Какво изхвърляме по пътя си- 13 килограма отпадъци на километър?

Не ви ли се струва, че последните две години се заринахме с безпрецедентно количество отпадъци пред блоковете до контейнерите, но и на нерегламентирани сметища между селата и градовете на страната. Разделното събиране в страната ни е мит и само добро намерение, а такса битови отпадъци според количеството вече 10 години се превърна в тема табу.

Всяка година десетки, ако не и стотици хиляди доброволци по света се включват в почиствания на плажове, паркове и други природни кътчета, замърсени от неправилно изхвърлени отпадъци. Високопланинското чистене, организирано ежегодно от "За Земята" също привлича стотици участници вече над 20 години. Ползата от такива действия е не само, че наоколо става по-чисто – защото за жалост този ефект не винаги е траен, но че преди всичко те възпитават хората да бъдат по-отговорни и съзнателни към това, което използват и изхвърлят в ежедневието си. 

През късната есен на ноември 2022 г. група от доброволци на За Земята направиха един по-различен вид почистване, което включва сортиране и преброяване на намерените край пътя отпадъци. Целта бе да се установи колко от отпадъците са пластмасови изделия за еднократна употреба, за да имаме начални данни, с които да сравняваме напредъка по намаляването им през следващите години. 

За 24 километра междуселски и междуградски пътища (без магистрали) са събрани 12900 броя отпадъци с тегло 316 килограма. Това означава, че на тези отсечки има по 537 броя отпадъци или 13 кг на километър път. 

Общо различните опаковки са 95% от откритите отпадъци по брой и 77% по тегло, като повечето са пластмасови или смес от пластмаса и други материали. Водещи както по брой (82%), така и по тегло (67%), са опаковките и съдовете от храна и напитки: бутилки, кенчета, обвивки от чипс, чашки от кафе и кутии от бърза храна. Немалък е делът и на други видове опаковки – най-вече цигарени кутии. Поради ограниченото време не са броени угарките от цигари, които традиционно представляват огромен брой от небрежно изхвърлените отпадъци навсякъде, включително и край пътя. 

Най-много са опаковките за напитки – пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета

Най-много са опаковките за напитки – пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета между 100 милилитра и 3 литра – съответно 5277 броя (41% от общото) и 169 кг (53% от общото). 

Точно тези опаковки са част от действащите из над 50 страни по света депозитни системи, при които потребителят връща празния амбалаж в магазина, за да получи малката сума – депозит – платена при закупуването на бутилирана напитка. Всъщност причината някои държави да въведат депозитна система още през 80-те и 90-те години на 20 век е именно, за да се поддържа чистотата на обществени и природни места. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е значително по-малка, отколкото при останалите опаковки без депозит, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада чувствително с най-малко 30% до над 60%. Именно така се постига бърз и дълготраен спад на замърсяването с този вид опаковки. Преброяването ще бъде повторено на същите места, за да се установят разликите след година, както и след въвеждане на депозитна система в България. Но заявките за това са чак към 2025 година.

Ако в Европа разходите за почистване са 15 евро на жител на година, у нас са 34 лева

Ако дотогава институциите ни не направят нещо ново и различно, ще сме изхвърлили поне още по над 500 броя отпадъци на километър пътна мрежа: над 200 хиляди килограма или 10 милиона броя. Средно разходите в Европа за почистване са около 15 евро на жител на година, докато в България сумата е 34 лв на жител на година. Имайки предвид сериозните средства, които българите плащат за почистване в сравнение със страните с по-висок стандарт, или ще стоим на мръсно, или чистотата ще ни струва скъпо. Време е за депозитна система и в България – без никакво отлагане, твърдят експертите на "За Земята".