Патрик Пагани, Copa-Cogeca пред 3eNews: Фермерите първи усещат климатичните промени, но 6 селскостопански сезона са кратък срок за екологичния преход

Copa-Cogeca е най-голямата организация на фермерите в Европа. Copa и Cogeca са гласът на фермерите и земеделските кооперации в ЕС. Целта е заедно да работят за устойчиво, иновативно и конкурентоспособно селското стопанство в ЕС, гарантирайки продоволствена сигурност на половин милиард души в цяла Европа. Copa представлява над 22 милиона фермери и членовете на техните семейства, докато Cogeca представлява интересите на 22 000 земеделски кооперации. Патрик Пагани е старши консултант по политиката в кабинета на генералния секретар Пека Песонен и отговаря за координирането на политиката, данъчните и правните въпроси, селскостопанските технологии/машини и отношенията с членовете. Той е италианец, учил европейско право в Римския университет. След ранен опит в Организацията за хранително земеделие (FAO) на Обединените нации и ГД "Земеделие" на Европейската комисия, той е работил няколко години в европейския сектор на захарното цвекло по въпросите на устойчивостта, селското стопанство и иновациите.

За съжаление единствено България няма представител в най-голямата земеделска асоциация в Европа. Ще се радваме България да се включи, което ще бъде наистина важно, смята Пагани. Важно е да работим заедно върху формирането на европейските политики, които трябва да отразяват националните специфики.

Какво още обсъдихме с г-н Пагани на конференцията "Да изхраним Европа по време на криза" - предизвикателства и възможности на стратегията "От фермата до трапезата", организирана от г-н Сергей Станишев и Делегацията на българските социалисти в ЕП?

Снимка: 3eNews/Рая Лечева/ Политическият съветник на Copa-Cogeca Патрик Пагани (вдясно) беше един от ключовите лектори в конференцията  "Да изхраним Европа по време на криза" - предизвикателства и възможности на стратегията "От фермата до трапезата" миналата седмица.

Г-н Пагани, Copa-Cogeca е най-голямата фермерска организация в Европа, какви са Вашите притеснения във връзка с новата стратегия на ЕС "От фермата до трапезата"?

Стратегията "От фермата до трапезата" е революция за начина, по който храната се произвежда и засяга не само земеделските производители, но също и потребителите. Зелената сделка беше представена през декември 2019 година, а Стратегията "От фермата до трапезата" през май 2020 година. Светът през това време се промени. Ние преминахме COVID-19 пандемията, започна руската инвазия в Украйна. През това време земеделските производители не са преставали да произвеждат в новите условия за Европа и света. Искам да споделя нещо много важно. Стратегията не цели да доведе до намаляване на производството, но предвижда да приложим нови амбициозни цели и изисквания. За да се случи това имаме нужда от развитие на технологиите, от нови генoтехники, одобрение на нови продукти. Ние като организация подкрепяме целите на новата стратегия и амбициите на Зеления преход. Но естествено е важно как ще направим този преход, времето за прилагане на новите изисквания и възможности за отлагане на някои от целите.

Ситуацията за фермерите на терен е много трудна - вносът от трети страни извън ЕС на по-ниски цени, високите цени на торовете и на енергията, всички разходи са скочили. Ситуацията е сложна и допълнително се усложнява от новите правила за позеленяване в новата Селскостопанска политика.

Бихте ли могъл да обобщите новите цели, които приема ЕС с новата стратегия "От фермата до трапезата"?

Стратегията "От фермата до трапезата" има широк списък от цели. Например, намаляване с 50% на продуктите за растителна защита, ограничаване използването на антибиотици с 50%, намаляване с 20% използването на торовете. Също достигане на 25% площи с биологично производство или превръщането на земеделска земя в органична. Всички цели трябва да бъдат постигнати до 2030 година. Това са само 6 селскостопански сезона. Ако само помислим колко силно беше засегната веригата на доставки заради войната, инфлацията и всички последици, тези срокове са твърде кратки. В Европа нямаме проблем с изхранването или както казваме, няма "празни чинии", но със сигурност виждаме проблем с достъпността на храната. Инфлацията в Европа е 60% специално за хранителните продукти, в България мисля е на същото ниво, ако не и повече. Това е ключовият елемент, трябва да направим оценка на най-засегнатите. В Европа наличието и достъпността на храната и сигурността на доставките на хранителни продукти трябва да са основен приоритет в програмата и на първо място в дневния ред на ЕС.

 

Патрик Пагани по време на изказването си на форума "От фермата до трапезата"

Снимка: Рая Лечева/3eNews
 

Как да бъдат променени изискванията спрямо новите предизвикателства? Какви са Вашите предложения? Промените са от полза за потребителите като вземем предвид намаляване използването на антибиотици и пестициди.

Целите са много. Това, за което настояваме от Copa-Cogeca е да има оценка на въздействието на последствията от тези промени. Какви са последиците от увеличения внос от Украйна, от трети страни, влиянието от промените в цените на хранителни продукти. Администрацията направи генерална оценка, но не и на всеки отрасъл поотделно. Някои университети направиха подобни проучвания, които категорично показаха заплахата от допълнителен ръст на цените и на вноса. На първо място трябва да ревизираме срока за прилагане на тези цели. Той беше поставен преди да започне пандемията, преди да започне войната в Украйна. Повече от ясно е, че трябва да има по-задълбочен дебат за устойчивото използване на препарати за растителна защита. Целта за редуцирането им с 50% е много амбициозна и трябва да бъде преразгледана. Няма яснота как това ще бъде приложено и как ще се контролира. Ние настояваме за повече време, да се вземат предвид и алтернативите. Има конкретни земеделски площи и особено биологичните, където използването на препарати за растителна защита трябва да бъде много внимателно, а това е много чувствителна тема. Това са промени, за които настояваме не само ние, но също държавите-членки и Европейския парламент.

Как би изглеждала една свинеферма или птицеферма, която използва по-малко пестициди и ферма, която използва 50% по-малко пестициди, препарати за растителна защита?

Трудно е да отговоря на този въпрос. Повечето от фермите вече са инвестирали в прилагането на най-добрите технологии, затова каним различни заинтересовани страни да дойдат и да видят фермите на място. Модернизацията на земеделието е задължително условие за увеличаване на производството, за осигуряване на повече продукция спрямо повишеното търсене. Ние трябва да продължим да инвестираме, а въпросът е как да осигурим финансиране за тези инвестиции. Но важното е, че фермерите наистина искат да последват тази трансформация, да направят този преход. Фермерите са първите, които усещат въздействието на климатичните промени и знаят, че нещо трябва да бъде направено. Те знаят, че климатичните промени ще дойдат и ще повлияят на тяхната активност, на подготовката на културите, на отглеждането им. Това лято беше наистина трудно, фермерите във Франция и Италия бяха засегнати от проливните дъждове, от сушата. Необходимо е да направим преход, но как да се случи той? Отговорът за нас са иновациите, управление на данни, на нови трактори, на засяването, на отглеждането и контрол на торенето.

 
 

Каква част от земеделските производители използват иновациите в ежедневната си работа ако има подобна статистика?

Последни проучвания показват, че 60% от селските райони няма добра интернет връзка. Това е стартовата позиция, защото ако нямаш стабилен интернет, как бихме могли да говорим за Artificial Intelligence, да използваме мобилни телефони, да съхраняваме информация за наторяване на почвата например, как да използваме най-добрите практики, препаратите за растително защита в точно количество в точен момент и на точното място. За всички тези иновации е необходима добра интернет връзка. Пандемията от COVID-19 ни научи да използваме все повече нови технологии от разстояние, но те трябва да бъдат широко разпространени, за да са от полза и да имат ефект върху цялата верига на производство. Това е отговорът, който липсва в Зеления преход. Нуждаем се от повече време. Ако спираме един препарат за растителна защита, ние трябва да имаме алтернатива, за да получим същата реколта. Например в ЕС отнема 7 години, за да бъде одобрен един нов препарат за растителна защита, в САЩ е 24 месеца. Необходимо е процедурите да бъдат по-кратки, за да отворим вратите на новите технологии и продукти.

Ако говорим за нови технологии, какво още е необходимо?

Ние подкрепяме създаването на нови геномни техники. Очакваме с нетърпение новото предложение на Европейската комисия през юни за използването на разновидности, които да са по-таргетирани за използване срещу конкретни вредители в почвата. Много сме нетърпеливи да използваме подобни техники, но трябва да ги прилагаме по най-ефективния и най-сигурен начин за потребителите.

Как ще се контролира и изчислява намаляването на антибиотици и пестициди като имаме предвид, че в момента всеки фермер може би използва антибиотици и пестициди?

Това са целите на европейско ниво, но всяка страна има конкретна различна цел. Някои страни-членки имат по-малки цели, а други по-големи в зависимост от нивото на пестициди или антибиотици, които ползват на национално ниво. Комисията работи по събирането на повече информация, за да разполагаме с по-добра база данни. Но в момента вече има сериозно ограничаване в използването им. Стартовата точка е важна, защото намалението вече е факт във всички държави и това също трябва да бъде отчетено. Но трябва да сме наясно, че всеки фермер иска да използва по-малко препарати за растителна защита, но трябва да са подготвени да се справят и с новите вредители и болести. При навлизането на нови вредители как може да се погрижиш за своите култури без да използваш правилните препарати, затова е важно все по-бързото навлизане на технологиите. Новите продукти ще имат по-малко неблагоприятно въздействие и се надяваме да бъдат по-ефективни.

Има много сериозна дискусия във Франция в момента за използването на някои конкретни продукти - неоникотиноидите.

Каква дискусия имате предвид?

На 19 януари Съдът на Европейските общности публикува решение относно дерогацията, предоставена за пускането на пазара и употребата на семена от захарно цвекло, третирани с неоника. Това решение, което се отнася до захарното цвекло в Белгия, рискува да постави под въпрос практиката на третиране на семена през предстоящия сезон, оставяйки производителите на захарно цвекло в Европа с много ограничена алтернатива за справяне със специфичните вредители. Необходими са бързи и ефективни решения за производителите на цвекло, за да избегнат риска от значителни загуби на добив, причинени от огнища на сериозни вредители (като цвеклови дребосъци и/или бълхи по цвекло) и/или листни въшки, разпространяващи сериозна болест по растенията, наречена вирусна жълтица. Virus yellows представлява сериозна заплаха за европейския сектор на захарното цвекло. Например, през 2020 г. френските производители на цвекло съобщиха за спад от 30% в добивите на национално ниво, причинени от вирусни жълтици и липса на достъп до неоникотиноиди.

Всяка инвестиция има нужда от финансиране, как иначе можем да бъдем конкурентоспособни? Когато фермерите в България мислят за прехраната и оцеляването си, как да говорим за AI или за високи технологии в земеделието тогава?

Това е много важен въпрос и основно предизвикателство пред всички страни-членки. Затова казвам, че ситуацията на фермерите на полето е наистина сложна. Фермерите се нуждаят от предсказуемост. Президентът на асоциацията казва, ако си на червено няма как да си зелен. Не може да инвестираш в нови технологии без да са решени базови въпроси в сектора. Ако погледнем на европейско ниво е важно всички страни-членки да участват активно в дебата, за да намерим решение, което да обхваща спецификите на всяка страна. Ще бъде много сериозна дискусия на европейско ниво за ревизия на бюджета и основният елемент, който дискутираме е инфлацията, която е много по-голяма от Бюджета на Общата селскостопанска политика. България и Румъния трябва да бъдат много активни на европейско ниво, за да бъдат разгледани тези конкретни специфики.

Кои са основните срокове за промяна на Стратегията "От фермата до трапезата"? Какво предстои?

Ние очакваме представянето на начина, по който ще се прилагат тези изисквания за намаляване на препаратите за растителна защита с 50%. Тази дискусия предстои в Европейския парламент и Съвета. Комисията е задължена да представи тази информация, което очакваме да се случи през юни. Не може да се вземат решения без да знаем и да изследване последствията от тях. На 7 юни очакваме да бъде представено ново предложение, както споменах, за новите геномни техники. През есента ще има ново предложение за защита здравето на животните, което ще повлияе и на транспорта. Това ще бъде много важно и работим в посока да допринесем с каквото можем. В края на годината ще бъде направено предложение за по-устойчиви хранителни вериги и системи. От 2019 до 2023 г. има много нови предложения, които засягат фермерите, търговците и потребителите. Очакваме ново законодателно предложение във връзка с етикетирането, върху което Комисията работи. Моментът е изключително важен да видим как ще приложим новите предложения. През 2024 г. ще има избори за Европейски парламент, затова Комисията няма да има възможност тогава да прилага нови предложения. Живеем във времена на големи предизвикателства за фермерите и проблемите трябва да бъдат дискутирани в Брюксел на високо ниво, за да се намират решения. Сигурността на доставките трябва да бъде във фокуса на вниманието и фермерите трябва да са сигурни, че има решения и да работят в сътрудничество за създаване на иновации.

Как да се въведат промени в Стратегията като се вземе предвид нарушената верига на доставки заради войната в Украйна? Казвате, че имате нужда от повече време за въвеждане на новите правила, но времето лети и могат да се случат други извънредни събития.

Ние трябва да оценяваме кумулативния ефект, поради което в момента текат много преговори на различни нива. В Нова Зеландия имаше дискусия за Споразумението "Меркосур", което е прието, но трябва да бъде допълнително обсъдено и променено. Ако в Европа имаме по-високи стандарти, очакваме да бъдем третирани по честен начин спрямо другите страни. Не бива да внасяме продукти, които отговарят на по-ниски стандарти. Затова е важно да поставим търговията в центъра на картината. През март 2022 г. Комисията реши да либерализира търговията за целия украински износ за Европейския съюз за една година (в сила до 5 юни 2023 г.), включително спиране на системата за входни цени за плодове и зеленчуци и спиране на всички тарифни квоти и мита за хранително-вкусовия сектор.

Вносът на ЕС от Украйна нарасна с 36% до 665 милиона евро, като най-голямо увеличение се наблюдава при вноса на маслодайни семена (+83%) и зърнени култури (+67%). Този растеж се дължи най-вече на количеството. Вносът на птиче месо и яйца също се увеличи значително през последния месец. По последни данни (1 януари - 7 декември) за вноса в ЕС общият внос на птиче месо в ЕС достигна 150 690 T, което е + 81% в сравнение със същия период на миналата година. С 19 000 T/месец средно след либерализацията на търговията.

Г-н Пагани, защо България не е член на Copa-Cogeca?

Имаше голям брой разговори по този въпрос през годините. Ние сме много заинтересовани от развиване на дългосрочно членство от земеделска организация в България. Всъщност вашата родна България е единствената държава-членка на ЕС, в която нямаме пълноправна членска организация в Copa и/или Cogeca. Това би било важно за видимостта на българските фермери и техните кооперации, а също така ще ни даде ценна информация от вашите национални специфични въпроси и ситуации. Както можете да си представите, ние имаме много опит в тази област, като се има предвид разширяването на ЕС в началото на 2000-те години. Вашите земеделски организации биха могли да отговарят на условията за пълноправно членство в Copa (земеделски производители) и/или Cogeca (кооперативи). Нашето членство се основава на членство с излъчване на национална делегация, независимо от броя на организациите, квалифицирани в делегацията.

Интервюто е подготвено за и публикувано първо в Dir.bg.