Д-р Александър Симидчиев пред Dir.bg и 3eNews: Въздухът е най-рисковият фактор за здравето от околната среда
Икономическата полза от по-чистия въздух ще надхвърли в пъти разхода за намаляване на емисиите, уверява известният пулмолог, депутат и общественик
Има почти линейно увеличаване на смъртността с повишаването на въздушното замърсяване, алармира д-р Александър Симидчиев, който освен известен пулмолог и депутат е председател на сдружение „Въздух за здраве“ и въздухът е негова професионална и лична кауза. Според наблюденията му, в България има много приоритети и трябва повече да проличава, че здравеопазването е един от тях. Пред Dir.bg и 3eNews той разясни защо СЗО затегна двойно нормите за качеството на въздуха, коментира икономическата цена и сподели вижданията си какво да се направи, за да дишаме по-чист въздух и да сме по-здрави.
Д-р Симидчиев, как преценявате отношението към въздуха и здравето у нас?
Лесно е някой да внесе боклуци в България и да бъдат изгорени в нечия лична полза, а обществената вреда да остане за всички останали. Има икономически интереси и понякога стимулите за такова поведение надделяват. Заради това се изсичат гори, заради това замърсяваме околната среда с пластмаси, заради това изхвърляме боклуците къде ли не. Хората не осъзнават огромните вреди, а те са дългосрочни и многократно надвишават краткосрочните ползи за един или друг човек.
С тютюневите изделия е същото – от една кутия цигари, която в България средно струва около 5 лева, 4 лева са акцизи и данъци. Държавата печели доста от тази дейност и затова не съм видял много ефективна борба с тютюнопушенето от държавни органи. Формално приемаме това, което трябва по европейски директиви, но реално това, което се случва е, че ние не намаляваме истински тютюнопушенето в България и още по-зле – позволяваме то да продължава да зарибява младите, дори деца. Изглежда, че по-важен е акцизът, който държавата получава от 3.5 – 4 млрд. лв. годишно, отколкото здравните ефекти от тютюнопушенето. А бюджетът за здравеопазване само на НЗОК, извън министерството, е 10 млрд. лв., от които не по-малко от една трета отиват за заболявания, свързани или асоциирани с тютюнопушенето. Дори да получаваме 3.8 млрд. лв. акциз, разходите за здравеопазване са около три пъти повече.
Не се изпълнява и ангажиментът по Закона за здравето 1% от акциза на тютюневите изделия да влиза в здравното министерство за противодействие на тютюнопушенето. Това е тема, по която в миналия парламент – 48-я, питах и здравния министър, и финансовия министър – къде са тези пари. Беше ми обяснено, че според Закона за публичните финанси не може директно пари от акцизите да отиват за конкретно нещо в здравеопазването, въпреки, че в друг закон е предвидено. Йерархично Законът за публичните финанси е от по-висок клас и поради тази причина те намират вратичка да кажат защо не дават парите. Истината е, че те не ги дават, защото има много приоритети в България. Надявам се повече да проличава, че здравеопазването е един от тях.
В миналия парламент инициирах среща между двете министерства, ангажирани с чистотата на въздуха – екоминистерството, което измерва замърсяването и здравното министерство, което се занимава с ефектите от това замърсяване, като им предложих меморандум за съвместна дейност, тъй като качеството на въздуха изисква общи усилия на институциите. Парламентът беше разпуснат и нямам информация по време на служебното правителство да е свършено нещо в тази посока. Сега възнамерявам да отправя депутатски въпрос към двамата редовни министри по тази тема, която става все по-актуална.
На вас - пулмолозите, все повече работа ли ви създава въздухът? Обяснете защо не бива да подценяваме ролята му за здравето?
Изложени сме на множество рискови фактори – бактерии, вируси, плесени, замърсяване на въздуха, всички от които, директно минават през белите ни дробове. Има три места, с които нашето тяло опира в околната среда. Едното е кожата, която е предназначена да ни изолира от външния свят. Другите две са с полупропускливи мембрани – храносмилателната система, с която резорбираме, включително поети токсини и дихателната система, с която постоянно - по 16 пъти в минута, поемаме около половин литър въздух от околната среда, за да си поддържаме кислородното насищане на кръвта. Всъщност най-непосредствено се свързваме с околната среда посредством белия дроб и въздухът е нещото, с което в най-голяма степен околната среда влияе върху нас.
Между 9000 и 11 000 литра въздух на ден минават през белия ни дроб. Изчислено е, че във всеки куб. сантиметър въздух има средно по 6000 фини прахови частици (ФПЧ). Ако в един куб. сантиметър са 6000, то с 1 литър, който е от 1000 куб. сантиметра, вдишваме 6 милиона ФПЧ и като поемаме по 11 кубика въздух на ден – това са 11 000 по 6 милиона – огромно количеството фини прахови частици, които влизат в нашия организъм ден след ден. Няма система или орган в човешкото тяло, който да е имунизиран срещу тях и да не бъде повлиян.
Проблемите, които въздушното замърсяване предизвиква на ниво здравна система, в огромната си част, не са белодробните проблеми. Да, имаме повече рак на белия дроб, имаме повече Хронично обструктивна белодробна болест, при децата има повече астма, които са класически белодробни заболявания, но истински големите убийци, свързани със замърсяването на въздуха, са сърдечно-съдовите заболявания като исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест и др.
Хората често свързват въздушното замърсяване с белия дроб. Да, това е много важно, но белият дроб, като предна врата, през която влиза замърсяването, в еволюцията на човечеството е станал по-устойчив, т.е. той се уврежда пак, но малко по-бавно, докато най-лесно мръсният въздух засяга централната нервната система – мозъка или репродуктивната система или децата още преди да се родят, защото това са най-нежните структури, които не са еволюирали да бъдат изолирани от околната среда.
Аз имам над 7 700 публикации на тема „въздуха и здраве“ за различните органи и системи и в една от тях, по отношение на мозъка и централната нервна система (ЦНС), акцентирам на факта, че при пожарникари, които са изложени на дим по време на гасене на пожар, многократно се увеличава риска да получат инсулт след потушаването на огъня. Причината е, че замърсяването, което са вдишали по време на гасенето на пожара, може да стигне бързо до централната нервна система и проблемът няма да е белодробен или ако е белодробен, ще е свързан с кашлица и малко задух, но истинският проблем ще бъде фактът, че малките фини прахови частици влизат през белия дроб, минават в кръвоносната система, стигат до централната нервна система и там променят реактивността на кръвоносните съдове, с което предизвикват инсулти. Този ефект не бива да бъде подценяван.
Какъв е механизмът на въздействието?
По-големите частици от въздушното замърсяване – тези с размери от 5 и нагоре микрона, се отлагат в т.нар. климатик и филтър на дихателната система, какъвто представлява носът. Като дишаме запрашен въздух, ни се запушва носа и кихаме, тъй като се дразнят горните дихателни пътища, а носът, като филтър на входа на дихателната система, премахва по-големите частици – те остават горе и после със секретите излизат навън. По-дребните частици, обаче преминават през носа и отиват в белия доб. Ако са между 2 и 3 микрона, те могат да се полепват по дихателните пътища и предизвикват бронхити, кашлица, затруднено дишане, понякога спазъм и генерират алергични състояния, често астма в детска възраст. Ако частиците са още по-малки - с размер 1 или под 1 микрон, те освен, че могат да преминат бариерата на носа и влизат в дихателната система, стигат до алвеолите и през тях преминават в кръвта, с която се разпространяват в целия организъм. Предизвикват промени в кръвоносните съдове, ускоряват атеросклерозата, може да причинят спазъм на кръвоносни съдове и именно поради тази причина хората, изложени на въздушно замърсяване имат класическите заболявания, които ние свързваме с хипертония. Понякога е трудно да разграничим каква част от хипертонията се дължи на неразумна диета с много сол или на това, че работим в замърсена околна среда, което предизвиква спазъм на кръвоносните съдове. Но факт е, че имаме тези заболявания, които след това предизвикват инсулти, инфаркти, исхемична болест на сърцето, органните увреди, които в края на краищата довеждат до висока честота на смъртността.
Колко голяма е опасността?
Доказано е, че всеки 10 микрограма допълнително въздушно замърсяване генерират около 8% смъртност, т.е. има почти линейно увеличаване на смъртността с повишаването на дозата на въздушното замърсяване и това е потвърдено от редица проучвания. Най-голямото беше в 2017 г. в САЩ и включваше 400 милиона пациенти с години данни. Резултатите показаха практически линейна зависимост, която не е точно 1 към 1 , но е 1 към 0.8, т.е. на всеки 10 микрограма замърсяване нагоре – 8 % смъртност нагоре.
Няма ли и някакви изследвания, които да покажат нещо оптимистично - че все пак организмът се адаптира, че ще свикне да се справя и ще се приспособи?…
Оптимистичното, което мога да кажа, е че имаме категоричната яснота, че колкото по-ниско е замърсяването, толкова по-дълго и здравословно живеем. Ако намалим въздушното замърсяване, ефектите, причинени от него, тръгват наобратно и тръгват наобратно в рамките между 25 минути и 6 месеца. Например, ако човек, който пуши и предизвиква измененията, свързани със замърсяването на вдишвания въздух прекъсне тютюнопушенето за повече от 25 минути, започва процес на очистване на това, което е влязло вътре в дихателната система, т.е. очистителните процеси започват веднага щом прекратим експозицията. Това е установено в различни проучвания и се отнася, както за индивидуалните задимявания, наречени „тютюнопушене“, така и за колективните, наречени „замърсяване на въздуха“.
Имаме данни и от един гигантски експеримент, свързан с провеждането преди няколко години на Олимпийските игри в Китай. За да не се види колко им е замърсена околната среда, там затвориха за 6 месеца замърсяващите предприятия и се видя честотата на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха преди спирането на предприятията и 6 месеца след спирането им. Видя се, че има огромен положителен ефект върху здравословното състояние на китайското население. Установи се, че настъпва възстановяване или един вид лечение на това, което предизвиква въздушното замърсяване. Затова всяко нещо, което можем да направим, за да намалим замърсяването всъщност е полезно.
Как сме с нормите за фини прахови частици (ФПЧ)?
Средно нормативите са 25 микрограма на куб. метър за въпросния замърсител – ФПЧ под 2,5 микрона и ние до неотдавна не можехме да стигнем този жалон. Вече сме в рамките на нормата, но СЗО през 2021 г. излезе с нови нормативи, които са 2 пъти по-ниски и очакванията са скоро да бъдат приети от ЕК и да станат задължителни и у нас, така че пак ще гоним нормите.
Защо СЗО затегна двойно изискванията по отношение на въздуха?
Защото в последните 40 – 50 години се трупат огромно количество данни, които показват, че въпреки, че имаме ниски нива на замърсяване, те имат значим здравен ефект, имат значими здравни последици от това че вдишваме дори по-малко мърсен въздух. СЗО преразгледа доказателствата и дефинира още по-ниски нормативи за различните замърсители, включително за ФПЧ с размер под 2.5 микрона.
СЗО е органът, който се занимава единствено и само с доказателства в областта на медицината и казва какво според експертизата, е приемливо ниво на замърсяване. Оттук нататък трябва да се включат ЕК и респективно националните органи, които контролират околната среда за съответното население. Нека отбележа, че новите нормативи на СЗО отдавна са нормативи за Северна Америка. Те още не са нормативи за ЕС, но се надявам скоро да станат.
Какво показват разчетите за икономическата цена?
Притеснението за големите индустрии – химическа, стоманодобивна и пр, които използват много енергия и горивни процеси, е че ако нормативите са твърде ниски, ще имат проблеми с конкурентоспособността. Именно тук е мястото на политиката, където се срещат различни интереси и трябва да се вземе решение, което да балансира рисковете и ползите.
Това, което е много интересно като подход е, че ЕК е възложила на свои комисии да разработят различни сценарии за това колко би струвало свалянето на емисиите и каква полза би се реализирала. От трите варианта, които видях, съотношението разход към полза е от 7 към 1 в полза на ползата, т.е. 7 пъти повече полза при единица разход, до 12 към 1, т.е. 12 единици полза към единица разход, в зависимост от това колко стриктно налагаме мерките. Ако налагаме по-стриктно мерките, здравните ползи са по-големи и съответно като цяло икономиката работи по-добре, независимо, че за част от бизнеса ще се наложат малко повече разходи. От тази гледна точка, е абсолютно безспорно, че която и стратегия да се избере – дали по-малко рестриктивната или по-рестриктивната, обществото в Европа, като цяло, ще има огромна полза от това да си пазим въздуха и да не допускаме замърсяване.
Споделяте ли оптимизма на евродепутата Радан Кънев, че в София няма да има инсинератор?
Да. Няма да го бъде инсинератора по една много проста причина – когато той се замисляше, замърсяването се отчиташе по отделни нива - колко би добавил инсинераторът и той всъщност би добавил по-малко, отколкото е нормата за замърсяване. Предстои обаче съвсем скоро нормативът да обхване всички видове замърсители, включително и естествените. Тоест, когато има буря в Сахара и София бъде залята с прах, това ще се добавя към общото ниво на замърсяване и прибавянето на инсинератор ще ни качи отвъд възможното. Поради това искрено се надявам и почти съм сигурен, че инсинераторът няма да може да мине и този проект ще трябва или да бъде изместен на друго място, или въобще да не се случи.
Как да се промени регулацията, че да дишаме по-чист въздух?
Моето разбиране е, че политиката не е нещо, което се прави единствено и само в законодателната и изпълнителната власт, политиката е нещо, което касае всеки един гражданин. Когато даден проблем засяга много хора, той е политически и трябва да бъде решаван в ясен баланс на интересите. С това разбиране наскоро нашето сдружение събра експерти от различни области и институции на дискусия за възможностите за подобряване на чистотата на въздуха чрез новите стандарти на СЗО. Това, което се опитваме да правим, като гражданска инициатива, е да държим много стриктно фокус върху здравните ефекти, тъй като ние сме експерти по здравните последици от въздушното замърсяване, затова се наричаме „Въздух за здраве“. Създадохме Лекарска мрежа, отскоро и Студентска мрежа с много последователи, които са посланици на „Въздух за здраве“ в регионите и учебните заведения, защото въздухът представлява най-големият риск за здравето от околната среда.
В усилията си да ангажирате институциите с проблема, направихте невидимото видимо - сезирахте столичния кмет с писмо, написано с чернилка от въздуха, какъв беше ефектът?
Ефектът беше комуникационен, защото въздушното замърсяване не може да бъде решавано от единици, трябва да бъде решавано в колаборация между различните видове власти – международните институции, националната изпълнителна власт, националната законодателна власт и местната власт. Не може да стане и без промяна в поведението на индивидите. Знаехме, че решение не може да се постигне с една интересна кампания, каквато направихме – „Мастило от въздушно замърсяване“. Впрочем, в моя лекарски кабинет имам един огромен плакат, изографисан с това мастило, на който пише: „Вие дишате тази реклама“, защото това е концентрация на въпросните 6000 ФПЧ на куб. сантиметър, които са във въздуха, който дишаме. От тях направихме мастилото, с което апелирахме за активни действия на институциите и постигнахме положителен информационен ефект.
Защо в България изглежда, че проблемът се задълбочава?
Това е оптичен ефект. Ако погледнем данните, имаме бавно и постепенно изчистване на околната среда - нивата на замърсяване в момента са по-ниски, отколкото бяха преди 15 години, особено на най-замърсените места. Но въпреки това сме близко до горната граница на сегашната норма, а според новите данни на СЗО, дори тези нива, които са в рамките на нормата, дават много сериозен здравен ефект. Така че не може да кажем, че сме изчистили България. Не сме, защото ЕС, като приеме новите по-ниски нормативи, а аз съм убеден, че това ще стане, защото анализите показват, че икономическата полза от по-чистия въздух ще е многократно превишаваща цената за изчистването на въздуха, България пак ще се окаже далеч от нормите и пак ще се налага да трябва да чистим въздуха.
Въздухът в София как ще се изчисти, при продължаващото презастрояване, което освен зелените площи вече и небето превзе?
Според нас истинският проблем на София не са т.нар. кални петна или тревните площи, които служат за паркинги, а транспортът. Живеем в малката Софийска котловина, в която пушат коли и комини, генерираме замърсяване и си го дишаме самите ние. Огромен е делът на старите коли, които са силно замърсяващи и проблемът не е толкова архитектурен, колкото е поведенчески. Говорили сме многократно със Столична община, която има разработени планове, но според нас трябва да са по-амбициозни. Необходимо е, например, да има повече велоалеи, дори някои улици в центъра да бъдат затворени за коли и хората да бъдат стимулирани да спортуват повече, карайки колела. Изграждането на добра вело-инфраструктура, би дало и много положителен здравен ефект.
Разкажете, как въздухът стана Ваша кауза?
Темата за въздуха ми стана кауза, когато се роди първият от внуците ми. Разсъждавайки с какво в дългосрочен план мога да съдействам те да живеят по-добре и по-дълго, реших, че едно от нещата, пряко свързани с моята професия, е въздухът и така се роди и идеята за сдружението „Въздух за здраве“. Беше ми попаднал тогава един много интересен цитат - индианска поговорка, свързана със Земята. Аз я адаптирах към въздуха и тя звучи по следния начин: Ние не получаваме въздуха от нашите родители, ние го взимаме на заем от собствените ни деца. Когато разсъждаваме по този начин - взимайки въздуха на заем от собствените си деца, ние се стараем да го върнем поне толкова чист, колкото сме го взели или по-чист. Заслужават нашите деца и бъдещите поколения да имаме по-смислено отношение към околната среда и природата, защото Земята ни е една и докато не се преместим на Марс или другаде, трябва да си я пазим във възможно най-добрия вид.
Интервюто е взето за и публикувано първо в Dir.bg.