Предлагат да се създаде фонд за изкупуване на дюни и частни имоти в зони А и Б по Черноморието

Забрана на строителството на първите 100 метра от плажа и защита на 500 метра от плажовете за природосъобразен туризъм Корал, Карадере, Иракли предлагат два законопроекта, които предстоят да бъдат внесени в Народно събрание.

Климат / България , Климат / Екология
Рая Лечева
1658
article picture alt description

Снимка: Вера Стаевска/ Силистар

Плажовете за природосъобразен туризъм трябва да се увеличат, предлагат още от неправителствения сектор.

Предлагат да се създаде фонд за изкупуване на дюни в частни имоти, заменки на части имоти по Черноморското крайбрежие и в територии от Натура 2000. Това е едно от предложенията на ПП-Демократична България, на инициативата Зелени закони за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които бяха обсъдени с депутати, граждански организации и представители на местните власти в четвъртък в парламента.

Фондът може да бъде към Министерството на околната среда и водите, обясни Вера Стаевска от Зелени закони. Предложението е да бъде управляван от УС, съставен от 11 члена, 6 от неправителствени организации, от Министерството на околната среда и водите и кметове на общини. Фондът може да бъде захранван от Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), чрез програма „Околна среда“ както сега подобен механизъм е стартирал в настоящата програма с изкупуване на зони в Калиакра, надявам се РИОСВ Варна да завършат процедурите, за да не изгубим средствата, подчерта и Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите и вицепремиер по климатични политики.

Абсурд е както се случва в момента плаж държавна собственост да имаме частна собственост, каза той. Предложението е глобите за незаконно строителство и други нерегламентирани дейности по плажовете да отиват в не в Министерството на туризма, а в този фонд. За нарушение на концесионен договор и увреждане на видове да бъде прекратяван едностранно. Глобите да се увеличат многократно, защото са смешни, коментираха депутатите.

Това е началото на един дълъг и много важен дебат за запазване на българското Черноморие и възстановяването му от безобразното и безконтролно застрояване повече от 20 години.

Да сложим ред -къде са дюните и как да ги опазваме, предложенията на "Зелени закони"

На първо място Закона за устройство на Черноморското крайбрежие не защитава всички видове дюни, коментира още Вера Стаевска. Организацията предлага завършване на процеса на картиране до 2 години от приемането на промените, актуализиране на картите на българските дюни на всеки пет години, изрична забрана за унищожаването при забрана само за отделни дейности в момента. Ограничаване поставянето на временни преместваеми обекти особени извън летния сезон. Основен проблем се състои в концесията на плажовете. Инициативата предлага да няма концесии за 10-15 години, защото в момента масово няма изискване за инвестиции, концесионерите получават публична-държавна собственост каквито са плажовете, което е равносилно на държавна помощ. Да се предостави стопанисването на местните власти, да се вменят отговорности на общините да има възможност да отдават плажовете на търг под наем, коментира Вера Стаевска.

Организацията предлага 2 километра навътре от плажната ивица да е за природосъобразен туризъм и да има забрана за строителство. Необходима е цялостна териториална визия на Черноморието и създаване на единна територия за управление, а затруднение затова създава основно липсата на приети Общи устройствени планове на всички общини по цялото Черноморие с изключение на Бургас. Естествено трябва да се ограничи дадената възможност чрез промени през 2019 г. в наредбата към закона частни собственици да отдават без специален регламент своите имоти, да се ограничи безразборното къмпингуване и целогодишното пребиваване да бъде ограничено.

На база на повече от предложенията на неправителствения сектор са създадени и два законопроекта, отлежаващи още от 45 Народно събрание, но и актуализирани днес, за да бъдат внесени съвсем скоро за обсъждане в работни групи. Те бяха представени от председателят на Продължаваме промяната Кирил Петков и Борислав Сандов от Зелено движение.

Стоп на строителството на 100 метра от плажа и още от предложенията за законови промени

Не може да има нито една община, която да пита дюните дюни ли са, те трябва да се знаят, имаме не малко природни обекти и резервати, които са заличени, уникална флора и фауна, която може да изгубим завинаги както се е случило с блатното кокиче, каза председателят на Продължаваме промяната Кирил Петков. По този въпрос може за първи път има шанс да имаме мнозинство с ГЕРБ, каза в началото на изказването си той.

Ние трябва да се стремим да правим туризъм с висока добавена стойност. С промените на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще кажем нулева толерантност към корупция, защото първите 100 метра са най-фрапантните случаи на корупция, заменките и смяната на предназначение са били част от историята, каза Петков.

Основната промяна е премахване на възможностите за застрояване на 100 метра от плажа, но също да се помисли цялостно, защото какъв е смисълът ако на 100 метра няма строежи, а след това изникнат високи хотели. Необходимо е да запазим баланс и всички инвестиционни проекти да се съобразяват с изисквания за природосъобразен туризъм. На 500 метра също да има ясна точна и пълна рестрикция за строежите независимо дали са урбанизирана или неурбанизирана територия. Едно от основните предложения е спиране на всякакво строителство на 100 метра от брега и на 500 метра в плажовете за природосъобразен туризъм каквито са Корал, Иракли, Карадере. Борислав Сандов от Зелено движение като част от Демократична България беше вносител на другия законопроект и припомни заличаването на природния резерват „Камчийски пясъци“ и опитите за заличаване на Природен парк „Странджа.“

В момента сме в етап на възстановяване на вече изгубени местообитания и опазване на това, което е останало. Според него забрана за строителство трябва да има на 1 км от плажната ивица в зона А с изключение на пътища 1 и 2 категория и всички обекти за изграждане да минават съгласуване със Закона за опазване на околната среда и биологичното разнообразие. Добре да помислим как да намалим въздействието върху зона Б, защото тя стои много близо до плажовете, каза Сандов.

Всички предложения ще са само едно обещание, ако в срок от две години не направим конкретни изменения и в Общите устройствени планове, подчерта Мирослава Петрова от Продължаваме промяната. Всички терени с разрешение за строеж не засягат нормите на бъдещия закон, но е важно да се приемат по-високи санкции, да има ограничение за тежки превозни средства, рестриктивни мерки за преместваемите обекти и контролът да се върне към Министерството на регионалното развитие, което има повече капацитет да прави това, каза Петрова.

Според Камарата на геодезистите в България би трябвало да се има предвид в законодателството да се вплете конвенцията за ландшафта. Необходимо е да има еднозначно определяне на граници на населените места и отразяване в кадастрална карта. В момента не може да вземете информация за граници за населени места, имоти с променено предназначение  не са отразени, което не дава възможност за адекватно вземане на решения, коментираха оттам.

Ролята на местните власти- да стопанисват ли плажовете

Да се върне възможността за обжалване на големи инвестиционни проекти, което  е било премахнато от ГЕРБ и Обединени патриоти, поискаха депутати. От граждански организации представиха видеа как въпреки забраната за строителство в момента тежка техника работи и полага бетон на плаж Кабакум. Трябва тепърва да се прецизира доколко местните власти да контролират преместваемите обекти или да стопанисват плажовете, защото не са показали, че са добър стопанин. На Паша дере не говорим за преместваем обект, но от МОСВ твърдят, че е преместваем. Институциите трябва да започнат да работят в обществен интерес, не в частен. Всички вратички трябва да бъдат премахнати, поискаха граждански организации.

Иван Велов от Зелено движение като част от Демократична България трябва да се подобри капацитета в институциите и възнагражденията. Община Царево няма действащ ОУП, но въпреки това бетони се леят дори на брега на морето, коментира Емил Пейчев, общински съветник в  община Царево. Къмпинг Арапя е заприличал на гето, защото няма правила, местно ръководство прави небивалици и държи собствениците, каза общинският съветник. Той сподели за порочни практики и вратички в закона. Вратичката в закона е за каравана да се направи проект с одобрение от Министерство на земеделието, РИОСВ след дълги процедури почти като за строителство  и след положителни становища, тогава община издава разрешение за преместваем обект. Но срещу 250 лева дарение нямаш проблем и работиш целия сезон, което се случва със собственици на тези къмпинги. Трябва да се помогне на тези хора да бъдат законни, да си узаконят обектите, каза Пейчев. Той каза, че се плащат по 26 лева на кубик за вода към Сдружение Арапя, но нямат избор. Въпреки липсата на ОУП изведнъж стари постройки се узаконяват и изникват големи сгради, необходимо е да се упражнява реален контрол, коментира Пейчев.

Според Пейчев концесиите, отдаване под наем и разрешения за преместваеми обекти не трябва да се дават на общините, общината е доказала, че е лош стопанин, в момента отдаваме стадиона, защото не можем да стопанисваме, ще се случи така и с плажовете, коментира още общинският съветник, който веднага беше контриран, че не бива да говори така.

Според община Созопол трябва да се уточни собствеността върху терените и контрола, защото функциите се разпределят между четири институции-Министерство на земеделието, общините, Министерство на туризма, МВР. Според общината култови плажове се унищожават от дивото и нерегламентирано къмпингуване, сред които Шофьорски плаж, Царски плаж, Градина, Арапя, Вромос, който въпреки високите нива на радиация е пълен с над 80 каравани.

Трябва да има организирано сметосъбиране и извозване, незаконно се прекарват ток и вода, а мръсната вода нямате представа къде се излиза, подчертават и от неправителствения сектор.

Донякъде има съгласие, че една единствена страна трябва да осъществява предоставяне на право на собственост и да реализира система от стимули и санкции за опазване на Черноморието. Вера Стаевска от „Зелени закони“ веднага контрира, че докато с една добра регулация и контрол незаконните каравани могат да се премахнат, то историята показва, че не е толкова лесно това да се случи с незаконни хотели като имаме предвид случая с хотела свлачище на Алепу.

Битката срещу незаконното къмпингуване и битката срещу незаконното бетониране

Общинският съветник от Шабла Димо Спасов подчерта, че Шабла е най-екологичната община, не трябва да се допусне да прерасне екологосъобразната политика в анархия. Подчерта, че са останали под 5000 жители, защото няма с какво да се препитават. Заради екологичните норми няколко голф игрища са стопирани, а в същото време се позволили безконтролното напълване с каравани включително и на румънци, които са завладели плажовете и изхвърлят боклуците си и още по-фрапантно отдават каравани под наем. Общината до месец може да има ОУП след 15 години чакане. Но ще се случи така че с новите промени в Закона за устройство на територията отново ще трябва да се актуализира. Общината в момента няма какво да направи въпреки постоянно поставяне на контейнери и тоалетни, няма как да санкционира тази анархия, каза общинският съветник. Той даде пример с проекти за опазване на червеногушата гъска на стойност 5 млн. лева при 4,5 млн. лева бюджет на общината за година.

Всъщност 15-20 години говорим за три плажа и България трябва да защитим тях и териториите зад тях, коментираха депутати. При изтекла давност за промяна на предназначението земите трябва да бъдат върнати в горския или земеделския фонд. Не може да има концесии в морски плажове, коментираха още в парламента.

Важно е да къмпингите да са категоризирани къмпинги, да се обосяват места за къмпинги, а опазването на околната среда е мисия на всички. Общините поискаха регламент за незаконните къмпинги. Наредбата не беше приета заради политическата ситуация, но и заради COVID-19.

Депутатите не преставаха да посочват направеното и ненаправеното за опазване на плажовете. Но е едно е категорично мораториума за строителство в зона А, който беше предложен докато се приеме по-специална нормативна база не беше приет в парламента при предходното редовно правителство.

А Христо Панчев от Грийнпийс подчерта, че трябва да се спре с изграждането на бетонови ковчези, които остават и много дълго след нас.

Основни задачи е да се дефинират ясни граници на зоните по Черноморието, глоби, но и контрол на глобите

Много ясно трябва да се уреди как да се действа с всички заварени положения. Законът няма обратно действие, подчерта Мирослава Петрова.

И 10 пъти да увеличим глобите и санкциите, ако няма кой да ги прилага, проблемът ще остане, коментира и бившият заместник-министър на околната среда и водите екологът Тома Белев. Той също е на мнение, че контролът за поставяне на преместваеми обекти и каравани и стопанисването на плажовете може да бъде свързано с повече права за местната власт.

Най-основният проблем е, че никой не знае къде са границите на зоните, границите на плажовете, няма законови и научни основания за това, няма дефиниции какво са дюните и къде са те, какво е зона А и зона Б. Има много проблеми за изчистване и предстои много сериозна работа, но една от най-важните задачи, които предстоят пред един бъдещ редовен кабинет.

Може да видите предложенията за 8 спешни промени за защита на Черноморието от "Зелени закони" и Коалицията "За да остане природа в България ТУК

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща