Проф. Даниела Бобева: Инфлацията ще бъде по-ниска от очакваните от 8.8 до 9.4%, а рисковете са свързани със Зеления преход

Инфлацията ще бъде по-ниска отколкото очакваните от 9.4% до 8.8% според различните прогнози. Това съобщи проф. Даниела Бобева, професор по международна икономика в Института по икономически изследвания към Българска академия на науките, преподавател по финанси, бивш икономически вицепремиер (2013-2014 г.), служебен министър през 1997 година. Тя участва на 14-тата Международна кредит риск конференция, организирана от ICAP CRIF.

 От началото на тази година все повече причините за нея са не толкова външни, колкото вътрешни. Можем да я потиснем, не да я премахнем, защото тя ще остане за дълго, подчерта Бобева. Тя се засилва от растежа на заплатите за сметка на производителността и кредитния растеж.

Тя сподели повече предизвикателства пред българската и европейска икономика. Икономиката ни и през 2023 г. продължи да показва устойчивост от 7.6% растеж при четири правителства, но това да не ни заблуждава, че политическа нестабилност не влияе, коментира Бобева. Кризите преживяхме със стабилна финансова система. Това се дължи на консолидация на сектора в частност на банковия, изискванията за ликвидност, които бяха въведени от БНБ, подчерта тя. Като проблем остана, че фискална политика е основен източник на уязвимост. Според наблюденията наблюденията, доходите изпреварват производителността. 

Икономиката ще върви надолу, но не толкова колкото първоначално си мислехме. Все повече виждаме сближаване на прогнозите и за икономически растеж, който се движи от 1% според БНБ, през 1.5% според ЕК и 1.8% според Министерството на финансите. Но ситуацията у нас е сравнително добра като имаме предвид, че 7 страни в ЕС вече отчитат отрицателен икономически ръст например Германия, която е на ръба на рецесията.

Според професор Бобева икономическият растеж може да бъде постигнат единствено между фискална и парична политика

Във фискална криза ли сме: нямаме фискална криза, попита и отговори специалистът. Към края на април 1,1 млрд. лева

Наблюдаваме нарастване на приходи с 11.5% и на разходи с 23.8%, също така наблюдаваме неефективност на публичните разходи. Удължаване на фискални политики от 2022 г. е невъзможно при ангажимент за 3% дефицит към БВП.

Ако забавим инвестициите, ще забавим и без това анемичния растеж, каза проф. Бобева

Съвсем възможно е страната ни да постигане 3% дефицит, коментира професорът. Всъщност зеленият преход се движи в момента от финансовия сектор и от частния бизнес. Държавата се забавя в това отношение, публичните разходи за зелен преход за минимални, каза проф. Бобева. Предизвикателствата се оказват в черния лебед, който се оказа зелен, допълни тя. Само ако държавата въведе повече зелени решения в държавните предприятия, тогава зеления преход ще се случи много по-бързо. Проф. Бобева каза, че след проучване от БАН на извадка от всички 170 компании емитери на най-много емисии се оказва, че последните три години нито една не е получава кредити. Това означава колко уязвими са те в момента, но в същото време ресурсът е зает с много други проекти. Професорът предупреди, че прекалено много фотоволтаични инвестиции може да доведе до много по-голям риск, за което трябва да се внимава, защото може да се окаже, че прекалено много сме надули зеления балон, стана ясно по думите на Бобева. 

Сивият сектор се оказва все още най-голямото предизвикателство пред икономиката ни.

Енергетиката и строителството се оказват най-рисковите сектори, стана ясно и от представянето за ситуацията в България от Никитас Константелос, президент и и изпълнителен директор на ICAP CRIF.

Секторите с най-високи приходи са търговията, производството и енергетиката като тези три сектора оформят 70% от общите приходи. Константелос представи данни, според които приходите в млрд. евро нарастват от 140 до 223 млрд. евро от 2018 до 2022 година. Според него добрата новина е, че износът се увеличава, а лошата, че вносът се увеличава повече. Друга интересна тенденция за българския бизнес е, че повече от 18% от компаниите плащат навреме и едва 1.6% забавят плащания.