Eni разчита на изграждане на първата термоядрена електроцентрала в началото на 2030-те години
Eni разчита на изграждане на първата термоядрена електроцентрала в началото на 2030-те години
източник: MIT
Италианската нефтогазова компания Eni и базираната в САЩ компания Commonwealth Fusion System (CFS) ще си сътрудничат с цел „ускоряване на индустриализацията на термоядрената енергия“. В частност Eni в подписаното ново споразумение между двете компании се ангажира с предоставяне на своя опит в управлението на проектите в енергийния сектор.
Според италианската компания, партньорите, с които си сътрудничи от 2018 г. работят заедно над серия от проекти, насочени към пускане в експлоатация на тремоядрена електроцентрала, от която да се доставя електроенергия в мрежата в началото на 2030-те години.
Енергията от термоядрен синтез, както смятат от Eni, ще има голям принос за енергийния преход, а технологията ще помогне на компаниите постигане на въглеродна неутралност през 2050 г.
„Ще видим първата електроцентрала CFS, базирана на синтез с магнитно ограничение, в началото на следващото десетилетие, след това почти две десетилетия напред, за да разгърнем технологията и да постигнем целите на енергийния преход до 2050 г. Да имаме тази технология на индустриално ниво, предоставянето на големи количества енергия с нулеви въглеродни емисии, произведена по безопасен, чист и практически неизчерпаем начин, ще означава, че ще допринесем значително за предизвикателството на енергийния преход. Ето защо сме изправени пред потенциално важен технологичен пробив. За няколко години, Eni постави технологичното лидерство, с подход на неутралност и диверсификация, в центъра на своя път на декарбонизация. Осъзнавайки голямата стратегическа стойност на тази технология и надеждността на CFS, от 2018 Eni инвестира в бизнеса и беше първата енергийна компания, която конкретно се ангажира в този сектор. Сега допълнително засилваме това сътрудничество с нашия опит и експертиза с цел да се ускори възможно най-много пътят на индустриализация на термоядрения синтез.", коментира главният изпълнителен директор на Eni Клаудио Дискалци.
През октомври 2021 г. CFS успешно проведе изпитание на „най-силния в света“ високотемпературен свръхпроводящ магнит (HTS), система, осигуряваща задържане на плазмата в процеса на синтез. Технологията на магнитите HTS ще бъде използвана в токамака SPARC, който се изгражда в Devens, щата Масачузетс и според плановете трябва да демонстрира положителен енергиен баланс на термоядрения синтез през 2025 г. SPARC се разглежда като ключов етап по пътя към „първата търговска жизнеспособна термоядрена електроцентрала под името ARC“, която както съобщава Eni може да бъде пусната в експлоатация в началото на 2030-те години.
Според съобщението на Eni, термоядрен синтез с магнитно задържане играе централна роля сред технологиите, обезпечаващи декарбонизацията, така че в бъдеще той ще даде възможност на човечеството да има практически неизчерпаем запас от енергия без въглеродни емисии (СО2), променяйки завинаги парадигмата на производството на енергия.
Изследванията и конструкторските разработки в областта на термоядрения синтез се провеждат вече между 60 – 70 години, но досега няма постигнат напредък по отношение на промишлената дейност на термоядрените инсталации, по които непрекъснато е необходима доработка.