Революция в отоплението от ВЕИ може да се случи само с финансови стимули и постоянна експертна подкрепа

Финансова подкрепа, качествено техническо съдействие в сградното обновяване, преодоляване на зависимостта към изкопаемите горива и край на субсидиите за тях. Това са основните заключения на доклада на Climate Action Network (CAN) Europe — “Революция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите!”, посветен на отоплението на жилища с възобновяеми източници, който екологичната организация "за Земята" публикува преди два дни.

Възобновяемото отопление ще бъде въведено в жилищните сгради до голяма степен чрез индивидуалните отоплителни системи
като термопомпи и слънчеви отоплителни колектори. Първоначалните разходи на някои термопомпи са по-високи от тези на газовите котли. Това важи за наземните и водните термопомпи, но освен това и за термопомпите въздух-вода. От една страна, термопомпите въздух-вода, които са устойчиви за мекото време на повечето южноевропейски райони и могат да бъдат използвани и за охлаждане, са конкурентни на газовите котли.

Следователно ако разглеждаме единствено първоначалните разходи, замяната на газовия котел с термопомпа може да
изглежда като скъпо начинание. Но термопомпите използват няколко пъти по-малко енергия от газовите котли и следователно оперативните им разходи обикновено са по-малки. Ако потребителят освен това реши и да постави изолация на
сградата и/или да замени старите радиатори с нискотемпературни такива или с подово отопление, или пък се превърне в гъвкав
консуматор, който може да съобразява употребата на електричество спрямо почасовата му цена, тогава оперативните
разходи (както и първоначалните) на термопомпата ще намалеят още повече. Но това изисква още първоначални инвестиции.

В последно време двуцифрената инфлация изостря проблема с първоначалните разходи. Издръжката на живота от енергопотребление, храна и ипотеки до термопомпи и строителни материали се покачва. Покупателната способност на Европа е сериозно пострадала. В България промяната в начина на отопление ще бъде още по-трудна заради по-ниските ни доходи спрямо средноевропейските.

Препоръките на доклада са, че високите първоначални разходи може да се преодолеят чрез: субсидии за домакинствата с ниски доходи; заеми, особено безлихвени и/или гарантирани от държавата; договори с гарантиран резултат, които разпределят първоначалните разходи в регулярните сметки (например отоплението като услуга16, финансиране на сметките) и други. Всички други мерки, които намаляват препятствията за преминаване към възобновяемо отопление, електрификация и гъвкавост на потреблението също трябва да се вземат предвид. Всички пакети с финансови мерки трябва внимателно да се проектират и да се координират помежду си от гледна точка на социалната справедливост, за да се осигури приоритизирането на уязвимите домакинства и тези с нисък доход.

Следващото поколение фондове на ЕС е възможност, която се пада веднъж на десет години и би могло да финансира преобразяването на сградите ни, да даде тласък на цялостното саниране, фокусирано върху топлоизолацията на сградите, наред с мерки за масовото внедряване на отоплителни решения, захранвани от възобновяема енергия,
като първоначално се целят сградите с най-лоши показатели. За да се подсигури оптималната употреба на обществени средства, които да бъдат достъпни за всички, финансовата подкрепа трябва да се насочи към възобновяеми
отоплителни решения и техните монтажисти и да се вземе предвид възрастта, структурата на собственост и пр. на получателите.

Финансовата подкрепа освен това трябва да се придружи от информация,

подкрепа и други допълнителни мерки.

Ориентирането в лабиринта от налична информация за наличната финансова подкрепа за възобновяемо отопление също
може да бъде неудобно. Тази подкрепа често идва от различни нива на управление (национално, регионално, местно) или дори
от частни източници (напр. сертификати за енергийни характеристики и паспорти за санирането на сгради). С други думи, трудно
се намира обективна, разбираема, достъпна и централизирана информация.

Собствениците на жилища трябва да бъдат напътствани и подпомагаме по време на целия процес по смяната на отоплителната технология или санирането на домовете им. Този тип услуга обикновено е известна като „обслужване на едно гише“ и има за цел да опрости процеса за заинтересованите собственици на жилища, като гарантира, че изправени пред пречките, те няма да се демотивират.

Мрежа от национални, регионални и местни центрове за обслужване на едно гише и други източници на безплатна, независима информация ще помогне на собствениците на жилища и наемателите, особено на най-уязвимите, да открият и получат достъп
до финансова подкрепа, да прецизират своя проект и дори да проверят офертите на монтажистите и качеството на извършените монтажи. Държавните власти и други организации, предоставящи такива услуги, трябва да работят със социалните служби
и местните асоциации, за да откриват и активно да достигат до хората, нуждаещи се от подкрепа. Такива схеми не само подкрепят гражданите в техните проекти, но също така помагат на съветниците им да придобият по-голяма яснота за ситуациите и
нуждите на гражданите.

В изследването се посочва, че неефективните политики на национално и европейско ниво не могат да отговорят на потребителското търсене. Все повече домакинства се опитват да намалят потреблението на енергия и разходите за нея. Въпреки това съществуват редица икономически и неикономически пречки както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането на щадящи природата отоплителни решения. 

Основна пречка за повишаване на дела на ВЕИ в отоплението

остава ниската покупателна способност на българите

“Наблюденията ни показват непрекъснато засилващ се интерес в обществото ни към намаляване на отпечатъка на отоплителните системи върху природата, главно в посока чистота на въздуха в и извън жилищата. Основна пречка за повишаване на дела на ВЕИ в отоплението остава ниската покупателна способност на българите, но тя може да бъде преодоляна с работещи финансови стимули.”, казва Светослав Стойков от “За Земята”.

В България също липсва информация как потребителите могат да спестят енергия и да  преминат към по-чисти източници на отопление и охлаждане. За да помогне на домакинствата и малкия бизнес с изпитани и работещи решения, Екологично сдружение “За Земята” за шести пореден ще организира международната конференция “Чиста енергия за хората”, която ще се състои между 24 и 28 април. И тази година събитието е онлайн и достъпът е достъпен с безплатна регистрация. 

В България малък процент от изкопаемия газ се използва за отопление в домовете, консумацията е предимно за индустриални цели, в бита големият проблем са въглищата и дървата. 

Въпреки мащабните европрограми, които имат за цел да финансират преодоляването на зависимостта към изкопаемите горива, докладът описва напредъка като бавен. Европейската комисия се опитва да поправи това с плана си "REPowerEU", който цели да удвои броя на термопомпи в ЕС до 2030 г. Европейските правителства продължават да плащат милиони под формата на субсидии за инсталиране на нови котли на изкопаем газ в домовете.  

В България няма широкомащабни програми за промяна на отоплението с по-екологично

В България няма широкомащабни работещи програми на национално ниво, които да адресират повишаване на нивата на енергийна ефективност, и подмяна на неефективни и замърсяващи отоплителни уреди в еднофамилните сгради. Мярката за подяна на отоплителните уреди, която се финансира по програма "Околна среда" към екоминистерството не е достатъчно ефективна и не дава голям избор на потребителите при избора на по-ефективно отопление. Подмяната на печките на дърва с печки на пелети не се оказа най-ефективното решение. В следващата програма възможностите за избор на по-екологично отопление трябва да се разшири с термопомпи и мерки за енергийна ефективност. Но все още няма информация и от екоминистерството по какви правила ще се получава подкрепата. Общините също сигнализираха за сериозни проблеми и забавяне в процедурите заради административните изисквания и правилата на обществените поръчки, които забавят процеса.

В еднофамилни сгради живеят около половината от гражданите на България, които на практика са оставени от управляващите  да се справят самостоятелно с нарастващите цени на енергоносителите.