Основният сценарий на международната рейтингова агенция Moody's залага приемането на еврото да бъде отложено до 2025 година

Moody’s потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута Baa1 със стабилна перспектива, съобщи днес (събота, 4 февруари) Министерството на финансите.

Потвърждаването на рейтинга Baa1 на България балансира следните ключови фактори: 1) Очакванията на Moody’s, че енергийна криза в Европа няма да отслаби съществено икономическата и фискалната позиция на страната. 2) Подкрепата за кредитния профил на България, произтичаща от перспективата за приемане на еврото, въпреки риска от забавяне на приемането след 2024 г. 3) Рисковете за ефективността и напредъка на правителството по ключови приоритети, произтичащи от продължителния вътрешнополитически застой в страната.

Стабилната перспектива отразява очакванията на Moody’s за относително слаба флуктуация на основните икономически и фискални показатели на страната през следващите 12 до 18 месеца. Тя също така отразява баланса на рисковете между потенциалните отрицателни ефекти върху кредитния профил, произтичащи от политическата ситуация в страната, и потенциалните положителни ефекти от евентуалното приемане на еврото.

Анализаторите от Moody’s оценяват, че въпреки нарастващите производствени и потребителски цени, наличните данни за България към ноември 2022 г. показват, че индустриалното производство и частното потребление в страната са относително устойчиви на тези шокове. Moody's очакват реалният растеж на БВП да възлезе на 2,7 % през 2022 г., след което да се забави до 1,4 % през 2023 г. и посочват, че тези оценки са сред най-стабилните темпове на растеж в сравнение с останалите европейски страни през тази година. Отбелязана е също способността на правителството да предостави подкрепа на предприятията, без да отслаби фискалната си позиция, като важен фактор, който обяснява защо Moody’s не очаква енергийната криза да има значителни и трайни икономически последствия върху българската икономика. От рейтинговата агенция смятат, че инфлацията ще се понижи до 6,0 % в края на 2023 г., спрямо 14,3 % в края на 2022 година. В съответствие с необходимостта от изпълнение на Маастрихтските критерии, очакванията на агенцията са, че бюджетният дефицит ще остане стабилен около 3 % от БВП през 2023 и 2024 г., а държавният дълг леко ще се увеличи до 23,8 % и 24,7 % от БВП, съответно в края на 2023 и 2024 г., запазвайки общата фискална позиция на страната като цяло непроменена.

Според Moody’s България все още може да изпълни целта си за приемане на еврото от 2024 г., но в основния сценарий за страната е заложено, че този процес вероятно ще бъде отложен поне до 2025 година.

Липсата на стабилна управляваща коалиция, през по-голямата част в периода от април 2021 г. до настоящия момент, е довела до повишаване на рисковете, свързани с провеждането на ключови за страната политики и би могла също да усложни възможността на правителството за реакция при наличието на непредвидени събития. Анализаторите отбелязват, че служебното правителство се е оказало ефективно в укрепването на алтернативните маршрути за доставка на газ през Гърция и Турция, както и алтернативни доставки на природен газ, най-вече от Азербайджан.

Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг при наличието на подобрение в перспективите за растежа в дългосрочен план, произтичащи от подобрения в инфраструктурата и институционалната среда, както и присъединяването на страната към еврозоната. Moody’s отбелязват, че биха понижили рейтинга при трайно влошаване на силната бюджетна позиция на страната, перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и при неуспех в завършването на процеса по присъединяването към еврозоната.