Щатският долар с минимални колебания в двете посоки спрямо повечето световни валути в началото на седмицата

По време на днешната борсова сесия щатският долар показва минимални колебания, като се  движи със слаби повишение и спадове спрямо основните световни валути.

Инвеститорите оценяват банковите новини от САЩ и Европа, включително покупката на Credit Suisse от другата голяма шведска банка UBS. Във ффокуса на тяхното внимание е и постигнатото споразумение между 6-те големи централни банки – на САЩ, на еврозоната, на Швейцария, на Великобритания , на Япония и на Канада, да поддържане на доларова ликвидност чрез съвместни ежедневни аукциони с щатска валута от понеделник за „облекчаване на напрежението на световните финансови пазари“.

Друго важно събитие тази седмица ще бъде срещата на Федералния резерв на САЩ, която ще се проведе във вторник и сряда. Анализаторите смятат, че поради напрегнатата ситуация в банковия сектор Фед може да повиши основния лихвен процент само с 25 базисни пункта, според анкетираните от Trading Economics анаизатори.

Общият ICE Dollar Index, който измерва стойността на щатския долар спрямо шестте основни световни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи слабо с 0.07%. Индикаторът WSJ Dollar, който проследява динамиката на долара спрямо 16 валути, се повиши незначително с 0.02 на сто*.

Eврото се понижи с 0.05% до 1.0665 долара спрямо 1.0670 долара в края на последната сесия в петък. Цената на единната европейска валута спадна повече спрямо японската национална валута, с 0.39% до 140.12 йени в сравнение с 140.67 йени в петък. След заседанието миналия четвъртък, когато ЕЦБ повиши трите си основни лихви с половин процент, членове на борда на банката заявиха, че банковият сектор в еврозоната е издръжлив и ще следят отблизо текущите пазарни напрежения, като същевременно са готови да реагират, ако е необходимо, за да запазят ценовата стабилност и да поддържат финансовата стабилност в региона. Междувременно прогнозата за основната инфлация на централната банка беше преразгледана нагоре до средно 4.6% през 2023 г., което не допада на инвеститорите, тъй като борбата срещу инфлацията с повишаване на лихвите не работи, засега.

Британският паунд се повиши с 0.10% до 1.2186 долара спрямо 1.2173 долара в края на търгтовията в петък. Курсът на еврото спада с 0.04% до 0.8756 паунда спрямо 0.8759 паунда ден в предишната търговска сесия. Британската валута е стабилна, след като страховете от банкова криза в САЩ намаляха, а Банката на Англия се очаква да повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта тази седмица, преди да приключи текущия си цикъл на затягане на паричната политика. Освен това, британският финансов министър Джеръми Хънт обеща миналата сряда да намали наполовина инфлацията, за да стимулира растежа на икономиката, като каза, че Обединеното кралство няма да навлезе в техническа рецесия тази година и инфлацията вероятно ще падне до 2.9% до края на 2023 г.

Обменният курс на долара се понижи с 0.38% до 131.36 йени спрямо 131.85 йени в края на търговията в петък. Японската национална валута достигна най-високите си нива от пет седмици на фона на продължаващите опасения за глобалната финансова система, въпреки подкрепяното от швейцарската правителство придобиване на Credit Suisse от UBS и координираните действия на големите централни банки за повишаване на ликвидността в долари. След публикуването на протоколите от последната среща на Банката на Япония (BoJ), под председателството на Харухико Курода, който се пенсионира от 1 април, показаха, че членовете на борда са повторили необходимостта от поддържане на изключително ниски лихви, заявявайки, че ще отнеме време за постигане на целта за инфлация от 2% по устойчив и стабилен начин.

Американският долар се повиши най-много, с 0.42% спрямо швейцарския франк до 0.9296 франка, след сделката с подкрепа на правителството за придобиването на Credit Suisse от UBS, както и решението на 6-те най-големи централни банки за ежедневни доларови търгове в различни часови зони в подкрепа на ликвидността на световната банкова система.

Четирите стокови валути се движат в различни посоки. Австралийският и новозеландският долари, които са силно зависими от китайската икономика, се понижават съответно с 0.13% до 0.6686 американски долара за един „австралиец“ и с 0.15% до 0.6248 щатски долара за едно „киви“. Народната банка на Китай наскоро обяви изненадващо намаляване на съотношението на задължителните резерви на банките за първи път тази година, за да подпомогне икономическото възстановяване. Централната банка също така запази основните си лихвени проценти по заеми стабилни при фиксинга през март, запазвайки основната лихва по едногодишните кредити на 3.65%, а на петгодишния на 4.3%, което подложи на натиск китайската офшорна валута (извън територията на континентален Китай).

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените петрола – канадският долар и норвежката крона се повишиха съответно с 0.07% до 1.3717 щатски долара и с 0.11% до 10.7325 американски долара за една норвежка крона. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 март се понижи с 2.67% до 64.96 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 март поевтиня с 2.78% до 70.94 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:45 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.