В последния срок за 100% грант за саниране: Бум на заявленията, но са възможни масови пропуски заради тежките административни изисквания

Поради технически проблеми в последния момент Министерството на регионалното министерство и благоустройството удължи срока за подаване на проекти по първия етап на програмата за саниране, която се реализира по Националния план за възстановяване и устойчивост. Очаквано сериозен е интересът към програмата за 100% грант за саниране на многофамилни жилища, показват предварителните данни до 31 май.

Над 3000 проекта за саниране на многофамилни жилища са кандидатите, показват предварителните данни. Рекордьор отново ще е община Бургас, показват предварителните данни. До 31 май от община Бургас са подадени над 200 проекта за 445 млн. лева при положение, че общината има лимит от 80 млн. лева, коментира пред 3eNews заместник-кметът на община Бургас Весна Балтина. Възможно е да има допуснати пропуски при попълване на документите и се надяваме Управляващия орган от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ги връща за корекция, а да не ги отхвърля. Причината според нея за такива пропуски не е толкова в общините или кандидатите, а във фирмите за обследвания, които не могат да поемат толкова много работа и най-вероятно ще са допуснали редица грешки.

Няма да е лесно как от 31 май ще обясним на хората, че вече няма да могат да кандидатстват за 100% безвъзмездна помощ, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект на откриването на национална конференция "Нулевоенергийните сгради: бъдещето е сега", която започна днес и ще продължи до 2 юни. 3eNews e медиен партньор на конференцията. 

Другият въпрос е какво ще се случи с всички проекти, които са подали по настоящата процедура като интересът определено надхвърля предвиденото финансиране от 1,1 млрд. лева по програмата, посочи още заместник-кметът. 

Ние се намираме на кръстопът, тъкмо интересът на гражданите е доста завишен, няма го притеснението на хората, че някой ще им вземе апартаментите, гражданите осъзнаха, че енергийната ефективност е нещо, от което имат нужда, подчерта тя. Но се оказва, че няма да могат всички да участват в програмата. Общините имаме лимитирани прагове и ще се наложи много работа, за да обянсним на голяма част от проектите защо няма да бъдат финансирани и защо трябва да останат за втория етап на програмата със 20% съфинансиране, каза Балтина. 

Проблемът е, че липсват финансовите инструменти, които да улеснят хората да кандидатстват. А според заместник-кмета на Бургас административната тежест при подаване на един такъв проект е доста голяма и гражданите със собствени сили  нямаше как да се справят при положение че общината е направила централизирана поръчка за избор на одитори за енергийните паспорти и обследвания по райони. Оценката на Балтина е, че фирмите масово са представяли грешни обследвания, което също поставя въпроса за капацитета на компаниите да се справят с толкова голям обем от работа.

Бизнесът трябва да има ясна перспектива, да знае, че програмите не са кампанийни, а са устойчиви и постоянни, за да инвестира в кадри, каза Тодор Андонов от Камарата на строителите в България. Инженери и архитекти се преквалифицират като програмисти или заминават за чужбина. Според него от средствата, които страната ни получава от емисии или по различните програми може да се заделя ежегодно ресурс за проекти за енергийна ефективност, така че да има устойчиво финансиране. Например в Словакия гражданите изплащат енергийното обновяване на 100%, като 60% е собствено финансиране, а останалите 40% са безлихвен грант, гарантиран от държавата, посочи още той.

Най-смислената инвестиция е в енергийна ефективност и ВЕИ, подчерта Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво и енергийно развитие (АУЕР). Архитектите трябва също да поемат своята част от отговорността към проектите като вместо да има надзор, каза той. Освен това е крайно време да се изключи от условията за изпълнение на проектите най-ниска цена, защото това предопределя и качеството на изпълнението, каза Алексиев. Но той също смята, че старт -стоп системата във финансирането на проектите за енергийна ефективност трябва да спре и държавата да предложи устойчив механизъм на хората. Не само това да насърчи тяхната инициативност вместо да създава поредица от административни изисквания. 

По дългосрочната стратегия за сграден фонд до 2050 г. всички видове програми и бюджетни средства не са достатъчни да се изпълнят амбициозните цели за обновяване. Недостигът надхвърля 60% и този ресурс трябва да бъде намерен дали през банки или частни средства. Според Алексиев необходимо е гарантиране на постоянно финансиране и на постоянно обучение в сектора. Всички услуги трябва да електронни, защото частичното въвеждане на електронни услуги също не е ефективно, а то трябва да обхване цялата администрация.

На 1 юни ще се проведе националната кръгла маса за финансиране на инвестиции за енергийна ефективност в България. Очаква се да се включи и Добромир Василев, директор на дирекция "Жилищна политика" в МРРБ, който да сподели колко са кандидатите по първия етап на програмата и да се включи в дискусията с въпроси как ще бъдат оценявани проектите и какво ще се случи с всички подадени проекти след като се надхвърли лимита от средства по програмата. По първоначална информация хората няма автоматично да могат да кандидатстват за втория етап, а ще трябва да подават документи отново по новата процедура.