Министър Христов: Ангажиментът в ПВУ за изваждане на „Булгартрнсгаз“ и ЕСО от БЕХ трябва да се предоговори
Заложеният в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) ангажимент, за изваждането на "Булгартрансгаз" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) трябва се предоговори. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на изслушване в Народното събрание. Според него, изваждането им от структурата на БЕХ ще затрудни работата на холдинга.
"Твърдо сме заявили искането да се предоговори този ангажимент и двата системни оператора да останат в състава на БЕХ, като предлагаме мерки, които да гарантират тяхното безпристрастно и прозрачно управление", заяви Христов. В противен случай според него, това може да доведе до моментална изискуемост и ще трябва да се върнат взетите средства. Освен това по много неясен начин тези оператори ще бъдат управлявани и финансирани, така че да могат да изпълняват своята дейност.
Според министъра на енергетиката, за определени ангажименти, които искаме да предоговаряме по ПВУ, като например частта с батериите за съхранение на енергия и проекта за геотермална енергия, страната ни среща разбиране от ЕК. Росен Христов разясни и идеята за запазване на въглищните мощности в комбинация с ускорено изграждане на фотоволтаични мощности в Маришкия басейн от държавни компании и частни инвеститори.
Според него, когато страната ни е информирала Европейската комисия (ЕК), че няма как да бъде изпълнена заложената цел от 40 % намаляване на емисиите, отговорът на ЕК е бил, че ако не се изпълнят поетите ангажименти, то няма да бъдат получени и плащанията от 17-18 млрд. лева. По думите на министъра в тази сума влизат парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), тези от REPowerEU, както и от териториалните планове за справедлив преход. Той припомни, че ПВУ е подписан в последния ден на последното редовно правителство, като в момента той се предоговаря, което е по-трудна задача. "Ако ние просто се откажем от тази цел, държавата губи от порядъка на 17-18 млрд. лева", заяви Росен Христов.
Той обясни, че от страна на ЕК са заявили, че има три опции - България да се откаже от заложените в ПВУ цели, а тогава ЕК също ще откаже плащанията. Втората опция е страната ни частично да изпълни целите, като ще получи частично плащане. Третата опция е да се реформират целите, като може да не се изпълнят заложените в плана намаляване с 40 процента на емисиите, но това да се замести с ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Целта е общо да се постигне някаква декарбонизация, изтъкна Христов.
Според министър Христов първата и втората опции са неприемливи. Затова според него е възможно намаляване на въглеродните емисии под целта от 40% за сметка на ускорено изграждане на ВЕИ. Това компенсира разликата. "Именно в тази връзка се обсъждат различни варианти за ускорено изграждане на различни видове възобновяеми енергийни източници, включително и на териториите и на мините", добави служебният енергиен министър. В същото време от думите му стана ясно, че изграждането на фотоволтаични мощности в Маришкия басейн ще изисква и надграждане на електропреносната мрежа. Това обаче прави проектите не особено привлекателни за инвеститорите, тъй като са технически трудни и трябва да се инвестират сериозни средства. По думите му, ще се търсят инвеститори с опит в изграждането и експлоатацията на ВЕИ, както и с необходимия капитал за изграждането им. Приоритет ще имат компании, които смятат да отварят предприятия и да използват тази енергия, която ще се произвежда. Освен това серед условията за бъдещите инвеститори ще е рекултивация, което обаче прави проектите на границата на икономическата рентабилност.
При положение, че България е поела ангажимент и се стреми към пълна декарбонизация към 2050 г. това е възможно само чрез електрификация на транспорта, електрификация на индустрията, замяната на природния газ с водород, който се произвежда с помощта на електроенергия, както и енергийна ефективност, така че развитието на мрежите е ключово за цялостното постигане на целите за декарбонизация, обясни още той.
По думите на Христов в Плана за възстановяване и устойчивост, частта REPowerEU, има включени няколко проекта с бенефициент Енергийния системен оператор (ЕСО), които предвиждат замяна или развитие на нова електропреносна мрежа в ключовите райони. Единият е Маришкият басейн, вторият е този на Североизточна България, където има най-голям потенциал за енергия от вятърни турбини. И тъй като Маришкият басейн и другите въглищни райони са предвидени за индустриално развитие, там ще бъде и необходим и допълнителен капацитет електропреносна мрежа не само за присъединяване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но и за всички енергийни консуматори.
Росен Христов обърна внимание, че България е много назад в сравнение с останалите европейски държави по дял на ВЕИ в общия енергиен микс. Затова страната ни трябва да балансира енергийния микс с повече ВЕИ мощности и нискоемисионни източници.
В отговор на въпрос колко ще са пропуснатити ползи от затварянето на въглищните ни централи, служебният енергиен министър отговори, че не може да посочи точна сума. Той обаче поточи, че в момента са натоварени до 20 %. Причината е, че цената на произвежданата от тях електроенергия е по-скъпа от тази на пазара. Ситуацията през зимата е друга. Затова те тогава се натоварват до 100 процента.
Според министър Христов е важно да се обоснове съществуването им като балансираща мощност. Тогава тяхната работа се обуславя от енергийна сигурност, а не от потреблението на електроенергия. "Именно в това направление и ние се движим и това е основният довод на Министерството на енергетиката, когато договаряме работата на тези мощности", заяви още Росен Христов.