Аурубис: Европейската политика се намира в повратна точка - за вноса на критични материали, веригата на доставки и зелените регулации

Енергетика / България , Индустрия
3E news
1978
article picture alt description

Източник: Аурубис България.

Как индустрията в Европа да се адаптира към новите условия и Европейската зелена сделка. Това бе една от темите на дискусията, която се проведе в завода на "Аурубис България" в Пирдоп преди ден. В нея участва евродепутатът Радан Кънев, който присъства в качеството си на докладчик по регулаторна рамка, която засяга бъдещето на европейската индустрия. На срещата бяха и представители на българския и международния металургичен сектор, предаде БТА.

Целта на днешната неформална среща е водещият бизнес в сектора да има възможност да обсъди с докладчика по регулаторната рамка Радан Кънев предстоящите ключови законодателни промени на ниво Европейски съюз (ЕС), които засягат не само българската индустрия, но тази в Европа като цяло. Това каза след края на срещата ръководителят на отдел "Устойчивост" в "Аурубис България" Ивайло Георгиев. Един от най-важните законопроекти е проектът на Закон за критичните материали. Георгиев съобщи, че по време на дискусията са обсъдени още Директивата за индустриални емисии и други теми, които засягат индустриите – като компенсациите за непреки разходи за въглеродни емисии в цената на тока.

Още по темата

Вицепрезидентът на отдел "Външни отношения" в групата "Аурубис" Мари-Кристин Фонхан заяви, че за компанията е изключително важно да участва в преки дискусии със законодателната власт в ЕС, тъй като е пряко засегната от законодателната рамка, която се обмисля в момента. Тя изтъкна, че в момента европейската индустрия се намират в своята повратна точка – за енергийна политика, за политика при доставка с критични материали и за политика, свързана с веригата на доставки. Във връзка с това трябва да бъдат взети много решителни мерки, които засягат българската и европейската индустрия, отбеляза Мари-Кристин Фонхан. 

Евродепутатът Радан Кънев уточни, че са всеобхватни законодателните промени, свързани с индустрията, енергетиката и околната среда. "Тази Европейска комисия има най-голямата законодателна активност в историята, като със сигурност част от предложените законодателства се оценяват от индустрията много положително, но част пораждат много големи страхове", заяви Кънев. Той даде за пример Директивата за емисиите от промишлеността, по която е основен докладчик и която съдържа поредица от изисквания. По думите му целта е да се въведе много повече яснота за механизма, по който ще стига до понижение на емисиите.

Проблематично изискване е предложението да се заложат задължителни рамки за екологичното отражение на производството, но не когато става дума за пряко замърсяване, а когато става въпрос за енергийна ефективност и употреба на ресурси. По отношение на употребата на ресурсите, изискването е да се знае колко вода и сурови материали постъпват в дадено производство. Радан Кънев счита, че всеки бизнес има интерес да използва по-малко енергия в бизнеса си, но налагането на задължителни рамки от властите може изключително много да ограничи възможностите на едно предприятие да въвежда нови технологии. Затова идеята е да се въведе много по-голяма гъвкавост. Той посочи, че добър пример е соларният парк на "Аурубис България", който вече е инсталиран на територията на предприятието и енергията от него може да се използва за вътрешните нужди на завода. Това позволява да се използва в дадени моменти повече енергия, за да се постигнат по-добри резултати в друга сфера. Евродепутатът обясни още, че на днешната среща са обсъдени две нови предложения на ЕК – за Регламент на критичните природни ресурси и за нисковъглеродната индустрия. В тях основната цел е да се въведе много опростено административно обслужване на тези сектори от икономиката – както за ОВОС-ите, така и екологичните разрешителни, но без да се намалява строгостта по отношение на опазването на околната среда.

Ивайло Георгиев коментира, че "Аурубис България" има средносрочни и дългосрочни цели – в частност да произвежда 20 процента от енергията, която е необходима за производството от собствени възобновяеми източници, както и да намали въглеродния си отпечатък с 50 процента до 2030 г. спрямо базова година 2018.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща