WSJ: Западът иска да възстанови ядрената индустрия, но не може без Русия

Западната атомна енергетика преживява дългоочакван период на възраждане: в САЩ и Европа се откриват нови реактори и има импулси за строителството на нови централи.

На тези планове обаче може да попречи един проблем: Западът няма достатъчно ядрено гориво и липсват мощности за бързо увеличаване на производството. Има още по-досаден факт: най-големият източник на критично важни компоненти е Русия и държавния монополист „Росатом“, въвлечен в конфликта в Украйна.

Ядрената енергетика осигурява почти 20 % от електроенергията в САЩ и близо 25 % в Европа, но през последните десетилетия от страна на Запада към нея започнаха да се отнасят и скептично като екологично чиста алтернатива на изкопаемите горива по различни причини, започвайки от цената и завършвайки с погребването на отпадъците и намаляването на нивото на компетенции при строителството на реактори.

Някои страни продължават да са против. Германия затвори последните си реактори през април в рамките на поетапно извеждане от експлоатация, започнало преди десет години.

Има  и признаци на напредък в посока на възстановяване на ядрената енергетика, тъй като тя осигурява безвъглеродна електроенергия, което привлича правителствата от гледна точка на борбата с измененията на климата и намаляване на зависимостта от руските доставки на нефт и газ.

В САЩ ядрен реактор в Джорджия за пръв път започна да работи през месец март след години забавяне и разходи за милиарди, което се превърна в решителна стъпка по пътя към търговска експлоатация. Друг реактор, собственост на базираната в Атланта компания Southern трябва да бъде пуснат в експлоатация през следващата година.

Финландия през миналия месец започна производство на електроенергия от най-големия в Европа ядрен реактор, открит за пръв път от 16 години на континента, и който в бъдеще трябва да осигурява една трета от електроенергията на страната.

Полша през ноември избра американската компания  Westinghouse Electric за изпълнител на строителството на първата атомна електроцентрала, която ще включва три реактора и ще струва близо 20 млрд. долара. Неотдавнашно допитване на  Gallup показва, че американците днес поддържат тази технология повече от когато и да е през последното десетилетие.

Компанията Westinghouse, която е легенда в областта на електроенергетиката се сблъска със затруднения в ядрения сектор и многократно смени собственика си на фона на пазарните колебания и по-строгото регулиране на индустрията след авариите в атомната електроцентрала Three Mile Island, Чернобил и Фукушима.

През октомври група, включваща частната инвестиционна компания Brookfield Asset Management, купи Westinghouse почти за 8 млрд. долара, зарагайки на възраждане на ядрената енергетика.

През този месец Westinghouse съобщи за плановете си за пускане на производство на малък модулен реактор през следващата година, стойността на всеки от който ще е само 1 млрд. долара. Изпълнителният директор на Westinghouse Патрик Фрагман каза, че общественото одобрение на ядрената енергия нараства и, че компанията е коригирала предишни грешки.

Ние сме на съвсем различно място и научихме много от миналото“, каза той в интервю.

Грешни сметки

Независимо от развитието на сектора, проблемът със зависимостта от руския обогатен уран, използван за ядреното гориво остава неразрешен.

Ядреното гориво е един от малкото източници на енергия, който не попадна под западни санкции след началото на войната в Украйна. Това е свързано с програмата, стартирала в началото на 1990-те години, скоро след Студената война, и насочена към намаляване на заплахата от пападане на съветски ядрени бойни глави в опасни ръце.

В рамките на сделката от 1993 г., която  беше плод на въображението на изследователя от MIT Томас Неф и получи името Megatons to Megawatts САЩ закупиха 500 метрични тона високообогатен уран, което е достатъчно за 20000 бойни глави и го превърнаха в гориво за реактори.

Привържениците на контрол над въоръжението видяха в това взаимна изгода: Москва получи само необходимите й пари, Вашингтон се избави от проблем, свързан с по-нататъшното разпространение, а американските комунални служби в САЩ получиха евтино гориво. Това е една от най-успешните програми за ядрено разоръжаване в света.

„Сделката осигури това, което беше обещано, заяви доктор Неф в интервю. Имаме много по-малко ядрени оръжия и материали, за да ги произвеждаме, отколкото преди.”

Според критиците проблемът е, че руското ядрено гориво от сделката е било толкова евтино, че другите доставчици трудно са издържали на конкуренцията. Скоро след това американските и европейските компании започнаха да свиват производството и Русия стана най-големият доставчик на обогатен уран в света, представляващ почти половината от световния капацитет.

Преди края на сделката през 2013 г. руските доставчици, които сега влизат в „Росатом“ подписаха нов договор с американския частен сектор за доставка на промишлено гориво извън междудържавните програми. „Росатом“, както и преди доставя почти една четвърт от американското ядрено гориво.

Според резултатите от скорошен анализ, направен от от Дария Должикова от Кралския обединен институт за отбранителни изследвания в Лондон, през миналата година американските компании колективно са изпратили близо 1 милиард долара на „Росатом“.

„Тези пари постъпват пряко в отбранителния комплекс на Русия“, смята Скот Мелби, изпълнителен вицепрезидент на компанията за добив на уран Uranium Energy и президент на Uranium Producers of America. "Ние финансираме и двете страни на войната."

Владимир Путин основа „Росатом“ през 2007 г., включвайки в нея различни подразделения от ядрената енергетика на страната. Нейните топ мениджъри участват в работата на Запорожката атомна електроцентрала в Украйна, която е най-голямата в Европа. АЕЦ е под контрола на Русия.

Реформите зреят отдавна

На запад натискът с цел разширяване на мощностите за обогатяване на уран се засилват не само, заради това, че голяма част от американската икономика зависи от руското гориво. Предлаганото ново поколение реактори, което привърженици и инвеститори, включително основателя на Microsoft определят като по-малко рискови и по-екологични от съществуващите конструкции на реактори изискват специално гориво, което е ядрен еквивалент на високооктановия бензин.

Днес единствен източник на такова гориво е „Росатом“.

„Имаме нужда от гориво, за да пуснем реактора“, казва Джеф Навин, директор по външни връзки на финансираната от Гейтс TerraPower, която планира да построи първия реактор в Уайоминг. По думите му, САЩ си плащат цената за годините на нежелание да изградят вътрешна верига на доставки на ядрено гориво.

„Имаме два варианта: или да строим днес, или да се надяваме, че ще се появи някакво вълшебно решение от друга страна“, добавя той.

Международната компания Urenco притежава едно от двете предприятия за преработка на уран в САЩ, в Юнис, Ню Мексико. Компанията харчи около 200 млн. долара з анови мощности и може да инвестира много повече, ако руският уран се окаже под санкции. Проблемът е в това, че тя иска да получи държавни гаранции по отношение на цената.

Според Кърк Снайбелен, ръководител на продажбите в САЩ, Urenco се опасява, че по-евтиният руски обогатен уран може да наводни световните пазари след няколко години, намалявайки цените. Той обяснява притеснението си с примери от историята. През 90-те години Urenco разработи план за изграждане на първия нов завод за обогатяване на уран в САЩ от десетилетия. Заради сделката Megatons to Megawatts обаче „икономическият модел н апроекта бе напълно разрушен“, отбелязва той. Днес тази история напълно определя мисленето на ядрения сектор в САЩ и препятства милиардни инвестиции.

Двупартийната група в Конгреса насърчава законопроект, който забранява използването на руски уран в САЩ, предвижда създаване на национален уранов резерв и разширяване на възможностите вътре в страната за преработка на уран в гориво, както и включването на урана в списъка на най-важните полезни изкопаеми в страната.

„Когато войната в Украйна завърши, ситуацията няма да се реши“, смята сенаторът от Айдахо Джим Риш, републиканец и съавтор на законопроекта. „Ще минат десетилетия преди да се върне доверието към руснаците“.

Патрик Фрагман от Westinghouse смята, че приемането на подобен закон е назряло отдавна.

„Правителството трябва да следи какво се случва с ядрения сектор. Моментът, в който бяха затворени определен брой западни съоръжения, трябваше да е сигнал“.

По The Wall Street Journal