Доларът поскъпна спрямо повечето основни валути в четвъртък, след като Фед даде пауза за повишаване на лихвите

Щатският долар поскъпна спрямо повечето основни валути в четвъртък след срещата на Федералния резерв на САЩ (Фед), която завърши в сряда и показа, че Централната банка на страната все още не е приключила цикъла на затягане на паричната политика, въпреки паузата през юни.

Фед запази основния лихвен процент в диапазона от 5-5.25% годишно в сряда. Средните прогнози на членовете на борда на регулатора, обаче, сочат, че процентът ще се повиши до 5.6% до края на 2023 г. и ще спадне до 4.6% до края на 2024 г. През март се очакваха по-ниски нива - съответно 5.1% и 4.3%.

Публикувана в края на срещата вчера точковата графика на прогнозите (диаграма, отразяваща индивидуалните очаквания на членовете на Управителния съвет на Фед и ръководителите на банките на Фед в отделните щати по отношение на лихвата проценти) показва, че всичките 18 членове на борда на Централната банка на САЩ очакват Фед да поддържа проценти не по-ниски от текущия диапазон до края на 2023 г. Освен това, 16 от тях смятат, че основната лихва ще приключи тази година не по-ниско от нивото от 5.25-5.5% годишно, тоест очакват поне още едно увеличение през тази година.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), добави 0.28% в четвъртък, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.29%.

Еврото се обезцени спрямо долара с 0.15% до 1.0814 в сравнение с 1.0830 в края на предишната сесия. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще проведе редовното си заседание днес, а резултатите от коята ще бъдат обявени след 15.30 часа българско време. Търговците очакват регулаторът да повиши основните лихви с 25 базисни пункта (б.п.) на тази среща, отбелязва Market Watch. Така лихвата по депозитите на ЕЦБ ще достигне 3.5%, по основни операции по рефинансиране ще се повиши до 4.0% и по пределно кредитно улеснение лихвата ще нарасне до 4.25%.

Паундът спадна с 0.14% до 1.2646 щатски долара спрямо 1.2664 долара предния ден, отстъпвайки от най-силното си ниво от 1.27 долара от април 2022 г., докоснато вчера, тъй като последните икономически данни накараха търговците да увеличат очакванията си за това колко още повишения на лихвените проценти ще предложи Банката на Англия (BoE) в своя цикъл на затягане на паричната политика. Според месечния доклад за БВП, икономиката на Обединеното кралство се е разширила с 0.,2% през април със забележим принос на сектора на търговията на дребно и филмовата индустрия. Освен това, по-високите от очакваното данни за инфлацията и заетостта добавиха нови очаквания, че BoE може да обмисли допълнителни увеличения на лихвените проценти в отговор на постоянния ценови натиск. Въпреки че инфлацията се понижи до 8.7% през април, тя остана значително над целта на банката от 2%, докато растежът на заплатите се ускори до 7.2%, а пазарът на труда остана напрегнат. Инвеститорите сега прогнозират, че лихвеният процент в Обединеното кралство ще достигне своя връх от 5.00% до края на август, надминавайки очакванията от 450%, прогнозирани по-рано през май.

Цената на щатската валута спрямо йената скочи с 0.84% ​​до 141.27 йени спрямо 140.09 йени при затварянето на пазара в сряда. Също така за тази седмица е планирано заседание на Централната банка на Япония, която се очаква да поддържа изключително разхлабена парична политика.

Доларът, обаче, спадна спрямо юана в международната търговия до 7.1550 юана от 7.637 юана предишния ден. Китайската народна банка (НБК, централната банка на страната) в четвъртък понижи лихвения процент по заемите за една година, издадени по програмата за средносрочно кредитиране (MLF) до 2.65% от 2.75%. Ставката е намалена за първи път от август миналата година. Китайската национална валута реагира с понижение на решението на НБК, но след това премина към повишение.

Стоковите валути също останаха под натиск на силния долар. Двете азиатски валути – австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, се понижиха съответно с 0.13% до 0.6801 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.55% до 0.6169 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на петрола, който се повиши след понижението в сряда заради след публикуване на данните за значително увеличение на запасите от горива в САЩ, се обезцениха съответно с 0.18% до 1.3346 канадски долара за един американски и с 0.49% до 10.7000 крони за един американски долар. На стоковата борса в Лондон цената на американския лек суров петрол (WTI) с доставка до 30 юни се повиши с 0.61% до 68.685 долара за барел, а на европейския Brent с доставка до 20 юни нарасна с 0.22% до 73.363 долара за барел.

Нов срив на турската лира, която се обезцени с 0.54% в четвъртък до 23.6740 лири за един щатски долар, като достига ново дъно, увеличавайки загуба за юни до 14% и довеждайки общата обезценка до около 18% след втория тур на изборите на 28 май въпреки сигналите от президента Тайип Ердоган, показващи желанието му да се отдалечава от неортодоксалните икономически политики, като назначи Хафизе Гайе Еркан, бивш банкер от Уолстрийт, за ръководител на централната банка на Турция, и бившия стратег на Merrill Lynch Мехмет Шимшек за нов министър на финансите.

Инвеститорите също са притеснени от неочакваното разширяване на дефицита по текущата сметка през април, от което става ясно на какъв натиск е подложено правителството, щом използва официалните резерви на държавата за финансиране на неговата оперативна дейност. Междувременно, в началото на юни, анализаторите от Goldman Sachs Group Inc. преразгледаха своята прогноза за лирата, прогнозирайки обезценяване до 28 лири за долар в рамките на 12 месеца, в сравнение с предишната им прогноза за 22 лири.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.