Всички сгради в ЕС трябва да покриват минималните изисквания за енергиен клас Е до 2030 г.

Европейският парламент прие във вторник проектомерки за увеличаване на процента на саниране и за намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. Предложеното преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите има за цел да намали значително емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в строителния сектор на ЕС до 2030 г. и да направи сектора неутрален по отношение на климата до 2050 г. Друга цел е увеличаване на процента на саниране на енергийно неефективните сгради и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики. Това съобщиха днес по време на пресконференция в сградата на ЕП в Страсбург.

Цели за намаляване на емисиите

От 2028 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, като крайният срок за новите сгради, ползвани, експлоатирани или притежавани от публични органи, е 2026 г. Всички нови сгради следва да бъдат оборудвани със соларни технологии до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо, а срокът за жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт, е 2032 г.

Жилищните сгради ще трябва да постигнат най-малко енергиен клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. — по скала от A до G. Категория G съответства на онези 15% от сградите в националния сграден фонд на държавата членка, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да получат същите оценки съответно до 2027 г. и 2030 г. Подобряването на енергийните характеристики (което може да се изразява в изолационни работи или подобряване на отоплителната система) ще се извършва при продажба или основен ремонт на дадена сграда или при подписване на нов договор, ако сградата се отдава под наем.

Държавите членки ще определят мерките, необходими за постигането на тези цели, в своите национални планове за саниране.

Мерки за борба с енергийната бедност

Националните планове за саниране следва да включват схеми за подпомагане с цел улесняване на достъпа до безвъзмездни средства и финансиране. Държавите членки трябва да въведат звена за безплатна информация и неутрални по отношение на разходите схеми за саниране. Финансовите мерки следва да предоставят важна премия за основно саниране, особено на сградите с най-лоши характеристики. На уязвимите домакинства следва да се осигурят целеви безвъзмездни средства и субсидии.

Сградите паметник на културата ще бъдат изключени от новите правила, а страните от ЕС могат да решат да изключат и други сгради, защитени заради специфичната им архитектурна или историческа стойност, технически сгради, временно използвани сгради (ваканционни вили), църкви и места за поклонение. Държавите членки могат също да освободят обществените социални жилища от прилагането на правилата, когато санирането би довело до увеличаване на наемите, което не може да бъде компенсирано с икономии от сметки за енергия.

Евродепутатите също така искат да позволят на държавите членки да адаптират новите цели за ограничен дял от сградите в зависимост от икономическата и техническата осъществимост на реновирането и наличието на квалифицирана работна сила.

Докладчикът по досието за Директивата относно енергийните характеристики на сградите Киран Къф (Зелените/ЕСА, Ирландия) заяви: „Рязкото покачване на цените на енергията постави акцент върху енергийната ефективност и мерките за пестене на енергия. Подобряването на енергийните характеристики на сградите в Европа ще намали сметките и зависимостта ни от вноса на енергия. Искаме директивата да помогне да се борим с енергийната бедност и да намали емисиите, както и да осигури по-добра вътрешна среда за здравето на хората. Това е стратегия за растеж за Европа, която ще осигури стотици хиляди качествени и местни работни места в строителството, обновяването и възобновяемите енергийни източници, като същевременно ще подобри благосъстоянието на милиони хора, живеещи в Европа".

Парламентът прие позицията си с 343 гласа „за“, 216 гласа „против“ и 78 гласа „въздържал се“. Предстои Парламентът да започне преговори със Съвета, за да се споразумеят за окончателната форма на законопроекта.

Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. Припомняме, че на 15 декември 2021 г. Европейската комисия прие законодателно предложение за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите като част от т.нар. пакет „Подготвени за цел 55“. Новият Европейски закон за климата (юли 2021 г.) определи обвързващите цели за 2030 г. и за 2050 г.

Финансирането сега се очаква да дойде основно чрез оперативните програми, фондове, Плана за възстановяване и устойчивост и по линия на Европейската инвестиционна банка. Държавите-членки ще трябва да представят и своите Национални планове за обновяване, за да са ясни целите и задълженията на всички, стана ясно по време на пресконференцията.