Вицепремиерът Атанас Пеканов: Търпим много загуби покрай забавянето за еврозоната

Българските граждани трябва да бъдат информирани достоверно за ползите от приемането на общата европейска валута, каза вицепремиерът Атанас Пеканов по време на конференцията "България по пътя към еврото", организирана от Министерството на финансите. Той откри втория панел на конференцията. 

Преди година Русия започна необоснованата си инвазия в Украйна, която ние всички остро осъждаме и затова европейската интеграция става все по-важна, каза Пеканов, цитиран от БТА. Той подчерта, че служебният кабинет полага всички усилия за бързото влизане на страната ни в Шенген и в еврозоната.

По думите на вицепремиера, последните събития са разбили на пух и прах опасенията, че България насила влиза в еврозоната. Това е клуб, в който има критерии за влизане, защото този клуб носи много ползи. България ще е пълноправен член в него и също ще определя паричната политика. В света втората най-употребявана валута е еврото (след долара), допълни той. Не приемам, че с приемането на еврото ние губим суверенитет. Ставаме част от тези, които вземат решенията и определящи нещата, които са важни за нас, посочи Пеканов.

Вицепремиерът Атанас Пеканов

Изследванията сочат, че се повишава делът на хората, които смятат, че приемането на еврото е нещо добро и вече стига 80 процента, каза Пеканов. Сред предимствата на еврозоната са общ банков надзор, със съюз на капиталовите пазари и много други, каза вицепремиерът.

Имаме нужда от повече прозрачност и съпоставимост на доходите. Всяка година забавяне от приемане на еврото се измерва с пропуснати ползи, защото лихвите са по-големи, губим от превалутирането на парите и се бавим за достигане на доходите на европейските граждани, каза вицепремиерът.

Матяж Сушец, представител на Европейския стабилизационен механизъм: Приемането на еврото е най-дълбоката форма на интеграция в рамките на паричния съюз

Още в началото той посочи ползите от общата валута, които са много, но еврото допринася за благоденствието на нациите, пази от външни шокове, улеснява сравняването на цените и така насърчава конкуренцията. Няма и разходи за обмен на парите, което пък води до нарастване на инвестициите и развитие на търговията, каза Матяж Сушец.

С приемането на еврото България ще стане по-привлекателна за чуждите инвеститори, за туристите. 25 процента от туристите тук вече са от еврозоната. Държавите, освен това, имат по-добър достъп до международните капиталови пазари, повишава се е и кредитният им рейтинг. Някои кредитни агенции вече повишиха рейтинга на България, очаквайки страната да влезе в еврозоната, каза Матяж Сушец. 

По думите му има и защита при потенциални кризи в икономиката. Държавата може да разчита на защита от пазарни сътресения от нашия Стабилизационен механизъм, каза специалистът.  Той уточни, че този механизъм е създаден, когато при финансовата криза видяхме, че има държави, които са с проблеми при набирането на външен дълг.

Марко Приморац, министър на финансите на Хърватия: С приемането на еврото всички кредитни агенции увеличиха рейтинга на страната

При приемане на еврото дългът на Хърватия беше деноминиран в евро, над 70 процента от кредитите и депозитите са деноминирани в евро, повечето цени на дълготрайните материални активи и на автомобилите бяха в евро, посочи Марко Приморац, министър на финансите на Хърватия.

Той допълни, че с приемането на еврото (от 1 януари 2023 г.) всички кредитни агенции увеличиха рейтинга на Хърватия и той сега е на исторически високи равнища. Паричната политика е единственият механизъм за борба с инфлацията и затова ЕЦБ вдига лихвите. Ако не бяхме в еврозоната, лихвите щяха да са доста по-големи, добави хърватският министър.

Разходите за обмен на валута при нас бяха 160 млн. евро годишно и този разход вече го няма за нашата икономика. Туристите вече се чувстват като у дома си и няма нужда да търсят обменни бюра за валута, каза Приморац.

В същия ден, когато влязохме в еврозоната, влязохме и в Шенген, и това показва, че европейската интеграция е още възможна, посочи финансовият министър на Хърватия.

Скептиците се опасяваха много от инфлацията при приемането на еврото. Ние очаквахме ръст на инфлацията от 0,2 – 0,4 на сто. Имаше редки случаи на повишение на цените, но допълнителната инфлация от декември 2022 година към януари 2023 година е близо до нулата. Важно е процесът да е прозрачен и затова въведохме показването на цените в двете  валути – хърватски куни и евро. Имахме няколко агенции, които следяха цените и бдяха за неоснователно повишение. В Закона за еврото е посочено, че се прилага фиксиран обменен курс. Имаше и правила за преизчисляване и закръгляване на цените, каза министърът на финансите на Хърватия.

Хората доста се радваха за това, че можеха да гласуват какви ще са монетите в евро със символите на Хърватия, допълни Приморац.

Радвам се, че макар процесът за приемане на еврото в България малко да се забави, вие сте все така отдадени да направите необходимо за приемане на общата европейска валута. Нашата стратегическа цел беше да влезем едновременно в Шенген и в еврозоната и за това беше важна политическата стабилност, посочи министърът на финансите на Хърватия.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Ако изпълним Маастрихтските критерии, на власт ще дойдат хора, които не искат да влезем в еврозоната

Пламен Димитров, президент на КНСБ, каза, че България изпълнява години наред критериите за влизане в еврозоната. Нашата инфлация беше близка до тази на Хърватия, но тя беше приета в еврозоната, а ние - не. България ще има проблем с другите критерии на еврозоната – няма да можем да се вместим в тези 3 процента дефицит на бюджета, защото ще стане революция, каза Пламен Димитров. Това, че успяхме да го направим за 2022 година, се дължи на намаляване на капиталовите разходи, което намалява ръста на икономиката, посочи той.

Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините: Влизането в еврозоната трябва да бъде гарантирано от национален консенсус

ясно политическо лидерство и усилена и ежедневна работа. По думите на Георгиева, българските общини ще бъдат стабилен партньор на държавата в нелекия път към еврозоната. Още в началото тя сравни приемането на еврото от България като една от големите трансформации на човешката история, които винаги са били свързани с опасения и страхове сред големи групи от хора в трансформиращите се общества.

Тя благодари на Министерство на финансите, което организира конференцията, че „днес от тази трибуна високо и ясно чухме ,че членството в еврозоната е стратегическа цел за България. От нас тук присъстващите се иска да свършим голям обем работа и уверено да вървим по тази стратегическа цел", каза още Георгиева.

Според нея, да подкрепяш присъединяването към еврото е престижно, но трябва ясно да си дадем сметка, че недоверието на гражданите към приемането на еврото всъщност отразява тяхното силно недоверие в институциите. Георгиева отбеляза специално, че дългосрочният хоризонт за страната с приемането в еврозоната е свързан и с приемането на пакет от законодателни промени, в който да се включат и механизмите за по-голяма финансова независимост на общините.

Тя припомни резултатите от проучване, направена съвместно с Европейската комисия, от което недвусмислено става ясно, че местните данъци, когато са обвързани с икономическата активност на населението и бизнеса водят до по-голям икономически растеж в национален план. Децентрализирането на част от данъците дава свобода на местното самоуправление и ангажират пряко хората и бизнеса в развитието на общините. Затова от новия парламент ще очакваме диалог, разбирателство и консенсус по основните въпроси, които влияят върху живота на хората. В заключение Георгиева каза, че ще очакват при правенето на новите закони краят да не стига само до собствената сянка. Ще настояваме в новите закони да не са свързват само с промяната на паричната единица, а да променят разбирането ни за добро управление. Доброто управление започва и свършва там, където хората живеят.

Васил Велев, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Трябва да се стремим да отложим с половин година, а не с цяла година влизането в еврозоната

По думите на Велев, еврозоната дава нов статут на държавите, покачва техните позиции в международните класации като привлекателност за инвестиции. За работодателските организации България присъединяването към еврозоната е „приоритет номер 1“, подчерта Велев заради множеството позитиви за фирмите в България, като по-добри условия за износ и правене на бизнес. Също като основен приоритет е присъединяването на България към Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), защото това ще ускори икономическото ни развитие и ще подобри благосъстоянието на хората, което е крайната цел на всяка едно управление.

Велев посочи, че миналата година бизнесът е постигнал много добри резултати – българската индустрия е сред лидерите по ръст, българският експорт е на първо място по ръст в ЕС, постигна 94.5 млрд. лева, което отнесено към БВП е от порядъка на 58%, като две-трети от него са към ЕС. България е първа в ЕС по ръст на възнагражденията, а безработицата е сред най-ниските – под 4%. По подобен начин стоят нещата и с българския внос. Велев обясни, защо приемането на еврото ще се отрази реално на икономиката – от една страната е отвореността на българската икономика, ще отпаднат много загуби на средства и на време, като например ненужното поддържане на две сметки – в евро и лева.

Велев каза още, че вече е станало дума, че приемането в еврозоната означава и повишаване на кредитния рейтинг, а това пък води до облекчаване на финансирането, поевтиняване на финансовия ресурс.Членството в еврозоната дава нов статут на държавите и подобрява тяхното място в международните класации и привлекателност за инвестиции./БТА