България актуализира националния план за енергетиката и климата до 30 юни и с още мерки за енергийно обновяване

Все още не сме се възползвали от възможностите за финансиране на проекти за екологични проекти от Модернизационния фонд.

Енергетика , Климат / Анализи / Интервюта , Зелен преход
Рая Лечева
1686
article picture alt description

Снимка: 3еNews

До 30 юни страната ни трябва да актуализира Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, а до 15 март да представи напредъка по изпълнението му. Това коментира по кръгла маса "Националният фонд за декарбонизация: структуриране, оперативно управление, пазарно развитие" Николай Налбантов от Министерството на икономиката, организирана от "ЕнЕфект".

Вече се работи по въпроса с конкретни указания от Европейската комисия. Страната ни трябва да подготви прогнози за потреблението на енергия по сектори и след като има такива прогнози се идентифицират мерки и решения как ще се изпълняват целите и къде трябва да бъдат насочени по сектори, да се направят т.н. секторни прогнози. Ситуацията от последната година промени доста тенденции например потребление на природен газ, посочи Налбантов. Но не посочи по какви конкретни промени работят.

Има конкретни указания да се направят и публичните обществени консултации на плана по сектори. Общините също очакват с нетърпение обсъждането на промените в интегрирания план за енергетиката и климата, защото именно те са прекият изпълнител на мерките, които ще бъдат заложени, посочи кметът на община Габрово Таня Христова. 

Планът е много по-ангажиращ дори от национална стратегия за устойчиво енергийно развитие с пропуски в процедурата за екологична оценка в несигурната политическата ситуация. Една от критиките към нея беше абсолютната липса на мерки за енергийна ефективност и сградно обновяване макар пестенето на енергия да е основния стълб за намаляване потреблението и разходите за енергия. Актуализацията на интегрирания план ще включва мерки за енергийно обновяване. Ще бъдат заложени мерки за оползотворяване на енергия от ВЕИ, но тези мерки са възможно ако това доведе до намаляване на крайното енергийно потребление.

Държавата свързва всички мерки за финансиране на сградното обновяване със създаването на Национален фонд за декарбонизация. Към момента по предложение на министъра на енергетиката Росен Христов има решение на Министерски съвет, че ролята на Национален фонд за декарбонизация ще играе  Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници. Той обаче е с твърде ограничени възможности да управлява и финансира проекти за енергийна ефективност, смятат консултанти от Европейската инвестиционна банка. Предложението е Националния фонд за декарбонизация да бъде по-скоро координиращо звено между всички финансови институции в страната, които имат вече опит и капацитет да кредитират проекти за енергийна ефективност. Независимо от решението на Министерския съвет сформирането му стои във въздуха. Тепърва трябва да се гласуват промени в Закона за енергийна ефективност промени и да се установи мястото на ФЕРИ като Национален фонд за декарбонизация и да се установи форма на управление на бъдещия фонд. Според Надя Данкинова от "ФЛАГ" създаването му трябва да стане максимално бързо, за да може да бъдат капитализирани и съществуващите на пазара финансиращи институции, които предлагат кредитиране на проекти за сградно обновяване.

Настоящият Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България е подготвен през 2020 година. В документа са дефинирани основните тенденции и политики в областта на енергийната сигурност, енергийната ефективност, либерализирането на електроенергийния пазар и интегрирането му в Общия европейски енергиен пазар, развитието и разширението на газовия пазар, както и възможностите за използване на нови високоефективни енергийни технологии в страната. Но вече не достатъчно актуални спрямо новата геополитическа ситуация. В Интегрирания план е предвидена перспективата въглищните централи да бъдат основни базови мощности в българската електроенергетика до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Заложената в плана цел за постигане на поне 15% междусистемна свързаност в енергетиката ще съдейства за установяване на общ пазар на електроенергия в Общността. Пълната либерализация на електроенергийния пазар трябва да бъде факт до 2025 г.,  е записано още в плана, но знаем, че депутатите гласуваха това да се случи от 2026 година. Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители. В документа е заложен дял от 27%  за енергията от ВЕИ в общия енергиен микс до 2030 година.

Мегапроекти планираме и с пари от Модернизационния фонд

Държавата пропуска възможности за създаването на още един фонд - това е Модернизационният фонд. Той е свързан с представяне на конкретни проекти, но досега не сме се възползвали. Информацията към момента е, че се работи по представянето на проекти, но те са свързани с по-големи инвестиции. Една от идеите е например да се финансират идеи за улавяне на CO2 и внедряването им в големите ТЕЦ. Но това са много опасни технологии, които трябва да гарантират екологичната стабилност в региона, защото неправилното съхранение може да доведе до унищожаване на земята в целия регион на Стара Загора, коментират специалисти. Освен това са изключително скъпи технологии. Модернизационният фонд ще събира средствата от продажбата на квоти от предприятията, които участват в Европейската схема за търговия с емисии и ще се разпределят между страните. България ще може да се възползва от стотици милиони евро, за което обаче още не е представила проекти. Въпросът е защо трябва да са тестови мегапроекти вместо да са инвестиции за развитие на регионите и местните общности. 

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща