Червеният цвят завладя фондовите пазари, сривът на банката Credit Suisse потопи книжата и на други банки

Борсовите индекси на страните от Западна Европа се понижаваха рязко в сряда, след като предния ден регистрираха най-доброто си представяне от началото на февруари, което накара много анализатори прибързано да обявят, че сривът на пазарите след фалита на три американски банки (16-та по големина в САЩ Silicon Valley Bank, базираната в Ню Йорк банка Signature Bank и крипто банката Silvergate) вече е преодолян. Банковите акции в региона, обаче, завършиха в сряда дълбоко в отрицателна територия на фона на глобалния спад на американската Silicon Valley Bank и още лоши новини за швейцарския кредитор Credit Suisse.

Инвеститорите очакват резултатите от заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ), което е насрочено за четвъртък, 16 март, и оценяваха корпоративните новини и статистическите данни.

Ключовото събитие за европейския пазар тази седмица ще бъде мартенското заседание на ЕЦБ. Пазарът очаква ЕЦБ да повиши основните лихвени проценти с 50 базисни пункта (б.п.).

Също така инвеститорите очакваха речта на министъра на финансите на Обединеното кралство Джереми Хънт в парламента, който представи годишния си доклад за бюджета за следващата финансова година, която започва на 1 април. Той посочи, че Великобритания няма да навлезе в техническа рецесия тази година, но според прогноза на Службата за бюджетна отговорност (OBR), БВП на страната ще нарасна само с 0.2 на сто, което по думите му не е достатъчно, за да се определи като рецесия. Хънт обяви, че британската икономика ще се върне към експанзия през 2024 г. с ръст от 1.8 на сто, последван през 2025 г. от увеличение от 2.5 на сто.

Финансовият министър отбеляза, че OBR очаква инфлацията да спадне до 2.9 на сто до края на 2023 г, при ниво от 10.7% по последни данни.

По думите на Хънт, държавният дълг се прогнозира да бъде 92.4 на сто от БВП през следващата финансова година, след това 97.3 на сто, а след това 94 на сто и 94.8 на сто, преди да се понижи до 94.6 на сто през 2027-28 г. Хънт обяви, че британската икономика ще се върне към експанзия през 2024 г. с ръст от 1.8 на сто, последван през 2025 г. от увеличение от 2.5 на сто.

Успокоение за пазарните участници трябваше да бъде речта на еврокомисаря за финансовите услуги, финансовата стабилност и капиталовите пазари Марейд Макгинес пред Европейския парламент в Страсбург. Тя каза, че засега изглежда прякото отражение за ЕС от последните банкови фалити в САЩ е ограничено. Пазарите, обаче, я опровергаха, защото всички национални индекси затвориха със загуба между 2 и 3 процента.

Френските потребителски цени, съобразени със стандартите на Европейския съюз, са се повишили със 7.3% на годишна база през февруари, след като през януари са се повишили със 7%, показват окончателни данни на Insee, Националната статистическа служба. Предварителните данни сочат ръст на цените от 7,2%, а анкетираните от Trading Economics анализатори не очакват те да бъдат ревизирани. Спрямо предходния месец потребителските цени са се повишили с 1.1%. Предварителната оценка показва увеличение от 1%. Данните за еврозоната ще бъдат обявени от „Евростат“ в четвъртък.

Обемът на промишленото производство в еврозоната през януари 2023 г. се е увеличил с 0.7% спрямо декември, сочат данни на Евростат. Спрямо януари 2022 г. индустриалното производство нараства с 0.9%. Междувременно динамиката за декември беше ревизирана надолу: промишленото производство спадна с 1.3% спрямо предходния месец, докато преди беше отчетен спад от 1.1%. В годишно изражение спадът е 2%, а не 1.7%, както беше съобщено по-рано.

В 27 страни от ЕС промишленото производство се е увеличило с 0,3% през януари спрямо предходния месец след спад от 0,6% месец по-рано. На годишна база показателят нараства с 1%. Най-голямо увеличение се наблюдава в Ирландия (19.5%), Дания (14.2%) и Малта (12.4%). Най-значителен спад е регистриран в Литва (-12.0%), Латвия (-9.8%) и Словакия (-8.6%).

До ообед общият индекс на най-големите компании в региона Stoxx Europe 600 се понижи с 0.95%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голям спад беше италианският FTSE MIB (-1.42%), следван от испанския IBEX 35 (.1.33%), френския САС 40 (-1.17%), британския FTSE 100 (-0.97%) и германския DAX (-0.69%). Следобед низходящият тренд не само, че се задържа, но и за повечето измерители спадът се увеличи.

Таблица

Източник: MarketWatch

Секторният индекс на банковите акции спадна със 7.2%, най-лошата им сесия, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. Петролният и газовият сектор се понижиха с 6.7%, а измерителят на минно-добивните акции загуби 5.6%. нито един секторен индекс не се озова в „зелената зона“.

След като стана ясно, че най-големият инвеститор в Credit Suisse няма да предостави на швейцарската банка повече финансова помощ, акциите на кредитора отново се сринаха и повлякоха книжата на други банки и публични компании в Европа. Стигна се до прекратяване на търговията с акции на Credit Suisse на борсата в Цюрих, тъй като цената им само в рамките на час и половина се понижиха с повече от 20%. В крайна сметка акциите на швейцарската банка поевтиняха с 24.24%.

Вижте още: Нов срив на банковите акции в сряда

Не успя да успокои пазарите и председателят на управителния съвет на швейцарската банка Аксел Леман, който участва на финансова конференция в Саудитска Арабия. Той каза, че Credit Suisse Group AG има силен баланс и е изключено да има нужда от държавна помощ и би било погрешно да се сравняват текущите проблеми на Credit Suisse със ситуацията в американската Silicon Valley Bank, също и защото банките са регулирани по различен начин.

„Имаме силни коефициенти на капиталова адекватност и имаме силен баланс“, каза Леман, цитиран от „Блумбърг“. „Вече взехме лечението“, каза той, имайки предвид плана за реорганизация на бизнеса, обявен миналия октомври.

Ден по-рано главният изпълнителен директор на Credit Suisse Улрих Кьорнер призова инвеститорите да бъдат търпеливи и да дадат възможност на ръководството на банката да изпълни тригодишен план, който трябва да върне финансовата институция на печалба.

В крайна сметка акциите и на други големи европейски банки се понижиха в сряда, след като затвориха с ръстове над два и три процента във вторник. След приключване на търговията по фонодовите борси в Западна Европа, цената на акциите на френските Societe Generale се понижи с 12.18% (при +2.26% в края на търговията във вторник) и на BNP Paribas (-10.11% при повишение с 3.08% вчера), на германските Deutsche Bank (-9.25 при ръст от 4.28% във вторник) и Commerzbank (-8.72% след от 4.37% във вторник), на британските Barclays (-8.92% при повишение с 2.28% във вторник) и Lloyds Banking Group (-1.54% при ръст от 0.25% във вторник), на италианските Intesa Sanpaolo (-6.87% спрямо повишение с 3.35% във вторник) и UniCredit (-9.06% при ръст от 4.20% във вторник) и на швейцарската UBS (-8.72% спрямо повишение с 3.56% във вторник).

При другите емисии също преобладаваха загубите. Акциите на испанската корпорация Industria de Diseno Textil SA (Inditex) се понижиха с 5.12%, тъй като един от най-големите търговци на дребно на дрехи в света увеличи приходите си през фискалната 2022 г. и обяви по-висок размер за изплащане на дивиденти на акционерите.

Цената на книжата на друг търговец на дребно, шведската компания Hennes & Mauritz AB (H&M), спада с 8.47%, въпреки че през първото тримесечие на фискалната 2023 г. компанията е увеличила приходите повече от пазарните прогнози.

Акциите на германската химическата компания Lanxess се понижиха с 11.34% поради слабата прогноза за първото тримесечие и 2023 г.

Пазарната капитализация на Bayerische Motoren Werke (BMW) AG нарасна с 0.1% до обед, но затвори в крайна сметка с понижение от 0.95%. Германският автомобилен производител очаква да увеличи продажбата на автомобили през 2023 г., главно от сегментите на електрическите превозни средства и луксозните автомобили.

Котировките на Deutsche Teleкom се повишиха с 0.21% след представяне на по-дори от очакваните приходи и печалба.

Сред малкото печеливши емисии бяха и книжата на германския енергиен концерн E.ON SE, които се повишиха с 0.48%, след като компанията отчете 2.6 пъти по-слаба нетната печалба за миналата година до 1.83 млрд. евро спрямо 4.7 млрд. евро година по-рано. Годишните приходи са скочили с 50% до 115.66 милиарда евро. Ръководството на компанията е препоръчало увеличение на годишния дивидент до 0.51 евро на акция от 0,49 евро през предходната година, става ясно от съобщението на E.ON. през фондовата борса във Франкфурт. След новината цената на акциите се повиши с 0.48%.