Доларът се колебае в очакване Фед да направи пауза с лихвите в натоварената седмица за централните банки
Сривът на турската лира продължава и обезценяването достигна 18% след втория тур на изборите на 28 май, спечелени от Ердоган
Американският долар е колеблив в понеделник, но остана близо до многоседмични дъна спрямо някои основни валути, тъй като в центъра на внимането на валутните търговци са предстоящите през седмицата решения за паричната политика, които трябва да бъдат взети от няколко централни банки. Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв на САЩ (Фед) и Банката на Япония (BoJ) ще дадат посоката за седмицата, а пазарите ще очакват сигнали от централните банкери за бъдещия път на лихвените проценти.
Данните за инфлацията в САЩ за май ще бъдат обявени във вторник, когато Фед започва двудневното си заседание.
„Всяко движение на щатския долар ще остане сдържано и скорошните слаби диапазони все още ще се задържат преди решението Фед“, каза Кристофър Уонг, валутен стратег в сингапурската OCBC Bank. „Може само по-мек (инфлационен) натиск може да отмени бичия тренд на щатския долар“, допълва анализаторът.
Паричните пазари очакват пауза от Фед, когато обяви решението си за лихвения процент в сряда. Същите очаквания изпратиха търговията с акции на „Уолстрийт“ до 13-месечен връх в петък, тъй като настроението за риск се подобри.
Обратно, ясно мнозинство от анкетираните от Ройтерс икономисти очакват ЕЦБ да повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта тази седмица и отново през юли, преди да направи пауза за останалата част от годината, тъй като инфлацията остава стабилна и значително по-висока от целта от 2% на банковия регулатор на еврозоната.
Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на щатската валута спрямо 6-те основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), добави минималните 0.04%, а широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.03%.*
Еврото спадна с 0.08% до 1.0740 долара в азиатската търговия, но още на старта в Европа изтри загубите до 1.0747 долара за едно евро, след като се повиши с 0.4% миналата седмица, първото му седмично покачване от около месец.
Британският паунд следваше същия тренд, като в Европа се повиши с 0.02% до 1.2572 долара за един паунд спрямо 1.2569 долара при затваряне на търговията в петък, което представлява .
Японската йена поскъпна с 0.14% до 138.54 йени за долар, в очакване BoJ да запази изключително разхлабената си парична политика тази седмица и да не променя прогнозата си за умерено икономическо възстановяване. Данните, публикувани в понеделник, показаха, че инфлацията на едро в Япония (т. нар. производствена инфлация) се е забавила за пети пореден месец през май поради спада на цените на горивата и суровините, знак, че натискът върху разходите, който стимулира потребителската инфлация, може да намалява. Производствените цени в Япония са се повишили с 5.1% на годишна база през май 2023 г., оставайки до най-ниското си ниво от близо две години на фона на отслабването на глобалния инфлационен натиск.
Стоковите валути се намират на различни посоки спрямо щатския долар. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари са съответно в зелената и червената зона. Австралийският долар нарасна с 0.17% до 0.6751 щатски долара за един „австралиец“, а новозеландският долар спада с 0.06% до 0.6121 американски долара за едно „киви“. Резервната банка на Нова Зеландия (RBNZ) миналия месец сигнализира, че е приключила със затягането на паричната политика, след като повиши лихвените проценти до най-високото ниво от повече от 14 години до 5.5%, слагайки край на най-агресивния си цикъл на нарастване от 1999 г. насам. Това предизвика срив на кивито да падне с 2.7% през май. Затова, според наблюдатели, поскъпването на новозеландския долар в понеделник е логично.
Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от цените на петрола, който след като поскъпваше в края на миналата седмица, в понеделник се понижи с повече от процент, тъй като опасенията относно отслабването на търсенето в най-големия потребител Китай и нарастващото предлагане на руски суров петрол надделяха над плановете на Саудитска Арабия да намали добива. В резултат канадският долар поскъпна с 0.08% до 1.3331 канадски долара за един американски, а норвежката крона се повиши с 0.07% до 10.7612 норвежки крони за един американски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 юни спадна с 1.13% до 69.38 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 30 юни се понижи с 1.11% до 73.96 долара за барел.
Сривът на турската лира продължава и в началото на новата седмица, като се понижи с 1.21% до 23.6506 турски лири за един американски долар, увеличавайки месечната загуба до 13% и довеждайки общото си обезценяване до около 18% след втория тур на изборите на 28 май, който бе спечелен от Тайип Ердоган. След като той назначи авторитетни личности на двата ключови поста – министър на финансите (Мехмет Шимшек, бивш вицепремиер) и управител на централната банка (Хафизе Гайе Еркан, бивш съизпълнителен директор на First Republic Bank и управляващ директор на Goldman Sachs за Турция), пазарът възприе това като силен сигнал за преминаване от неортодоксални икономически политики, довели до висока инфлация, ниски лихвени проценти, падаща лира и отрицателни нетни валутни резерви. Междувременно годишната инфлация се понижи за седми пореден месец до 39.6% през май, главно поради хода на правителството да предостави неограничен безплатен природен газ за всички домакинства за една година, но все още е далеч от целевия процент на централната банка от 22.3% за 2023 година.
*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.