И БСК е против данъка „свръхпечалба“ и новата система за „Фискален контрол“

След като преди седмица Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изрази несъгласие с някои от промените в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), предложени от Министерството на финансите, и Българската стопанска камара изпрати писмо до премиера Гълъб Донев и министъра на финансите Росица Велкова. В него работодателската организация изразява своята позиция относно някои от предлаганите промени, сред които са въвеждането на данък „свръхпечалба“ и новата система за „Фискарлен контрол“. Законопроектът ще се разглежда днес на заседание на Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Ето и пълният текст на становището на БСК:

Във връзка с представения Проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министъра на финансите, и предстоящото на 6 април 2023 г. заседание на Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), Българската стопанска камара (БСК) изразява следното становище:

I. Относно измененията и допълненията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск

БСК подкрепя усилията на правителството за ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. В мотивите към законопроекта е посочено, че предложените мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск имат за цел да осигурят надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България.

В същото време, не е представена информация за регистрирано увеличаване на случаите на злоупотреби и отклонение от данъчно облагане при действащия понастоящем режим на деклариране. Нещо повече, отчетено е, че съществуващата в действащия закон възможност за доброволно предварително деклариране на данни показва много добра ефективност и оптимизиране както на контролната дейност, така и облекчаване на лицата, избрали да се възползват от този режим. Остава неясно как предложените изменения ще допринесат за усъвършенстване на фискалния контрол единствено чрез разширяване на обхвата на лицата, които следва да прилагат режим за задължително предварително деклариране.

С предложените промени се създава допълнителна административна тежест, доколкото налагат деклариране на всеки отделен превоз в сферата на бързооборотните стоки, което неминуемо е свързано със съществени разходи за бизнеса, в противоречие с мотивите на законопроекта. В същото време, дори при неволно допуснати технически грешки при декларирането се предвижда налагането на предварителни обезпечителни мерки или обезпечаването на доказателства и изземването на стоката по отношение на доставчик или продавач във връзка със задълженията му за предварително деклариране на данни за превоза на стоките. Това ще доведе до прекъсване на производствените процеси, забавяне или неизпълнение на поръчки, което е възможно да породи сериозни негативни последствия, включително и фалити за по-малките производители и/или доставчици.

Предвидените изменения неизбежно ще наложат необходимост от ангажиране на допълнителен квалифициран персонал, доколкото предварителното деклариране на данни и достъпът до информационна система „Фискален контрол“ ще се извършва посредством електронна услуга, предоставяна от НАП. Същевременно, стоки се изпращат и транспортират и през тъмната част от денонощието, което предполага въвеждане на данни и техническо осигуряване на процеса за предотвратяване на нарушения и през нощта. Подобна административна тежест ще доведе до допълнителни разходи за персонал и оборудване, което неминуемо ще се отрази в повишение на цените на стоките.

Във връзка с гореизложеното БСК се въздържа от подкрепа на предложените изменения в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск.

II. Относно измененията и допълненията на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които да се въведе заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Считаме, че с направеното предложение се нарушава духът на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), съгласно които промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на Закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за съответната година, или от тяхното изменение и допълнение. Макар и формално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не предвиждат хипотеза, при която след края на първо тримесечие на текущата година обществото да не разполага с одобрен от МС и внесен в НС проект на Закон за държавния бюджет.

Предложеният механизъм за авансово облагане, основаващ се не на прогнозен резултат за посочения период от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., а изцяло на база на финансовите резултати за приключили периоди – данъчната печалба за 2022 г. и средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години, предполага допълнително и непредвидено изземване на доход от българските предприятия, включително и от тези, които през текущата година ще реализират загуби или по-ниски печалби, в сравнение с 2022 г.

В допълнение с предложените текстове се въвежда несправедливо облагане за предприятията, регистрирани през 2022 и 2023 години, защото, прилагайки правилата и формулите, залегнали в §31б и §31д, следва да бъде обложена цялата данъчна печалба за периода 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Поради липсата на референтен период 2018-2021 г., средната стойност на данъчните основи за тях е равна нула и не може да се приспадне от печалбите им за 2022/2023 година. В тези случаи вносителят презюмира, че цялата печалба за посочения период е „свръхпечалба“, което е лишено от правно и икономическо основание.

Подобни предложения повишават непредсказуемостта, подават негативен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори и са предпоставка за влошаване на условията на бизнес средата у нас.

БСК категорично не подкрепя предложените изменения, поддържа вече изразеното с писмо Изх. № 16/29.03.2023 г. становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и призовава Министерството на финансите да оттегли направеното предложение с §32 от преходните и заключителните разпоредби законопроекта.

III. Относно измененията и допълненията на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

БСК подкрепя предложените изменения в чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с  определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, в т.ч. и виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута да се приспадат 10 на сто нормативно определени разходи.

IV. Относно измененията и допълненията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Съгласно публикуваните данни на МФ за изпълнение на Консолидираната фискална програма към края на месец февруари 2023 г., постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2 736,1 млн. лв. (ръст от 10,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Според публично оповестена информация от НАП, към 17.03.2023 г. приходите от ДДС бележат ръст от 211 млн. лева в сравнение със същия период на предходната година, а събираемостта отбелязва най-високите си нива за последните 5 години. На база на предварителни оценки данъчните приходи по КФП за първото тримесечие на 2023 г. са в размер на около 11 861 млн. лв. и нарастват номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на предходната година. Върху изпълнението на косвените данъци влияние оказват най-вече приходите от ДДС за периода. По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8% спрямо първото тримесечие на предходната година.

Според Индекса на разходите на работодателите за труд през четвъртото тримесечие на 2022 година, публикуван от НСИ, общите разходи за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 16.1%. Сред икономическите сектори с най-висок регистриран ръст на общите разходи за труд са „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 32.9%, и „Култура, спорт и развлечения“ - с 25.2%, значително над средния ръст за икономиката, както и по-висок от регистрираните в индустрията - 21.3%, в услугите - 17.8%, и в строителството - с 11.0%.

От представените официални данни е видно, че в периода на действие на намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС се отчита ръст на събираемостта на приходите от ДДС в бюджета и подчертано „изсветляване“ на дейността и разходите за възнаграждения в секторите, в които тя е приложима.

Във връзка с гореизложеното не намираме основание в началото на второто тримесечие на текущата година да се приемат изменения за съкращаване на периода на действие на намалената ставката до 30 юни 2023 г., която понастоящем е приложима до 31 декември 2023 г.

V. Относно измененията и допълненията на Закона за ограничаване на разплащанията в брой (ЗОРБ)

БСК подкрепя предложеното изменение и представените мотиви нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 000 на 5 000 лв., както и изплащането на трудови възнаграждения в размери над прага от 5 000 лв. да се включи в режима на закона.

В същото време, призоваваме за промяна на статута на разплащанията с банкови дебитни и кредитни карти, които съгласно разпоредбите на ЗДДС са приравнени на разплащания в брой, а не на транзакции по банкова сметка, каквито са всъщност. Вярваме, че предложеното и бъдещи изменения в ЗОРБ, свързани с намаляване на прага за разплащания в брой, могат да предизвикат съществени затруднения за стопанския оборот и потребителите, ако се запази съществуващият статут на разплащанията с банкови карти.