Доларът в отстъпление спрямо повечето световни валути в сряда

Курсът на американският долар рязко се промени още в началото на валутната търговия в Европа. И докато в азиатската търговия американската валута доминираше над основните се конкуренти, след старата на търговията в Западна Европа щатският долар промени тренда си и към обед се понижи спрямо повечето световни валути. Единствената валута към която щатският долар е с ръст, е турската лира, която удари нов исторически срив.

Инвеститорите продължават да оценяват икономическите данни в очакване на следващото заседание на Федералния резерв на САЩ (Фед), което ще се проведе следващата седмица, пише Trading Economics. Много търговци прогнозират, че Фед ще спре повишаването и няма да промени основния лихвен процент, но също така има голяма вероятност за ново покачване на разходите по заеми с 25 базисни пункта от сегашните 5-5.25% годишно.

Индексът DXY, който показва стойността на щатския долар спрямо шестте основни световни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи до обед с 0.17%. В същото време широкият индекс WSJ Dollar, който проследява динамиката на долара спрямо 16 валути, се понижи с 0.18%*.

Eврото поскъпва спрямо долара с 0.19% до 1.0713 долара спрямо 1.0693 долара в края на миналата сесия, но въпреки това общата валута остава близо до двумесечното дъно от 1.0633 долара, достигнато на 31 май, докато инвеститорите претегляха намаляващия инфлационен натиск в еврозоната и ястребовите коментари на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард. От една страна, данните показват по-голямо от очакваното забавяне както на потребителските, така и на производствените цени, което предполага, че ЕЦБ може да достигне пиковите си лихвени проценти през септември, по-рано от прогнозираното по-рано за декември. Въпреки това Лагард изрази мнение, че инфлацията в еврозоната остава на високи нива, което сигнализира за необходимостта от по-нататъшно затягане на паричната политика. Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос и управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало обясниха, че повишаването на лихвените проценти започва да оказва влияние върху инфлацията и че всяко бъдещо увеличение на лихвените проценти ще бъде минимално или няма да се променя.

Британската лира поскъпна с 0.23% до 1.2453 долара в сравнение с 1.2424 долара в края на предишната търговия. Очаква се Банката на Англия (BoE) да повиши лихвените проценти до 4.75% на 22 юни и да достигне връх от 5.5% до края на годината. Освен това, значителното намаляване на производството на петрол в Саудитска Арабия, което ще започне още този месец, засили опасенията относно инфлацията, тъй като цените на суровината отново тръгнаха нагоре. Последният доклад за индекса на потребителските цени показа, че годишната инфлация в Обединеното кралство е намаляла до 8.% през април от 10.1% през март, отбелязвайки първото си понижение от миналото лято под двуцифрено ниво.

Доларът поевтиня и спрямо японската валута с 0.27% до 139.25 йени срещу 139,63 йени в края на предишния търговски ден.

Стоковите валути се възползваха от отслабващия долар, но и от други по-съществени фактори. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, поскъпнаха съответно с 0.51% до 0.6703 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.07% до 0.6080 американски  долара за едно „киви“. Днес правителството в Пекин обяви, че валутните резерви на Китай са спаднали до 3.177 трилиона щатски долара през май 2023 г., най-ниското ниво от три месеца, от 3.205 трилиона щатски долара през предходния месец, което беше най-високото ниво от февруари 2022 г. Стойностите бяха под прогнозите от 3.181 трилиона щатски долара на фона на общото покачване на долара.

Освен това, последните данни от днес показват, че износът на Китай се е свил със 7.5% на годишна база през май, много повече от прогнозирания спад от 0.4% и най-голямото понижение от януари. Вносът се сви с 4,5%, по-бавно от очаквания спад от 8,0% и спада от 7,9% през април. Цифрите допълват нарастващия списък от показатели, които предполагат, че икономическото възстановяване на страната след COVID бързо губи сила.

В резултат юанът леко поскъпна с 0.08% до 7.1224 юана за един американски долар, след като китайската валута се обезцени с близо 2.8% във вторник.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на петрола, се повишиха съответно с 0.17% до 1.3380 канадски долара за един американски и с 0.77% до 11.0103 норвежаки крони за един американски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 юни поскъпна с 0.70% до 72.24 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 30 юни нарасна с 0.64% до 76.78 долара за барел.

Търговците на валутните пазари все по-често през последните седмици поглеждат към турската лира, очаквайки повече подробности от преизбрания за нов мандат турски президент Тайип Ердоган относно икономиката и паричната политика. В сряда турската лира се срина с 6.95% до 23.0712 лири за един американски долар, слизайки на нов спад 23 лири за щатски долар, което е най-големият дневен спад от 2021 г. насам и довеждайки общото обезценяване до над 16% само след втория тур на изборите на 28 май.

Появиха се съобщения, че държавните кредитори са спрели да продават долари, за да защитят лирата, което беше изтълкувано като промяна в пазарните интервенции на страната за ограничаване на търсенето на чуждестранна валута, което наскоро тласна нетните валутни резерви на Турция на отрицателна територия за първи път от 2022 г. В същото време инвеститорите все повече залагат на преминаване към по-конвенционален икономически подход след назначаването на Мехмет Шимшек, бивш вицепремиер, известен със своята благоприятна за пазара политика, за нов министър на финансите. Търговците също очакват с повишено внимание назначаването на нов управител на централната банка. *Валутните курсове са актуални към 14:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.