Водородът - зеленото енергийно бъдеще на България

Статия на Васимир Радулов-Балкански водороден клъстер за сп. "Енергетика Електроенергийни Ракурси"

Измененията на климата и застрашеният баланс на околната среда наложиха предприемането на спешни мерки за ограничаване на последствията от замърсяващите дейности на планетата. Предизвикателствата изискват незабавна декарбонизация във всички сфери на световната икономика. А възможното решение е мащабното навлизане на възобновяемите енергийни източници. Развитието на водородните технологии и използването на зеления водород като енергиен източник на бъдещето могат максимално да оползотворят потенциала на ВЕИ, спомагайки за постигане на неутрална по отношение на климата икономика.

Енергийно ефективните технологии, свързани с водорода, неминуемо ще смекчат въглеродния отпечатък в атмосферата. С приложението им и по-специално на зеления водород производственият и високотехнологичният сектори ще реализират големи спестявания на CO2. Внедряването на водорода към ТЕЦ, изграждането на пасивни сгради без отделяне на вредни емисии, чрез инсталиране на електролизни системи за водородна инфраструктура в комбинация със соларни панели, и поетапната замяна на конвенционалните горива в различните производствени и индустриални процеси са пътищата за постигане на европейските екологичните норми и цели за декарбонизация.

Членовете на Балканския водороден клъстер са се ангажирали със създаването на визия и разработването на нови технологични решения за внедряване на водорода като енергиен източник в България, на Балканския полуостров и в Европа. Сдружението си поставя за цел да подпомага научните изследвания в областта на водородните технологии и да насърчава тяхното внедряване във всички производствени процеси в публичния и частния сектор. Балканският водороден клъстер е амбициран да си сътрудничи с предприемачеството в тази област в страните от Балканския полуостров, Югоизточна Европа и ЦентралнаАзия.

Сдружението споделя възможността в България да се изградят водородни долини. Тяхната основна цел е да позволи намаляване на зависимостта от фосилни горива, чрез производство на високоенергийно и чисто гориво за собствени нужди. Това ще оптимизира енергийните разходи и ще осигури енергиен баланс и устойчивост в българската енергетика. Чистата водородна икономика ще има съществена роля в енергийния преход и постигането на климатична неутралност с решенията за иновации и технологично развитие, които предоставя.

Чистият водород, наричан още „зелен“ водород, се произвежда чрез електролиза с енергия от ВЕИ. При този процес не се емитират парникови газове, което определя зеления водород като горивото на бъдещето.

Балканският водороден клъстер насочва усилията си към постигането на устойчива система за мобилност и нулеви CO₂ емисии, чрез прилагането на зелен водород в индустрията и транспорта. Сдружението успешно е спомогнало за внедряването на водородни технологии на територията на България и Турция. Негови представители партнират в реализацията на няколко европейски програми. Една от тях е фокусирана върху решаването на две важни задачи в рамките на устойчивия енергиен преход – необходимостта от съхраняване на енергия за преодоляване на недостига в периодите, когато електроенергията от възобновяеми източници не може да покрива търсенето и преработването на биогенните остатъци. Енергията от регенеративни източници се използва за генериране на високоенергийна водородна плазма, която се насочва за разграждане на биогенни отпадъци, освобождаване на енергията, съдържаща се в тях, и последващо генериране на синтетични алкохоли. Така енергията за генериране на водородна плазма, както и химическата енергия на остатъците, се съхраняват и могат многократно да бъдат прилагани.

Другият европейски проект, по който работи сдружението в обединение с партньори от 6 държави, три изследователски организации и Агенцията за насърчаване на европейските изследвания, си поставя за цел да повиши обществената осведоменост и доверие към водородните технологии и техните системни ползи. Проектното предложение с акроним (HYPOP) – “HYdrOgen Public OPiniOn and accePtance” получи високата оценка на Европейската комисия, поради значимостта му на регионално, национално и европейско ниво. Проектът е със стремежа да популяризира ползите от системното приложение на водородните технологии. Балканският водороден клъстер се ангажира да подпомогне разработването на индикатори за оценка на социалния жизнен цикъл на водородните технологии в България, на Балканския полуостров и в Европа.

Последващото навлизане на самостоятелното производство на водород на локално ниво значително ще повиши жизнения стандарт на населението и ще спомогне за намаляване на енергийната бедност.

Добрите практики при внедряването на водородните технологии ще ускорят постигането на заявената цел за климатична неутралност на европейския континент до 2050 г.