10% ръст на доходите за бюджетната сфера от 1 юли настоява КНСБ

КНСБ настоява за ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10 процента от 1 юли 2023 година, за да се компенсира прогнозираната инфлация до края на годината.  Това е записано в позиция на Конфедерацията, представена днес по време на пресконференция по актуални проблеми, свързани с фискалната устойчивост.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че ако за една или за няколко години не се спазват 3 процента бюджетен дефицит, няма да се наруши дългосрочната фискална перспектива пред страната ни: "Ние при 3% даже, при 2.9 дефицит миналата година, сме на 15.7% ръст на брутния продукт в номинално изражение, което значи, че наистина дефицитът, ако се влага е добре, тоест тези пари, които много плашт като торбалан, нали, че видите ли тук едни милиарди ще се появят като дефицит и ще стане страшно лошо, ако тези пари отиват на вярното място, очевидно те влияят позитивно върху икономиката и увеличават брутния продукт на глава от населението и то доста по-значително и бързо, отколкото при равни други условия", обясни Пламен Димитров, цитиран от БНР.

Не предлагаме "да се развърже кесията", но не трябва и да сме "по-големи католици от папата", каза президентът на КНСБ, цитиран от БТА. Той подчерта, че България съумява да спази и изискването за 60% дълг от брутния вътрешен продукт (БВП).

В средата на март Съветът по икономически и финансови въпроси на Европейския съюз за първи път разгледа идеята за промяна на Маастрихтските фискални правила и се чуха мнения как да изглежда евентуалната промяна за Пакта за стабилност и растеж, отбеляза Димитров. Той призова държавата също да изрази позиция за възможността за фискална свобода на страните от ЕС, които са били достатъчно дисциплинирани по отношение на фискалното управление на бюджетите.

България е сред отличниците в ЕС, подчерта и Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията.

Какво иска КНСБ

Както посочихме, КНСБ настоява за ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли т.г., за да се компенсира прогнозираната инфлация до края на настоящата календарна година.

Сред другите искания на синдиката са 524 млн. лв. за поддържане на средната заплата за педагогическите специалисти на 125% от средната работна заплата за страната, съгласно сключения Колективен трудов договор.

Конфедерацията отбелязва и необходимостта от 248 млн. лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. Увеличение на заплатата от 1 юли на 850 лв. минимална работна заплата (МРЗ) искат също от синдиката.

Пламен Димитров посочи, че очакваният от финансовия министър ръст на МРЗ на 940 лв. през 2024 г. е в рамките на приетите законодателни промени от последния парламент.

Очаквам да има работещ кабинет, но дори и да няма – парламентът трябва да приеме бюджет за 2023 г., коментира по-късно пред журналисти Пламен Димитров.