Зелени закони: Как дюните на Каваците се стопиха в рамките на 1 година

Дюните в България са публична държавна собственост. Така написано в Закона за устройство на черноморското крайбрежие д дюните изглеждат защитени, но тази разпоредба действа от 1.01.2008 г., а дотогава големи площи от тях са реституирани или продадени като земеделски земи, гори или урбанизирани територии, пише в анализ на инициативата Зелени закони.

От досега идентифицирани дюни калкулацията показва, че 4160 декара дюни не са държавна собственост – 290 декара са общинска, а 3870 декара са частна собственост под формата на обработваеми земи, лозя, ливади, ниви, урбанизирани територии и гори. И тези данни не са пълни, защото държавата не е картирала и отразила в специализирани кадастрални карти всички дюни.

Ако в имота няма картирани дюни - той може да се разорава като земеделски или да се застроява след урбанизация. 

Процесът по картиране на дюните започна след 2012 година. Тогава, след скандала с разораване на дюни край Несебър по Коледа – кръстен после „Дюнигейт“, – успяхме  да постигнем промени в няколко закона, границите на пясъчните дюни се заснемат след посочването им на място и определяне на вида им от ботаник фитоценолог (специалист по изследване на растителността) и експерт по брегова геоморфология. Тази дейност се възлага на учените от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Към момента няма утвърдена методика за картиране на дюни, но Изпълнителната агенция по околна среда (която е звено към МОСВ) използва методиките от един голям проект за картиране на природни местообитания от мрежата „Натура 2000“,  публикувани в интернет страницата на Натура 2000 в България на МОСВ. Според методиките за всички тези дюнни местообитания, общият период за картиране на всички видове дюни започва през месец юни и завършва през септември – т.е. научното наблюдение на специфичната дюнна растителност няма как да се извърши извън този период.

Държавата финансира първо отразяване на дюните в рамките на плажовете. А към момента приключва и отразяване на дюните извън плажовете.

Една от последните групи дюни, които все още не са отразени,

са тези зад плажовете „Каваци-юг” и „Каваци-север” край Созопол.

Това, че дюните не са все още определени като такива, би трябвало да води на теория до спиране на всякакви инвестиционни процеси зад плажовете. Това невинаги се случва. Например през 2016 г. директорът на РИОСВ Бургас г-жа Тонка Атанасова издава Решение № БС-3-ОС/04.10.2016 г. за „Изграждане на сграда за отдих и курорт с апартаменти за сезонно ползване в  местност „Каваци“, земл. гр. Созопол /поземлен имот с идентификатор 67800.54.24 по КК на гр.Созопол/ като се произнася, че в имота няма дюни. Картирането от страна на БАН през 2022 г. показва, че цялата територия около вече построената сграда е заета от дюни. Към момента г-жа Тонка Атанасова е съветник на служебния министър на околната среда г-жа Росица Карамфилова, посочват от Зелени закони.

През 2021 г. идва ред и за картиране на дюните зад плажовете „Каваци-юг” и „Каваци-север” . За тази цел МОСВ наема проф. Владимир Асенов Велев от фирма „Когнито” ООД  като фитоценолог и доц. Красимир Стоянов като експерт по брегова геоморфология. От проверка в регистъра на академичните кадри на НАЦИД се установява, че има такъв  професор Велев, но той е професор по ядрена безопасност. Първото картиране е извършено на 23.11.2021 г. – като ноември е извън сроковете на методиката за картиране. При него са определени като дюни едва 5% от терените, заети от пясък в два малки участъка. На комисията, която трябва да утвърди картите, организирана от Агенцията по кадастър Института по океанология при БАН, представя в началото на 2022 г. отрицателно становище и по предложение на МОСВ е организирано повторно картиране.

Второто картиране е единственото, направено съгласно методиките за картиране на дюни и е извършено на 5.06.2022 г. – в рамките не сезона за научно наблюдение, определен от методиките за дюнните хабитати от „Натура 2000“. При това картиране през лятото на 2022 г. почти всички незастроени имоти зад плаж „Каваците юг“ са определени като дюни – близо 70 декара.  Това картиране е част от по-голяма задача на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при БАН за картиране на дюните на плажовете „Лозенец“, „Слънчев бряг-юг“, „Слънчев бряг-централен“ и зад плажовете  „Каваци-север“ и „Каваци юг“ и е на стойност 9920 лева. Картирането на всички обекти е извършено от д-р Магдалена Вълчева и доц. д-р Антоанета Петрова от ИБЕИ при БАН и проф. д-р Димитър Синьовски от Минно-геоложкия университет (МГУ) за девет дни. Д-р М. Вълчева е единственият фитоценолог у нас, чиито докторска дисертация е посветена на растителността на дюните, а доц. А Петрова е бивш директор на Ботаническата градина с множество научни публикации върху растителността в различни екосистеми у нас.

Картирането от юни 2022 г. отговаря на изискванията – безспорни експерти с нужната специалност, период в рамките на определения от методиките. По неясни причини министърът на околната среда и водите г-жа Карамфилова решава да възложи трето картиране на дюните зад плажовете „Каваци юг” и „Каваци - север”. За тях МОСВ избира за експерти като фитоценолози проф. Апостол Апостолов, проф. Димитър Димитров и доц. Мария Брощилова, а като брегови геоморфолози доц. Галин Петров и гл. ас. Мирослав Иванов. Интересното е, че  според данните в регистъра на НАЦИД Апостол Апостолов е доцент, а не професор и с докторска дисертация в област зоология и хидробиология, а доц. Брощилова е специалист по физиология на растенията и доцент по химия. Третото картиране е направено отново извън сроковете, определени от методиките - на 19.10.2022 г. При него само около 10 % от дюните, картирани от ИБЕИ през вегетативния период (юни 2002 г.), са определени като такива – може би защото извън сезона за картирани характерните дюнни растения няма как да бъдат видяни…

Четвъртото картиране е направено на 6.12.2022 г. (отново извън периода по методиките) само за един имот 67800.54.28. Договорът е сключен от директора на РИОСВ Бургас за 6 000 лева с фирма „Когнито“ ООД (извършила първото картиране, което не е признато от комисията, назначена от Агенцията по кадастър). При тази експертиза са включени през фирма „Когнито” професорът по ядрена безопасност Владимир Велев, доцентът по зоология и хидробиология Апостол Апостолов (в протокола той вече е посочен като доцент, а не като професор) и доцентът по физиология на растенията Мария Брощилова. Те установяват, че в имота от 2 декара, попадащ точно в центъра на дюните няма дюни, разкриват още от Зелени закони.

За този имот, обследван от фирма „Когнито”, директорът на РИОСВ Бургас се произнася с Решение N БС-80-ЕО/06.04.2023, че без да се прави екооценка, може да се процедира предложение за постройки – защото - според професора по ядрена безопасност и доцента по зоология при посещение през зимата - не е регистрирана дюнна растителност.

От Зелени закони обжалват това решение, защото в случая РИОСВ Бургас не се е съобразила с изискването да отчете пълната научна информация за тези имоти – а именно, единственото проучване, извършено от квалифицирани учени и през периода по методиката за картиране (от БАН и МГУ през юни 2022 г.), което ясно посочва наличие на дюни.

Инициативата задава редица въпроси, сред които защо Министерство на околната среда и водите не контролира нормативното изискване за наемане на ботаници фитоценолози за нуждите на картиране на дюните, след като в три от четирите картирания на дюните на Каваците такива не са осигурени? Наистина ли министерството на околната среда е наело професор по ядрена безопасност за две картирания или някой друг се е представял с титла, която няма?
Какво е наложило министър Карамфилова да възложи трета експертиза през октомври 2022 г. - само три месеца след картирането в рамките на периода на мониторинг, извършено от БАН?

А служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова коментира в понеделник пред медиите, че темата я вълнува лично и е изпратила запитване към европейските институции запитване какви специалисти трябва да правят картирането на дюните и защо е необходимо да са точно такива специалисти. Предстои да се направи оценка защо всички картирания показват различен процент на дюните в района. Според нея трябва да има баланс и да се установи реално има или няма дюни, за да не излезе че правим прекалено силна защита на места, които имало възможност да не са дюни. Оказва се, че самото министерство и служебният министър са объркани има ли дюни или не и ще търсят допълнителна експертиза.