Български експерти остават критично настроени за енергийната политика на България

Българските експерти остават критични по повод бъдещето на зеления преход, българската енергетика и предлаганите решения, включително и от Европейската комисия. Основната причина – липсата на ясна перспектива за развитието на сектора. Това стана ясно по време свободния дискусионен форум „За горещите енергийни теми – открито и без предварителен дневен ред“, който се проведе в Дома на Европа в София. Предварително заявени бяха 10 теми за изказвания и дискусии – от възможността за постигане на декарбонизация и изграждането на ядрени мощности до бъдещето на природния газ и ВЕИ, включително развитието на мрежите.  На свободната дискусия обаче не присъстваха представители на държавата, които да обосноват настоящите решения, мотивите за тях и визията за бъдеще.

„Зад гърба ни са 33 години преход. Какво от прогнозираните 33 години се е случило“, постави въпрос представителят на „Овергаз“ Светослав Иванов, като посочи, че обикновено се започва с един грешен въпрос – с какви мощности да се произведе електроенергия, докато правилният въпрос е – каква електроенергия ни е необходима.

Според него съвременните газоразпределителни мрежи са с прекрасна възможност за съхранение на енергия. „В България, тъй като газоразпределителните мрежи са от неметални материали са в състояние да пренасят водород“ , посочи той.

„Газа и смесването с водород са лайтмотив на Европейската комисия“, посочи от своя страна заместник-председателят на БЕМФ Антон Иванов като обясни и защо се предлага подобен подход. В същото време  припомни, че използването на енергията в пиковите часове винаги означава по-висока цена и винаги поражда въпроси.

В рамките на свободната дискусия бе повдигната и темата за производството на електроенергия от фотоволтаици, включително и промяна на нетното измерване на произведената електроенергия от домакинствата. „В България никой не иска да плаща за развитие на мрежата“, напомни отново в отговор Антон Иванов. Анжела Тонева от „Енерго-про“ от своя страна припомни, че че цената на енергийния преход е свързана с разходите, които енергийните дружества ще направят за развитие на мрежата. Тя обясни, че задължително трябва да се направят системни инвестиции за това, които обаче ще трябва да се платят от потребителите. „Капацитетът на мрежите вече е почти е изчерпан, включително и на ЕСО. Всички сме за зеления преход, но цената ще бъде платена чрез цената за пренос и достъп на мрежата, която ще бъде резултат от направените инвестиции. Необходими са 10 пъти повече инвестиции за развитие на мрежите в сравнение с вложенията в момента. Системният проблем е свързан с инвестициите в мрежата“, посочи Тонева. По думите й за решаване на това е необходима политическа и регулаторна воля.

Илиян Василев, който бе модератор форума, добави, че посочените от Тонева нужди от десеткратно увеличение на инвенциите са само за мрежата на "Енерго-Про", но това важи и за останалите енергийни дружества. Той допълни, че тези инвестиции ще бъдат платени от потребителите, данъкоплатците или от Европейската комисия, която пак ще използва парите на данъкоплатците. "Безплатен обяд няма", каза Василев.

„Енергетиката трябва да е базирана на различни източници“, коментира от своя страна Кирил Темелков от Българска газова асоциация. Според него водородът в бъдеще ще навлезе като източник, но още никой не знае по какъв начин, предвид опасенията, че предизвиква корозия на тръбите, тъй като не всички газоразпределителни, а и газопреносната мрежа са от неметални източници. В частност експертът обърна внимание на изолирането на газови експерти от участието им при разработване на енергийна стратегия. Темелков постави и въпрос в името на какво се разработват определени проекти – на обществото, или за защита на определен бизнес проект. В тази връзка той даде пример със стартиралата инициатива на Европейската комисия за общи покупки на природен газ. По думите му, самата инициатива не променя нищо в политиката и регулациите на Европа. „Повсеместно (политиците) се занимават с нещо, което не е политика и регулации, а трябва това да правят“, каза той. След като обаче нито политиката, нито регулациите се променят, значи това е бизнес проект.

Антон Иванов от своя страна напомни, че страната ни няма енергийна стратегия.

„Не отразяваме (в енергийната политика) това, което ни трябва, а това, което ни налага Брюксел като матрица", констатира от своя страна и Илиан Василев.

Енергийния експерт и бивш директор на „Мини Марица Изток“ Щерю Щерев от своя страна напомни, че Българската академия на науките още преди години е разработила модел за енергийна стратегия ( моделът на БАН бе представен преди години пред експерти и журналисти от проф. Александър Тасев и обосноваваше необходимостта и от развитие на ядрена енергетика б.р.). Щерев, базирайки се именно на модела на БАН посочи, че нищо към настоящия момент не е променено – нито очакванията за производство, нито за потребление. Разглеждайки основните моменти от представения модел, той напомни, че без базова електроенергия няма как да се случи и преходът. В тази връзка експертите коментираха и намерението за промяна в Плана за възстановяване и устойчивост на подхода по отношение на запазване на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн с по-малко часове на работа за сметка на фотоволтаични мощности.

В дискусията, макар и мимоходом не бе подмината и темата за  необходимостта от кадри. „Въпросът е ако искаме енергетика, кой ще я прави?“, постави въпрос Илиан Василев. Темата за ПАВЕЦ Чаира също присъстваше сред разискванията, а проф. Василев от Техническия университет обясни, че ремонт е необходим и трябва да се направи при използване но новите технологии.

Ядрената енергетика също се оказа в центъра на разискване. Въпросът дали настоящата визия за 4 енергийни ядрени блока е мегаломанска също присъстваше и мненията определено не бяха единни. Енергийният експерт Георги Касчиев сподели мнение от гледна точка на изискването на ЕК за геоложко съхранение на високо радиоактивните отпадъци като според него, докато няма решение на този въпрос няма как да се строят нови АЕЦ.

„Имаме 5 и 6 блок, които могат да работят теоретично до 2041 г. – 2050 г. и трябва да се насочим към решаване на въпроса за радиокативните отпадъци. Трябва да оставим стремежа за нови мащабни реактори“, смята той. В отговор на редица въпроси на експертите в рамките на дискусията за отработеното ядрено гориво,  Георги Касчиев обясни, че изграждането на един проект за геоложко погребване струва от порядъка на 5 млрд. евро. „Нещата изглеждат неразрешими“, коментира той, разисквайки възможностите за бъдещи АЕЦ от тази гледна точка. Той коментира и настоящата ситуация с отработеното ядрено гориво и извозването му за Русия. По думите му, в момента на площадката на централата има близо 950 тежки метали. До 2015 г. са изплащани минимум по 50 тона, но след това е преустановено. „Възстановено е през 2020 г. – 2021 г.“, посочи той, без да подмине критиките към управляващите през това време за загърбването на този проблем, който пък сега след войната в Украйна е още по-тежък.

Касчиев очерта и възможността за преработка на отработеното ядрено гориво във Франция, което обаче ще изисква също значителни инвестиции.

Антон Иванов от своя страна обясни каква е европейската рамка за ядрената енергетика, а Илиан Василев постави от своя страна въпроса за оборудването на площадката на Белене като според него то може да бъде използвано в Украйна, но след войната.

По отношение на природния газ, Илиан Василев изрази мнение, че се наблюдава „тревожна тенденция да се играе на геополитика“, базирайки се на данни, според които транзитът на руски газ през Турция е нараснал с 18 %. „Проблемът е, че има заигравка с турския газов хъб, който не може да е ликвиден без руски газ“, коментира Василев. Разисквайки решенията по отношение на изграждащата се инфраструктура той изрази притеснение, че практически тя не осигурява диверсификация.

„Шампиони сме по транзитиране на природен газ, спрямо потреблението“, посочи от своя страна Светослав Иванов от „Овергаз“. Той си послужи и с данни, съпоставяйки развитието на инфраструктурата насочена към потребителите в Турция и България през последните години ( в Турция от 5 до 65 млрд. куб м, а в България спад от 7,2 до 2,5 млрд. куб м ). В тази връзка призна развитието на газопреносната мрежа, направените 6 млрд. лв. инвестиции, но отправи критики към изграждането на отклонения за градовете и ползите за българските потребители. Експертите коментираха също и политиката, насочена към запазване на „Булгаргаз“ като единствен голям играч на пазара на природен газ в страната.

Илиан Василев коментира ситуацията от геополитическа гледна точка, като според него в момента битката не е за „Турски поток“, а за блокиране на Трансбалканския газопровод, по който синьото гориво да не стига до съответните дестинации. Експертите и в частност Красимир Манов отправи от своя страна критики към разширението на газохранилището в Чирен.

В рамките на свободния дискусионен форум обаче липсваха експерти на държавно ниво, които да отговорят на поставените въпроси и отправените критики. Така не получи отговор и въпроса дали на територията на страната ни някога ще може да се разреши и въпроса за извършване на проучване и добив на природен газ, което сега е забранено с мораториум.

„Ще си останем най-големите транзитьори, въпреки че ходим върху газ“, коментира Антон Иванов.