Доларът поскъпва спрямо повечето основни валути трети пореден ден

Щатският долар се покачва умерено спрямо повечето от основните световни валути в четвъртък за трета поредна сесия. Инвеститорите оценяват новините за лимита на държавния дълг и изявленията на лидерите на Федералния резерв на САЩ (Фед).

Ръководителят на централната банка на САЩ на Филаделфия Патрик Харкър каза вчера, че би предпочел да подкрепи пропускането на повишаването на основния лихвен процент на предстоящата среща този месец. В същото време той подчерта, че не става дума за това, че Фед е направил пауза в цикъла на затягане на паричната политика, а само за пропускане на едно заседание за повишаване на основаната лихва.

Членът на борда на Фед Филип Джеферсън също отбеляза, че ако централната банка пропусне повишаване на лихвите на заседанието си през юни, това няма да означава края на цикъла на затягане на паричната политика.

Сега пазарът оценява вероятността от повишение с 25 базисни пункта на лихвата на срещата през юни на 26% спрямо 67% ден преди това.

Междувременно Камарата на представителите на Конгреса на САЩ одобри с голямо мнозинство гласуване законопроект за лимита на държавния дълг. 314 депутати гласуваха в подкрепа на законопроекта, 117 гласуваха "против". Сега законопроектът се насочва към Сената.

Вижте още: САЩ се спасиха за 46-ти път от технически фалит по дълга

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.10%, макар че към някои от валутите, включени в индекса, зелените пари се понижават. В същото време по-широкият измерител WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повишава с 0.09 на сто.*

Еврото поевтиня спрямо долара с 0.11% до 1.0677 долара спрямо 1.0689 долара при затварянето на предходната сесия, достигайки най-ниското ди ниво от 17 март, докато инвеститорите усвояваха ключови данни за инфлацията в икономиките от еврозоната. Докладите за индекса на потребителските цени в Германия, Франция и Испания разкриха по-големи от очакваното намаления на темповете на забавяне на инфлация, докато индексът на потребителските цени в Италия показа ускорено забавяне, въпреки че не беше толкова изразено, колкото пазарните очаквания. Вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос отговори положително на данните, като отбеляза, че спадът на инфлацията в региона надвишава прогнозите и предполага продължаващо забавяне на растежа на цените. Въпреки забавянето на инфлацията, ЕЦБ все още се очаква да продължи с поредица от повишения на лихвените проценти през годината.

Паундът също спадна спрямо долара, дори малко повече, с 0.13% до 1.2425 спрямо 1.2441 долара в сряда. Въпреки че годишната инфлация във Великобритания спадна до 8.7%, отбелязвайки най-ниското си ниво от повече от година, тя все пак надмина пазарните очаквания от 8.2%. Трябва да се отбележи, че основният процент на инфлация, който изключва цените на храните и енергията, скочи до 6.8%, достигайки най-високото си ниво от 31 години.

Доларът спрямо йената се повиши с 0.24% - до 139.67 йени от 139.34 йени ден по-рано. Въпреки отстъплението, японската валута остава отдалечена от 6-месечното дъно, достигнато в края на миналата седмица, след като член на борда на Банката на Япония (BoJ) каза, че правителството и BoJ „ще следят отблизо движенията на валутния пазар и ще реагират по подходящ начин, ако е необходимо“. Йената отслабна значително тази година и се понижи за втори пореден месец през май, тъй като BoJ поддържа политиката си на ултра ниски лихвени проценти въпреки пазарния натиск и постоянната инфлация. Основният темп на инфлация в Япония неочаквано се ускори до 3.5% през април въпреки прогнозите за по-нататъшно забавяне до 2.5%.

Стоковите валути също са в отстъпления спрямо силния долар. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията с Китай, се обезценяват съответно с 0.05% до 0.6496 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.41% до 0.5996 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от котировките на петрола, също се понижиха. Канадският долар спадна с 0.09% до 1.3584 канадски долара за един американски, а норвежката крона се понижи с 0.51% до 11.1398 крони за един щатски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI)с доставка до 20 юни се повиши с 0.60% до 68.50 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 30 юни нарасна с 0.67% до 73.09 долара за барел. Суровината поскъпна сред два поредни дни на понижения.

Сред три поредни дни на срив, за първи път след балотажа на президентските избори на 28 май турската лира възвърна минимална част от загубите, които през май достигнаха до 6.4%. Турската валута поскъпна с 0.09% до 20.7779 лири за един американски долар, тъй като инвеститорите очакват обявяването на новия кабинет от президента Ердоган и разкриването на икономическата му политика. Ердоган обеща, че новият му икономически екип ще притежава "международен авторитет" и той ще работи за намаляване на инфлацията до едноцифрено число. Инфлацията в Турция през април беше 43.7%. В сряда Ердоган се срещна с Мехмет Шимшек, бивш министър на финансите, известен със своя благоприятен за пазара подход, пораждайки надежди за обръщане на някои от неортодоксалните политики, прилагани през последните години, които доведоха до висока инфлация, ниски лихвени проценти, падаща лира, и отрицателни нетни валутни резерви. Последните данни показват, че растежът на БВП на Турция за първото тримесечие е малко по-висок от очакваното от 4%, въпреки въздействието на земетресенията през февруари.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.