Политическата стабилност е ключът за присъединяване на България към еврото
Очаква се икономиката на страната да нарасне с 1% през тази година и с 3% през 2024 г., но инфлацията остава висока, прогнозира германската кредитна агенция Scope Ratings
България, на която й предстоят нови предсрочни избори, може да претърпи забавяне на присъединяването си към еврозоната след 2024 г. поради комбинацията от липса на стабилно правителство и повишена инфлация въпреки широката политическа подкрепа за приемането на единната валута. Това е основният извод от оценката на базираната в Берлин кредитната агенция Scope Ratings.
Дългата поредица от краткотрайни управления дълго време ограничават кредитния рейтинг на България на ниво BBB+/Stable, а освен това съществуват опасения дали поредните предсрочни избори - насрочени за 2 април - могат да изкарат страната от политическата безизходица, пише авторът на оценката Левон Камериян, помощник директор за държавен и публичен сектор.
„Правителство с работещо парламентарно мнозинство е от жизненоважно значение за осъществяването на структурни реформи, които да стимулират растежа и да подпомогнат безпроблемното приемане на еврото", коментира Камериян. Той смята, че ускоряването на институционалните реформи, реформите на пазара на труда и инфраструктурата са от ключово значение за стимулиране на инвестициите и генериране на икономическия растеж, необходим за повишаване на жизнения стандарт до равнището на ЕС, особено като се имат предвид днешната двуцифрена инфлация, затегнатите финансови условия и демографските слабости на България.
Камериян отбелязва, че приемането на еврото би подобрило перспективата за кредитния рейтинг на България чрез приемането на световна резервна валута, свързаното с това укрепване на институциите и управлението и осигуряването на по-стабилна гъвкавост на паричната политика.
Политическата нестабилност възпрепятства реформите
необходими за отпускането на безвъзмездни средства от ЕС в размер на 5,7 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост на страната. България получи първия транш от безвъзмездните средства в размер на 1,37 млрд. евро едва през декември.
„Появата на функционираща коалиция на изборите през април, която да е готова да изпълни исканията на населението за институционална реформа, ще засили увереността на властите в еврозоната, че България продължава да иска да се присъедини към валутния съюз, и потенциално ще осигури известна гъвкавост при бъдещата оценка на критериите за конвергенция", казва Камериян.
„Такова правителство би се възползвало от напредъка, постигнат от предишното краткотрайно правителство на България през 2022 г., ръководено от министър-председателя Кирил Петков и неговата партия „Продължаваме промяната", което даде ход на подобренията в икономическото планиране и институционалното качество, които бяха положителни за перспективата на рейтинга“, пояснява експертът.
Високата инфлация представлява още един риск
за плана на страната за присъединяване към еврозоната, казва Камериян. „Инфлацията в България, която към декември 2022 г. възлиза на 13% като 12-месечна средна стойност, се движи с много повече от 1.5 процентни пункта над нивата в трите икономики в ЕС с най-ниска инфлация", каза той. „Инфлацията вероятно ще се забави през следващите месеци - прогнозираме средна ХИПЦ инфлация в България от 7,3% през 2023 г. - но темпът ѝ може би все още ще бъде твърде висок, за да се възползва от изключването на страни с отклонения като референтни показатели от страна на Европейската комисия и ЕЦБ в тяхната оценка на конвергенцията през 2023 г.".
България е в по-добра позиция да изпълни другите критерии за присъединяване към еврозоната
в близко бъдеще, включително по отношение на публичните финанси, лихвените проценти и стабилността на валутния курс. Вероятният ангажимент на новото правителство за фискална дисциплина би трябвало да помогне за поддържане на дълга под 30% от БВП в средносрочен план.
Според Scope Ratings, икономиката на България е напът да нарасне с 1% през тази година след очаквания ръст от 3,4% за миналата година. През 2024 г. икономиката би трябвало да се възстанови с 3%, което е близо до нейния средносрочен потенциал за растеж, тъй като инфлацията намалява, а инвестициите се възстановяват.
Бавното усвояване на средствата от ЕС
обаче, помрачава иначе добрите фискални перспективи, тъй като изпълнението на инвестиционните проекти, финансирани от ЕС и съфинансирани от националния бюджет, ще трябва да се измести за 2023 г. и след това.