие с очакванията. Гълъбовата позиция на BOJ запази натиска върху йената, докато други големи централни банки поддържаха борбена позиция срещу инфлацията. Днешният ръст на японската валута се дължи на съобщения в японските медии, че повечето членове на борда на BoJ смятат, че инфлацията в страната ще се забави по-късно тази година, затова „търпеливо ще продължат с облекчаването на паричната политика“ и ще отговорят на несигурността, пред която е изправена икономиката и динамиката на цените, както и финансовите условия в страната. Решенията на BoJ контрастират с решенията на Фед и ЕЦБ от миналата седмица.

Китайският юан се обезценява след намаляването на основните лихвени проценти от Народната банка на Китай (НБК-централната банка на страната). Във вторник НБК понижи основния лихвен процент по заемите (LPR) за период от една година с 10 базисни пункта до 3.55% годишно. Лихвеният процент по петгодишните заеми е намален до 42% от 4.3% годишно. Лихвите бяха намалени за първи път от август 2022 г. Доларът се покачи с 0.19% на международните пазари до 7.1773 юана от 7.1634 юана предишния ден.

Стоковите валути също не са в единен тренд, заради колебанията на щатския долар. Двете азиатски валути – австралийският и новозеландският долари, които зависят и от търговията на двете страни с Китай, спаднаха съответно с 0.63% до 0.6806 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.22% до 0.6184 американски долара за едно „киви“. Резервната банка на Австралия (RBA-централната банка на страната) неочаквано повиши лихвения процент с 25 базисни пункта до 4.1% през юни, след като осигури повишение на лихвения процент със същия марж през май, като същевременно остави вратата отворена за по-нататъшно затягане на паричната политика, тъй като инфлацията остава постоянно висока, докато растежът на заплатите се ускори. Решението от вторник доведе до общо 400 б.п. увеличения на лихвените проценти от май 2022 г. насам, издигайки разходите по заеми до най-високото им ниво от април 2012 г. и предизвиквайки пазарен консенсус за пауза на повишаване на лихвите. Политиците смятат, че рисковете за повишаване на перспективите за инфлация в Австралия са се увеличили, главно поради инфлацията на цените на услугите.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от цените на петрола, са на противоположни позиция, на каквато са и котировките на петрола на стоковата борса в Лондон. Канадският долар се повиши с 0.06% до 1.3215 канадски долара за един американски, а кроната спадна с 0.09% до 10.6656 крони за един американски долар. Американсият лек суров петрол (WTI) поевтиня с 0.42% до 71.630 долара за барел, а европейският се повиши с 0.70% до 76.622 долара за барел.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“  и Trading Economics.