Драгомир Цанев, ЕнЕфект: България да се възползва по най-добрия начин от 2 млрд. лева от Социалния климатичен фонд за енергийно и транспортно бедни

България да се възползва по най-добрия начин от 2 млрд. евро от Социалния климатичен фонд за енергийно и транспортно бедни и уязвими малки и средни предприятия. Това коментира пред 3eNews Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект по време на национална кръгла маса "Нулевоенергийни сгради: бъдещето е сега" в Бургас. За България има безпрецедентен ресурс с повече средства, което значи например, че датчаните ще плащат за енергийния преход у нас, уточни той. Но тези средства няма да бъдат отпуснати автоматични, ЕК вече не дава пари без изпълнение на определени изисквания. Затова трябва да свършим сериозна работа, за да не изгубим възможността да се възползваме от тези средства, каза Цанев.

Социалният климатичен фонд ще бъде създаден, за да компенсира всички онези, които са пострадали от зелена трансформация, подчерта на форума българският евродепутат Петър Витанов от групата на БСП. Ще бъде създадена нова схема за търговия с емисии, която ще обхване всеки граждани, тъй като в схемата ще влязат транспорта и сградите. Ще има нова например компонента за гориво 6-7 цента, което напрактика е допълнително облагане. При сградите все още няма детайли какви ще бъдат новите правила, но със сигурност ще има по-строги правила за енергийните характеристики на сградите и трябва да се постигне двоен темп на обновяване от 1% на поне 2% годишно. Средствата от Социалния климатичен фонд могат да се заделят за енергийно обновяване на сградите и саниране, за да могат хората да си позволяват инвестициите, защото не всеки може да извади средства от собствени си джоб, необходиме е осигуряване на грантово финансиране, подчерта Асен Гащаров от Европейската инвестиционна банка. Според изчисленията на ЕИБ 3-4 млрд. годишно е дупката за финансиране в обновяване на сградния фонд.

От 2027 г. Семействата ще плащат по-висока цена за горива, но ще могат да получат повече от 3 пъти тези средства и биха могли да инвестират в директно подпомагане или чрез програми, коментира Витанов. Общо средствата по Социалния климатичен фонд за всички страни е 77 млрд. евро и отделно 15% съфинансиране от страните- членки, стана ясно още от думите на евродепутата.

Хубавото е, че тези средства ще стигат непосредствено до тези, които имат нужда от тях.

Българските институции трябва да са активни, възможно е да се работи заедно, подчерта съветникът в екипа на евродепутата Радан Кънев Зарица Динкова, която влиза в състава на новия кабинет като министър на туризма. Всички евродепутати в Европейския парламент работят в екип, за да реализират българските интереси и са пример, че е възможно е да се работи заедно, когато поставяш интересите на хората и държавата на първо място. Хората могат да инвестират собствен капитал до определена степен, необходимо е да бъдат създадени улеснени грантови схеми за финансиране на проекти за енергийна ефективност. В момента нито една търговска банка в България не дава дълги кредити за енергийно обновяване и напрактика не финансират саниране. Затова хората се нуждаят от държавни гаранции, коментират специалистите от банковия и финансов сектор. Например в Полша 100% от финансирането се поема от гражданите, като 40% е тяхното финансиране, а за 60% от кредита гарантира държавата. Ако държавата у нас също отпуска гаранции и обезпечения, банките също биха били склонни да отпускат кредити за саниране, представители на търговските банки.

Дорин Беу от Румънския съвет за зелено строителство подчерта пред 3eNews, че проблемите с липсата на финансиране стоят и в Румъния. В северната ни съседка също няма сформиран Национален декарбонизационен фонд, тепърва започва да се говори и за Социален климатичен фонд. В Румъния също субсидират на 100% обновяването на многофамилните жилищни сгради, но нямаме за еднофамилните сгради. За първи път в страната има подпомагане и за еднофамилните сгради с изграждане на фотоволтаици по подобие на българската програма, която стартира през май, но Беу подчерта, че в Румъния за 6 минути е бил изчерпан ресурса на програмата за фотоволтаици. Проблемът е, че правителството няма време да тества кое е най-доброто решение и често започва програми без да са сформирани по най-добрия начин. Създадено е очакване, че ако човек живее в апартамент трябва да получи 100% финансиране. Все още сме в началото на дискусиите да намалим този процент като обсъждаме също създаване на дефиниция за енергийна бедност. Много често в Румъния, както чувам и в България, политиците не се вслушват в мнението на професионалния сектор и имат приоритети, които често се сменят, което не влие добре на създаването на устойчиви политики в сектора.