Възобновените преговори за лимита на дълга на САЩ подкрепиха американския долар

Американският долар укрепва, макар и слабо, спрямо повечето световни валути, след като стана известно, че прекъснатите преговори за тавана на дълга на САЩ са възобновени. В момента максималният размер, който може да харчи изпълнителната власт във Вашингон е 31.4 трилиона долара.

Преговорите между президента на САЩ Джо Байдън и председателя на Камарата на представителите на САЩ републиканецът Кевин Маккарти в понеделник, според двете страни, са били продуктивни, но не е постигнато споразумение.

След срещата си с Байдън късно снощи председателят на Камарата на представителите заяви, че е провел продуктивна дискусия с президента в Белия дом, но все още няма споразумение за повишаване на лимита на дълга на страната, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Това е решаващ момент за президента демократ и председателя на камарата на представителите от Републиканската партия, тъй като остават само 10 дни преди наближаващия краен срок за повишаване на лимита на дълга.

Междувременно крайният срок за повишаване на тавана на националния дълг наближава: министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън каза предния ден, че средствата на нейното министерство „с голяма вероятност“ ще се изчерпят в началото на юни и вероятно дори до 1 юни.

Президентът на Федералния резерв на САЩ в Сейнт-Луис Джеймс Булард каза в понеделник, че централната банка на САЩ трябва да повиши своя основен лихвен процент още два пъти тази година. „Мисля, че ще трябва да повишим ставката, за да окажем достатъчен натиск върху инфлацията“, каза Булард на финансов форум в понеделник.

Неговият колега от Минеаполис, Нийл Кашкари, каза пред CNBC, че шансовете за повишаване на лихвата или запазването й на същото ниво след резултатите от срещата на Фед през юни са приблизително еднакви. Ден по-рано Кашкари каза пред The ​​Wall Street Journal, че е готов да подкрепи пауза в цикъла на затягане на паричвната политикиа от Фед.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шест основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), добави 0.07% във вторник, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с  - 0.05 на сто.

От началото на май ICE Dollar Index се повиши с 1.9%, движен "както от увеличеното търсене на по-безопасни активи, така и от отслабването на очакванията, че Федералният резерв ще бъде принуден да намали бързо лихвения процент тази година", казаха анализатори пред CNBC.

Eврото сe обезцени слабо с 0.03% до 1.0810 долара спрямо 1.0813 долара в края на предишната сесия, оставайки близо до 7-седмичното дъно от 1.0758 долара, достигнато в петък, притиснато контрастиращите позиции за повишаването на лихвените проценти между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Фед. Миналата седмица членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел каза, че централната банка трябва да продължи борбата си за укротяване на инфлацията "с решителност", докато президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че членовете на борда ще предприемат необходимите мерки за преодоляване на ценовия натиск на потребителските стоки и услуги. За разлика от тях, председателят на Фед Джеръм Пауъл посочи, че предпочита постепенен подход към намаляване на лихвите.

Курсът на британския паунд в същото време спадна с 0.13% до 1.2421 долара в сравнение с 1.2437 в понеделник, но оставайки близо до своя 12-месечен връх от 1.2679 долара, достигнат на 10 май, тъй като Банката на Англия (BoE) заяви, че остава ангажирана със затягане на паричната политика, за да се бори с високата инфлация. Преди две седмици BoE повиши лихвените проценти до 4.5%, най-високото ниво от 2008 г. А според новата прогноза, централната банка в Лондон очаква инфлацията да намалява с по-бавни темпове от очакваното по-рано и БВП да нарасне с 0.25% през 2023 г.

Цената на американската валута, обаче, отслабна леко с 0.02% до 138.57 японски йени спрямо 138.62 йени през предходната търговска сесия. Централната банка на Япония под ръководството на новия управител Кадзуо Уеда продължава да поддържа основния си краткосрочен лихвен процент на минус 0.1% въпреки силния инфлационен натиск. Основният темп на инфлация в Япония неочаквано се ускори до 3.5% през април въпреки прогнозите за по-нататъшно забавяне до 2.5%.

Доларът се повиши спрямо китайския юан по време на международната търговия с 0.27% до 7.0511 юана спрямо 7.0320 юана при затваряне на пазара в понеделник.

Щатската валута е стабилна и към стоковите валути. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари, които са зависими от търговията на двете страни с Китай, се понижиха съответно с 0.35% до 0.66299 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.29% до 0.62666 американски долара за едно „киви“.

И другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на петрола, спаднаха съответно с 0.09% до 1.35160 канадски долара за един американски и с 0.56% до 10.93519 норвежки крони за един щатски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 юни се повиши незначително с 0.03% до 72.07 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 май също нарасна слабо с 0.03% до 76.01 долара за барел.

Турската лира, която стана много актуална след изборите в южната ни съседка, започна да забавя обезценяването си, като във вторник спадна с 0.08% до 19.8470 лири за един американски долар. Страната трябва да проведе балотаж на 28 май, след като нито президентът Ердоган, нито кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу осигуриха необходимите 50% от гласовете, за да спечелят на първия тур. В първия кръг Ердоган водеше с 49.5% от гласовете, докато Кълъчдароглу имаше 44.9%. Инвеститорите следят отблизо изборите за индикации за бъдещи икономически политики, особено в светлината на борбата на страната с неортодоксални мерки, високата инфлация от 43.7% и последиците от опустошителното земетресение по-рано тази година. Турската лира вече се е обезценила с 5% от началото на годината.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.