Енергийната политика на България: Заключения и коментари на модератора

Анализ на Славчо Нейков, експерт по енергийна политика

По инициатива на експерта по енергийна политика Славчо Нейков и със съдействието на 3eNews (3е-news.net) в началото на месец март се проведе кръгла маса на тема „Актуални проблеми на енергийната сигурност в България“. Към събитието проявиха силен интерес държавни институции (вкл. министъра на енергетиката, представители на МС, МВнР и др. ), синдикални и бизнес организации, търговски дружества, представители на политически партии, национални университети, неправителствени организации, експерти.  Събитието беше организирано с любезното съдействие на Дома на Европа в София.

Относно предмета и обхвата на обсъжданията

Събитието беше поредното, свързано с актуалните предизвикателства пред националната и регионална енергийна сигурност в светлината на европейската енергийна политика. Конкретни референции бяха направени и по отношение на Енергийния Съюз, на Европейската зелена сделка, пакета „Готови за 55“, REPOWER EU. Провеждането на Кръглата маса беше свързано и с предстоящото предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост между Република България и ЕС.

На този фон, след подобни събития с участието на модератора по темата за въглищата и зеления преход (16.02.2023) и за електроенергийните мрежи (23.02.2023), дискусиите по време на Кръглата маса се концентрираха върху петролния и газовия сектори, като беше направена връзка с енергийната сигурност в нейната цялост.  Особено внимание в това отношение беше отделено и на финансово-икономическите измерения на предприетите и очаквани реформи.

От такава гледна точка  водещата цел на събитието беше да се даде форум за преоценка на съществуващите реалности особено в петролния и газовия сектори.

Обобщение на дискусиите

Резюме на изразените становища

Дискусиите ясно показаха, че продължават да съществуват важни и принципни различия в разбиранията между бизнеса и държавата относно възприятието на финансово-икономическата и юридическа рамки, както и по отношение на цялостната енергийна политика.  Разминаванията са в няколко основни направления – третиране на инвеститорите, неадекватна финансово-икономическа среда и липса на целенасочено финансиране, данъчни въпроси и др. Допълнително беше отчетено и все още силното влияние на политическия фактор при третирането на определени инвеститори и партньори, което трудно може да намери логическо икономическо обяснение. 

·        Друго принципно послание в това отношение беше, че българското общество продължава да няма никаква представа от каква и колко крайна енергия има нужда.

·        Държавата продължава да обръща много повече внимание на държавната енергетика независимо от установените правни принципи.

·        Представените от страна на министерство на енергетиката данни за цялостна стабилност на енергийния сектор в национален план и за целенасочени действия за реформи, както и за предприети регионални инициативи, по-скоро предизвикаха повече въпроси. Това до голяма степен се дължеше и на факта, че – независимо от обявената тема на Кръглата маса – референциите към петролния и газовия сектори от страна на изпълнителната власт бяха минимални.

·        В рамките на съществуващата политическа нестабилност в държавата, коментарите от страна на представителите на политически партии бяха изненада със своята откровеност и реализъм. Изказалите се политици също подчертаха необходимостта от ясна, целенасочена и ефективна държавна намеса за създаване на адекватна рамка за работа на бизнеса. В тази връзка самите политици посочиха, че и Народното събрание, и изпълнителната власт са длъжници на бизнеса, както по отношение на липсваща регламентация, така и по отношение на вече приети закони и тяхното прилагане. Бяха дадени конкретни примери по отношение на електроенергийните мрежи, ядрената енергетика, а също и по отношение на петрола и газа.

В това направление именно от страна на политиците беше направена и конкретна препратка към Конституцията на страната и предвиденото в нея относно третирането на бизнеса и инвеститорите[1]. Конституцията изрично предвижда да се създават и гарантират еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, като се предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и се защитава потребителя. Допълнително изрично изискване в това отношение е инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица да се закрилят от закона. Реално обаче дадените примери сочеха, че институциите са длъжници на бизнеса в посочените направления.

·        Като цяло бизнесът изрази очакванията си държавните институции да отстояват много по-активно националния интерес още в процеса на подготовката на европейското законодателство, както и да представят активно пред европейските институции реалностите на българската икономическа ситуация, вкл. и в контекста на енергийния сектор. В тази връзка отново беше подчертано очакването за ясна стратегическа рамка за неговото развитие, изготвена с активното участие на бизнеса и всички други заинтересовани представители на гражданското общество.

·        Яснотата и прозрачността бяха посочени като изрични очаквания и по отношение предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост.

·        Политическият риск обаче остава водещо обществено предизвикателство. На практика и към момента той е един от основните фактори, който не само сериозно лимитира инвестиционния процес, но се явява и водеща среда за правна и икономическа несигурност.

Относно финансово-икономическата рамка и енергийната сигурност

В тази връзка бяха посочени следните акценти от страна на експертите:

·        Установяването и защитата на енергийна независимост е невъзможна без поуки от политиката в тази област досега.

Ето защо беше изразено мнението, че е абсолютно наложително да бъде направен преглед на цената на зависимостта и неуспехите в енергийната политика. Става дума за невъзвръщаемите загуби от тази политика, стойността под риск и блокираните активи като нейни последици, и/или поради регулаторни причини при смяна политики и цели, независимо вследствие на какво е промяната[1].

·        Друга основна теза, застъпена във финансово-икономическия контекст, е че политическите рискове биват оценявани неадекватно, без да се прави разлика между вътрешни и външни фактори, и без да се дава резонна оценка на  факторите, които увеличават или намаляват зависимостта от внос на енергийни ресурси (позоваване беше направено на отлагане на либерализацията, запазване на модела „единствен купувач“, спиране на приватизацията на дялове от държавните компании, контрола върху цените, блокиране на алтернативи, включително от областта на атомната енергетика, и др.).

·        От икономическа гледна точка бяха очертани две принципни предизвикателства във вътрешен план. Едното е, че потенциалът за растеж остава и ще продължи да бъде нисък без структурни реформи, което от своя страна подкопава и желанието за инвестиции в страната - независимо от характера им. Вторият принципен проблем е с дългосрочен характер – това е спадът на населението. И двата фактора имат пряко отношение към развитието на енергийния сектор и следва да бъдат ясно отчитани при анализите за бъдещото му развитие както в неговата цялост, така и по места. Промяната в броя на населението влияе пряко и върху размера на потреблението на енергия. Допълнително, в това отношение следва да се отчита и обстоятелството, че според експертите в следващите 30 години, около 70 % от настоящите професии ще изчезнат, което пряко засяга и енергийния сектор.

Всички тези фактори следва да бъдат внимателно анализирани при приемане на решения на държавно ниво, които имат по-дългосрочен характер.

·        Експертите предложиха и своето виждане от гледна точка на външните фактори, които  обикновено се свързват с Русия и войната в Украйна. В това отношение бяха изтъкнати няколко икономически обстоятелства, които следва да се имат предвид във финансово-икономическия контекст през призмата на енергийния сектор:

-         За 20 години относителната зависимост от внос на ресурси от Русия, измерена като дял от БВП, е намаляла многократно, като в последните две години този процес се засили рязко;

-        Рискът, породен от войната, не е в обема и произхода на доставките, а произтича от ненадеждността в изпълнението на договорите: поради политически по своя характер решения не се изпълняват вече сключени договори и решения на международни арбитражни съдилища;

-        В контекста на доставките на суров руски петрол в комбинация с частично запазените възможности за износ, произведени от него, беше посочена ролята на съответното дружество в България; независимо от политическите нюанси в поведението на някои институции, то е преструктурирало управлението на европейския си бизнес, а това от своя страна е довело не само до запазване на дружеството и на бюджетните приходи от него, но и до сигурност на доставките в национален план, а същевременно запазване на възможността за износ в рамките на политически усложнена ситуация.

·        Репутационните щети винаги остават без внимание, ако не са съзнателно предизвикани, а те имат огромно значение във финансово-икономически план.

Така напр., извън данните за неравноправно третиране на инвеститорите, в последните години се забелязва и целенасочена медийна атака срещу някои от най-големите инвеститори в сектора. Огромният брой целенасочени публикации срещу конкретни дружества (конкретно от областта на петролния и въглищния сектори) по-скоро отвличат общественото внимание от реалните проблеми на енергетиката, при това като неглижират както ролята на тези дружества за енергийната сигурност, така и технологичните им и екологични постижения, а също и ролята им в социално-икономически план. Това отблъсква инвеститорите и влошава позициите на българската енергетика в европейски контекст, включително в рамките на дизайна на Плана за възстановяване и устойчивост.

Относно политиката в областта на петрола

·        Беше изразено принципното становище, че ситуацията в сектора на производството и търговията с нефтопродукти е изключително проблематична и несигурна, което пречи на развитието му; това от своя страна представлява сериозен проблем за енергийната сигурност на национално ниво, вкл. и във връзка с наличието и управлението на запасите от нефт и нефтопродукти.

В международен и европейски план като причини за това бяха изтъкнати както особено настойчивата европейска политика за нулеви емисии, така и конфликта в Украйна – основното послание в тази връзка беше, че и в двете направления темите се политизират до степен, при която експертните обосновки реално или не се чуват, или напълно се пренебрегват.

·        От гледна точка на европейските изисквания и тяхното прилагане беше подчертано, че те не отчитат социалната и икономическата цена на прехода[1]. Тезата беше обоснована и с акцента, че прилагането на пакета „Fit for 55” във вида в който е, реално води до по-високи енергийни разходи за конвенционалните горива без да има достатъчно ясна алтернатива. В резултат на това в икономически план страда конкурентоспособността. А в социален план като последица ще се засили неравенството на база „доходи“; което ще се усети особено силно в по-бедните региони.

В контекста на темата за петрола конфликтът в Украйна беше анализиран основно през призмата на санкциите срещу Руската федерация – в това отношение беше подчертано мнението за тяхната проблематичност не толкова заради основанията им, а заради факта, че са идеологизирани и икономически неиздържани[2]. Бизнесът изрази становище, че България на практика сама си е създала проблеми с начина, по който е поискана,  получена и имплементирана в законодателството дерогация за руския нефт в контекста на Регламент 833/2014, ефектът от което е застрашаване снабдяването както в национален план, така и на трети страни.

·        В институционален план на национално ниво съществува разпокъсаност и несъгласуваност на компетенции между няколко ведомства (съответно отговорни за финанси, икономика, енергетика, екология), което реално затруднява работата на бизнеса – и това следва да се промени.

·        В икономически план, становището на бизнеса е, че липсата на предвидимост и високият политически риск са довели до практическо спиране на инвестициите в необходимата за петролно-газовия сектор инфраструктура.

·        Беше подчертано становището, че нормативната база на ниво „закон“ (особено приетата набързо такава в рамките на дни) следва да бъде ревизирана с активното участие на засегнатия бизнес. Това се отнася пряко до Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт (ДВ 7 от 24.01.23 г.), ЗИД на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ДВ 8 от 25.01.23); Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ДВ 8 от 25.01.23).

Основните посочени аргументи в това отношение относно правните разпоредби бяха свързани със следното:

-         създаване на правна несигурност и на условия за административен произвол;

-         налагане на политически мотивирани, но икономически необосновани схеми, които могат да имат проинфлационен характер;

-        неяснота на заложените в законодателството процедури, вкл. и спрямо нововъведени правни фигури (особен търговски управител) и др.

·        Като цяло, бизнесът в сектора очаква както правна, така и политическа сигурност и предвидимост. В практически план очакванията са за съвместна работа с държавните институции по подготовката на ясен план, свързан с развитието на нискоемисионна икономика в дългосрочна перспектива, но без това да влияе негативно върху икономиката на страната. Това означава спешна работа относно планиране развитието на транспортния сектор, но на база на икономически и правни аргументи, а не на идеологеми и предварително зададени посоки. Респ., очакванията са българските национални интереси да бъдат защитавани на европейско ниво с оглед ефективно изпълнение на целите, заложени на европейско ниво, вкл. и в пакета “Готови за 55”.

Относно политиката в областта на природния газ

·        Водещото изразено послание в това отношение от страна на съответните експерти беше че - независимо от променливата през годините политика на национално и на европейско ниво по отношение на природния газ - той очевидно остава незаобиколимо решение и има своето място в националния и европейски енергиен микс както към настоящия момент, така и в дългосрочна перспектива.

·        От гледна точка на икономическите реалности, и в този контекст подходът на държавата при енергийното подпомагане „на калпак“ беше оценен като неадекватен и стимулиращ както инфлационните процеси, така и прякото увеличение на въглеродния отпечатък.

·        Беше изразено категоричното виждане, че противопоставянето на различни видове енергийни ресурси на база на политически мотиви, а не на икономически обосновани решения, е не само нецелесъобразно, но и вредно, както в макроикономически план, така и от гледна точка на енергийната сигурност. В това отношение беше даден пример с проявата на политически патриотизъм по отношение на запазване на въглищата и декларативната подкрепа за ядрената енергетика на фона на изключително мудните стъпки на национално ниво по отношение на развитието на местни газови ресурси.

Кратко обобщение

1.         В заключение модераторът изрази виждането си, че диалогът между бизнеса, неправителствения сектор и други заинтересовани представители на гражданското общество от една страна с компетентните държавни институции и политиците - от друга, трябва да бъде рязко променен в посока на неговото засилване, с отчитане на законоустановените правомощия на институциите.

Това засилване на диалога се отнася не само до формирането на национална позиция по отношение на стратегически и оперативни виждания за развитие на енергийния сектор, но и по отношение на законодателството. Допълнително, диалогът следва да има основно икономическа и експертна основа, а да не е политически мотивиран – така, експертността следва да бъде и в основата на предприеманите концептуални и нормативни стъпки.

Паралелно с това, като един от големите проблеми в национален план беше посочен фактът, че обществото като цяло не е достатъчно запознато както с тенденциите за развитие на сектора, така и какво оперативно предстои. Липсата на тази информация създава усещане за несигурност, руши доверието на инвеститорите и реално затруднява икономическото развитие. В това отношение държавните институции и политиците продължават да бъдат основните длъжници.

Необходимостта от коренна промяна в посочените направления беше отчетена и от участниците в Кръглата маса, вкл. и от страна на изпълнителната власт и политиците. 

В тази връзка от страна на модератора беше направена и конкретна заявка за организирането и провеждането на следващи дискусионни формати по темата, вкл. и във връзка с формиране на национална позиция, която да се отстоява на европейско ниво.

 

[1] Виж чл.19 от Конституцията.

[1] Конкретни примери, на които беше направено позоваване в това отношение, бяха свързани с преките невъзвръщаеми загуби от проекта „АЕЦ Белене“ и спрени или отложени концесии за добив на енергийни ресурси (включително природен газ от шисти и подобни проекти) и др.

[1]Такъв тип позиции многократно са излагани и по отношение на темата с въглищата в контекста на Зеления преход.

[1] Като конкретен пример в това отношение беше посочено, че продукти от преработката на руски нефт в Турция и други трети страни могат да се продават в ЕС безпроблемно и др. Подобна препратка в рамките на събитието беше направена и във връзка с ядрената енергетика, където нещата бяха обвързани вкл. и с темата за българското вето върху санкциите срещу руското ядрено гориво.