Изследване на БАН: Около 30-40 процента от българите получават пари в плик

Около 30-40 процента от българите получават пари в плик. Това каза пред БТА доц. д-р Люба Спасова от Института по философия и социология при Българската академия на науките (ИФС - БАН), която отчете резултатите от научно-изследователски проект на тема "Факторна детерминираност на "икономиката в сянка" в представите на българското общество". Резултатите от проекта бяха представени на научна конференция в БАН днес.

"Разбира се, не всички практики, защото те са най-различни, са на това ниво, но доплащането "на ръка" се споделя от около 30-40 процента, което е изключително висок процент", добави тя. Доц. Спасова посочи, че тези хора декларират официално част от сумата, докато останалата я получават в плик.

По думите й причините за това са много. Доц. Спасова уточни, че разпространеното мнение е, че работодателят е този, който инициира този процес с цел спестяване на данъци, но това се подкрепя и от работника. Също разпространено мнение е, че и за двете страни така е по-добре. Някои от хората обаче са споделили за случаи, когато това се прави и под натиск от страна на работодателя.

Според нея, за да се преодолеят тези порочни практики, ще изисква доста време. На първо място трябва да се променят културата и нагласите. Освен това трябва да се работи и върху преодоляването на недоверието към държавата и институциите. Тя изтъкна, че една от най-сериозните причини за съгласието от страна на работника за получаването на пари в плик е високата бедност, както и рискът от безработица. "Част от практиките лесно биха могли да бъдат идентифицирани и заловени, но когато влязат от Инспекцията по труда, те не могат да установят плащането в плик, защото това остава между двете страни, които са се договорили", заяви още доц. д-р Спасова.

Забелязва се, че над 90 процента от младите са склонни да се включат в сенчести икономически практики, допълни тя. Според нея трябва да се въведе образование, което да научи хората на техните права и задължения.

Около 40-50 процента от хората в млада възраст смятат, че не е кой знае какво нарушение да се работи без трудов договор. Преди две години делът на лицата заявили, че са работили без договор, е 24,8. Това е доста висок дял. Ние като учени имаме основният апел, който трябва да излъчваме към обществото е да показваме, че всъщност "сивите" практики са сериозно нарушение, нямат място в съвременните общества и трябва да бъдат ограничавани и сведени до минимум. Това заяви проф. дсн Емилия Ченгелова (на снимката вдясно) от Института за философия и социология към БАН при на научно изследователски проект на тема "Факторна детерминираност на "икономиката в сянка" и подходи за ограничаването й в българското общество". Изследването е проведено през 2021 г. сред 1800 души и е първият по рода си опит за фундаментално изследване и обяснение на "икономиката в сянка".

По думите на проф. Ченгелова "сиви" практики съществуват дори и в най-организираните общества като Австрия и Германия, където делът им, макар и с най-ниска стойност, достига до 10 на сто. В България този дял е 30 процента, а по неофициални данни в някои браншове достига над 60 процента.

По отношение на проекта тя посочи, че една от целите му е бил да бъде "конструиран" индекс за измерване на толерантността на населението към "икономиката в сянка". Тя добави, че такъв индекс няма нито в Европа, нито в България, тъй като се основава на измерването на обществените настроения и нагласи, които определят предразположеността на хората за включване в "сенчестите" практики. Измерването в него не е в проценти, а в числа от 1 до 100, поясни проф. Ченгелова.

"Хората си признават открито, че са готови и са участвали в такива практики през 2021 г. При средната възраст индексът има стойност 72, при хората над 56 години този индекс е 54, при младите стойността на индексът е 91", заяви тя.

В изследването е включена и информация и за това каква е психологическата готовност на хората да работят без договор. Само 8,6 са съобщили, че са изцяло съгласни, а 22,2 донякъде съгласни. На това да бъдат осигурявани на по-малка сума, отколкото получават, делът на изцяло съгласните е 10,2, а на тези, които са донякъде съгласни - 30,6.  Да се доплаща на ръка необлагаема сума, но официално да се водят на по-малка заплата – 15,3 са изцяло съгласни, 36,1 са донякъде съгласни.

Според данните от изследването, най-често срещаната практика през 2021 г. е да се сключва легален трудов договор, но работодателят да дава на ръка допълнителна сума. "Това е нелегитимният момент и понеже практиката е хибридна и представлява интерес и за двете страни – работодател и служител, тя много трудно за да се установи. Ако Инспекцията на труда отиде в едно такова предприятие, за да провери дали има такова съвместяване, никой няма да си признае", каза проф. Ченгелова.

Изследваните от БАН фактори за поява на "икономика в сянка" са общо 50, като сред тях са  корупцията, пропуските и вратичките в трудовото законодателство, злоупотребите от разпоредби на трудовото законодателство, административната тежест и тежката бюрокрация за прилагане на трудовото законодателство, ниските доходи на населението и търсенето на работа на всяка цена, нагласите и стереотипите за надхитряване на държавата, но схващането, че неплащането на осигуровки в непълен размер е приемливо за обществото.