Световна иновация в полза на климата проучва възможността бетонът да улавя CO2 от въздуха

Стартираща компания CarbonCure смесва CO2 със съставки на бетона, превръщайки го в минерал, който укрепва бетона, намалявайки нуждата от цимент, частта от бетона с най-голям въглероден отпечатък, съобщи само преди няколко дни Reuters и новина бързо разпространена от много световни новинарски агенции.

Стартъпът от Калифорния, използващ камъни за поглъщане на въглероден диоксид от въздуха, се обедини с канадска компания за минерализиране на газа в бетон. Това технологично обвързване е първото и според тях може да предостави модел за борба с климата и да бъде иновация в световен мащаб.

Учените от ООН заключиха, че премахването на милиарди тонове въглероден диоксид, който вече е в атмосферата, в допълнение към намаляването на текущите емисии, ще бъде необходимо за ограничаване на изменението на климата. За да направите това, са необходими две неща: първо, улавяне на въглеродния диоксид чрез природата или технологията, и второ, задържането му за векове. Компаниите се обединяват, за да направят и двете.

Heirloom Carbon Technologies достави около 30 кг CO2, събран от въздуха около централата си в района на залива на Сан Франциско, до съседния Central Concrete, дъщерно дружество на VMC.N на Vulcan Materials, което в сряда, 1 февруари, включи газа в нов бетон. Това е еквивалентно на емисиите от ауспуха при изминаване на около 120 км с кола, съобщават от компаниите.

Съвместните усилия между Heirloom и канадските CarbonCure Technologies бяха първият път, когато въглеродният диоксид, абсорбиран от атмосферата с помощта на такава технология за директно улавяне на въздух (DAC), беше защитен в бетон, където CO2 ще остане в продължение на векове, казаха няколко учени.

Бетонът е толкова широко използван и има голям потенциал за абсорбиране на CO2, ако процесът работи и стане глобален, коментират специалисти. 

Heirloom загрява натрошен варовик, за да освободи естествено абсорбирания CO2, след което поставя гладната за CO2 скала върху колони от огромни тави, където те действат като гъби, попивайки почти половината от теглото си в газа за три дни. След това скалата се нагрява, за да се освободи събраният въглероден диоксид от околната среда и цикълът се повтаря.

„Варовикът има естествена способност да извлича въглерода от атмосферата. Проблемът е, че е бавен. Така че това, което правим тук, е просто да му дадем повече суперсили, за да го накараме да извлича въглерод много, много, много по-бързо, отколкото би било иначе,” каза изпълнителният директор на Heirloom Шашанк Самала.

Улавянето и ограничаването на въглерода в глобален мащаб обаче няма да е лесно: компании като Heirloom ще трябва да изградят скъпи, масивни инсталации, способни да уловят милиони или милиарди тонове годишно.

„За да премахнем един милиард тона от въздуха, се нуждаем от порядъка на стотици милиарди долари“, каза Самала, който очаква финансиращите соларна енергия, сгради, преносни кули и друга инфраструктура да финансират и въглеродна инфраструктура.

Цената на въглерода също трябва да падне. Правителството и индустрията на САЩ като цяло виждат 100 долара за тон въглероден диоксид като разумна цена за широко разгръщане. 

Бетонът сам по себе си е противоречив, той е най-използваният строителен материал в света и представлява около 8% от глобалните емисии на въглероден диоксид, включително тези на основния му свързващ агент, цимента. Най-използваната технология на CarbonCure намалява това с около 5%, каза изпълнителният директор на CarbonCure Роб Нивен. Новият, който използва отпадъчни води, може да намали още 5%-10%. Това го прави огромен нетен емитер с труден път до нулеви емисии, без да повишава цените.

Въпреки това повсеместното разпространение на бетона е привлекателно, тъй като в момента има малко места за безопасно задържане на въглероден диоксид.