Министър Христов: Газовата връзка със Сърбия ще бъде готова през октомври и има възможност за увеличаване на капацитета до 3,2 млрд. куб м

Междусистемната газова връзка „Гърция-България“ (IBS) ще бъде готова през октомври. Това заяви министъра на енергетиката Росен Христов, който заедно с изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов направи инспекция на дейностите по трасето на бъдещия газопровод. Инспекцията бе осъществена в присъствието на члена на надзорния съвет на „Главболгарстрой“ Калин Пашов. Стартът на строителството беше даден на 1 февруари тази година.

„Днес направихме инспекция на проекта. В момента сме абсолютно в график. Дори сме в резерв. Проектът ще бъде завършен навреме от българска страна и в рамките на бюджета. За управлението на проекта приложихме подхода като при интеронектора Гърция-България, който ни позволи да наваксаме изоставането и го пуснем навреме. Всички структури работят, обменяме регулярно информация, така че не само контролираме, но и подпомагаме процеса“, каза министър Росен Христов. Той припомни взетото през седмицата решение за отчуждаване на терен за газоизмервателната станция. Той допълни, че се работи по цялото трасе при отлична мобилизация и отлично управление на проекта.

„В момента няма никакви притеснения за завършването на обекта навреме“, категоричен бе енергийният министър. Според него още през следващия сезон ще може да се разчита на доставките на синьо гориво от газопровода. Росен Христов в отговор на въпрос уточни, че „инфраструктурата е тази, която позволява на страната ни купеният газ от неруски източници да бъде транспортиран до България“.

„За момента предвиждаме интерконектора да бъде използван за посока България-Сърбия, тъй като Сърбия зависи все още доста от руския газ и те са запазили капацитет на терминала Александруполис“. Очаква се, по-голяма част от потока да върви от юг на север към Сърбия, но тази възможност за реверсивни доставки дава една допълнителна сигурност в случай на нужда от газ да разчитаме на доставки от Европа“, посочи той. Очакването е газопровода да бъде използван още през следващия отоплителен сезон, т.е. от ноември месец тази година.

Увеличаване на капацитета до 3,2 млрд. куб м

В момента проектът за газовата връзка със Сърбия е за пренос на 1,8 млрд. куб м, но вече се работи и по възможността за увеличаване до 3,2 млрд. куб м газ годишно. В тази връзка министър Христов уточни, че в момента по инициатива на страната ни се подготвя мащабен анализ на пазара на природен газ заедно с още осем страни от Югоизточна и Централна Европа „с цел да подпомогнем другите държави да диверсифицират доставките си, както ние направихме в България“.

„Имаме готовност за изграждане на допълнителна компресорна станция в началото на интерконектора да увеличим капацитета ме до 3,2 млрд. куб м“ допълни Христов. По думите му с това се осигурява и възможността за гарантиране на енергийната сигурност не само на страната ни, но и на други държави на север.

„В действителност ние трябва да направим първо пазарния тест. Имаме подкрепата на политическо ниво, тъй като през следващите години очакваме потокът на природен газ ще се обърне от Изток на Запад и на Север и нашата газопреносна мрежа е от ключово значение за това“, заяви и изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов., уточнявайки, че това осигурява достъпа на природен газ, както от Азербайджан и от другите каспийски държави, но също така и от LNG-терминалите в Гърция и Турция.

„Предварителните данни сочат да има пазарен интерес от всички наши съседни държави, но включително и достигайки до Централна Европа. Едва, когато нашата надежда е вяра е, че ще имаме положителен резултат от маркет теста, тогава ще пристъпим към разширение не само на интерконектора България-Сърбия, но и друга част от нашата инфраструктура, която ще позволи пренос на природен газ към съседните държави“, допълни той.
Пазарния тест по думите на Малинов се предвижда да се осъществи в рамките на следващите няколко месеца, след формализиране на политическо ниво. „На база резултатите ще пристъпим към реално обвързващи договори за резервиране на заявен капацитет“, каза той.

Природен газ от Чирен

Министъра коментира също така и „скъпия газ, нагнетен в газохранилището в Чирен“. „Все още работим по предложение в рамките на европейската директива за компенсиране на тази висока цена, тоест за компенсиране на разликата между нагнетения газ и пазара в момента. Очаквам до седмица-две да приключим с този процес на анализи като следващата седмица ще поканим заинтересованите страни, газовите асоциации, така че да разработим една работеща схема. Проблемът е доста сериозен“, каза още веднъж Христов.

Той уточни, че има издадена европейска директива, „съгласно която ние имаме ангажимент да запълним газохранилището до определен график, която ние изпълнихме и тази директива предвижда и възможността и необходимостта да направим такава компенсация, тъй като се очакваше да има разликата в цената по време на нагнетяване и цената по време на неговото използване. Идеята е да се компенсира до нивото на пазара, тоест, газа, който извадим оттам (ПГХ Чирен) да не повлияе на крайният клиент“.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ от своя страна очерта каква ще е ползата от компенсирането.

„Този компенсаторен механизъм е изключително важен и ще допринесе в две посоки. Тъй като съгласно европейското законодателство ние имаме и за цел запълване на газохранилищата и за 2023 г. посочи от своя страна Владимир Малинов. Така че количествата, които ще останат в момента, освен че ще бъдат на конкурентна цена ще помогнат и да изпълним целта, която е към 1 ноември тази година да имаме 90 % запълняемост на хранилището. По думите му, така през следващия отоплителен сезон ще има възможност газа да бъде добиван в една конкурентна пазарна среда.

Газохранилището в Чирен в момента запълнено до 77 % и целта е количествата да се запазят, да се компенсират, а при допълване цената да е атрактивна и близка до пазарната. По този начин през следващия отоплителен сезон се очаква цената да е по-ниска.

Енергийна сигурност

Всички тези действия осигуряват възможност страната ни да се превърне в енергиен хъб, посочи още министър Христов.

„Това, че превръщаме страната в един енергиен хъб, първо ни носи директни приходи от споделяне на максимум на инфраструктурата, която сме изградили и под формата на различни такси, комисионни и под формата на различни видове търговия с газ. Другият плюс е, че се превръщаме в един стратегически важен партньор, което ни дава голямо преимущество и на политическата сцена. Тоест, нашите интереси да бъдат защитавани и да си партнираме със съседните държави. Винаги съм казвал, че за енергийна сигурност трябва целият регион да бъде стабилен и в България работим много активно в това направление. Работата по всички тези проекти вече показва и значението на България в региона. Затова е много важно този проект да бъде завършен навреме, както сме обещали, за да видят всички държави, че ние сме този партньор, който доставя това, което е договорено“.

Според него страната ни работи и по въпроса, касаещ и платформа за съвместни покупки на газ. Кога ще бъде завършена е доста комплексен, но засега и там нещата вървят по график.

Проектът за газовата връзка България-Сърбия се изгражда на етапи като към момента до 80 % от тръбите са по цялото трасе от 170 км. Най-трудният процес със заваряването също се движи по график. Към момента до 40 % е осъществен процеса на заварка на изградените участъци.

Проектът за изграждане на междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е проект от „общ интерес“. Част е от приоритетния коридор за свързване на газопреносните мрежи в Централна и Югоизточна Европа (NSI East Gas). IBS е приоритетен проект на Групата на високо равнище за междусистемно свързване в Централна и Югоизточна Европа – CESEC. Обявен е за Обект с национално значение на 15 февруари 2013 г.

Газопроводът IBS

Междусистемната газова връзка със Сърбия (газопроводът IBS) е с обща дължина 170 км от гр. Нови Искър в България до гр. Ниш, Сърбия. От тях на българска територия се изграждат 62 км. Проектът е с приоритет на "проект от общ интерес" на ЕС. Газопроводът преминава през четири общини. 

Организатор на изграждането на българска територия е "Булгартрансгаз", а на сръбска - JП СРБИJАГАС.

Строителството и пускането в експлоатация на газопровода ще даде възможност за диверсификация на доставките на природен газ за България и региона, чрез осигуряване на нови източници и маршрути, повишаване на сигурността на доставките, поетапно увеличение на потреблението, повишаване на инвеститорския интерес в пограничните региони, през които преминава. 

След изграждането й, газовата връзка ще бъде с пропускателна способност 1,8 млрд. куб м газ годишно с възможност и за реверсивен поток.

Общата стойност на проекта е 76 674 469 евро, като размерът на безвъзмездното финансиране е 27 602 809 евро.

Общата стойност на договора с ДЗЗД "Интернешънал Газ" е до 139 777 777,77 лева без ДДС. Дейностите от предмета на споразумението са в обхвата на сключеното грантово споразумение за безвъзмездна финансова помощ от Механизма за свързване на Европа.