ЕК призова за по-добро прилагане на правилата срещу пране на пари и финансиране на тероризма

Европейската комисия прие днес съобщение и четири доклада, които ще помогнат на европейските и националните органи да се борят по-ефективно с рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, съобщи пресофисът на ЕК. Комисията „Юнкер“ въведе строги правила с четвъртата и петата директива относно борбата с изпирането на пари и засили надзорната роля на Европейския банков орган. В докладите се подчертава нуждата от цялостно изпълнение на директивите и от отстраняване на редица структурни слабости в прилагането на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Въз основа на публикувания днес пакет от документи ще бъдат взети бъдещите решения за това как допълнително да се укрепи нормативната уредба на ЕС за борба с изпирането на пари.

В съобщението „Към по-добро прилагане на нормативната уредба на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма“ се прави преглед на публикуваните днес четири доклада: докладът за наднационална оценка на рисковете съдържа актуализация на секторните рискове, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Докладите относно оценката на неотдавнашни случаи на изпиране на пари във финансовата сфера с широк отзвук, звената за финансово разузнаване и взаимосвързаността между централизираните регистри на банковите сметки анализират недостатъците на настоящия надзор и сътрудничеството в сферата на изпирането на пари и посочват начини за отстраняване на тези недостатъци.

Оценка на рисковете от изпиране на пари на вътрешния пазар

Докладът за наднационална оценка на рисковете е инструмент, който помага на държавите членки да идентифицират рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма и да работят за отстраняването им. Той се приема от Комисията на всеки две години от 2017 г. насам. В доклада се посочва, че повечето препоръки от първата наднационална оценка на рисковете са били изпълнени от различните отговорни страни. Продължават обаче да са налице някои хоризонтални слабости, по-специално във връзка с анонимните продукти, идентифицирането на действителните собственици и новите нерегулирани продукти, като например виртуалните активи. Част от тези въпроси ще бъдат решени с предстоящото транспониране на Петата директива относно борбата с изпирането на пари.

В доклада се припомня също така, че държавите членки все още трябва да транспонират изцяло Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари.Комисията призовава държавите членки да приложат директиватаизцяло и изпълнят препоръките от този доклад. Това ще подобри сътрудничеството между надзорните органи, ще повиши осведомеността сред задължените субекти и ще предостави допълнителни насоки относно идентифицирането на действителните собственици.

Оценка на неотдавнашни случаи на изпиране на пари и поуки от тях

След няколко консултации с Европейския парламент и вследствие на искане на Съвета от декември 2018 г. Европейската комисия анализира десет неотдавнашни публично известни случая на изпиране на пари в банки на ЕС, за да разгледа недостатъците и да даде насоки за бъдещи действия.

Докладът не е изчерпателен, но показва следното:

В няколко от анализираните случаи банките не са изпълнили ефективно, а понякога изобщо не са изпълнили изискванията, свързани с борбата с изпирането на пари. Те не са разполагали с подходящите вътрешни механизми за предотвратяване на изпирането на пари и не са адаптирали политиките си за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма в случаите на рискови бизнес модели. В констатациите се изтъква също така липсата на координиране между тези политики на равнището на отделните субекти или на равнището на групата.

- Предприетите от националните органи мерки за надзор са се различавали съществено по отношение на своята навременност и ефективност. Наблюдават се големи различия по отношение на приоритизирането, ресурсите, експертните знания и наличните инструменти. По-специално във връзка с надзора на банкова група, надзорните органи са проявявали тенденция да разчитат прекомерно на мрежата за борба с изпирането на пари на приемащите държави членки, което е възпрепятствало ефективните надзорни действия на равнището на ЕС в трансгранични случаи. Освен това разпределението на отговорностите е довело до неефективно сътрудничество между органите за борба с изпирането на пари, органите за пруденциален надзор, звената за финансово разузнаване и правоприлагащите органи.

Тези недостатъци показват наличието на структурни проблеми при прилагането на правилата на ЕС, които до момента са разгледани само частично. Разпокъсаността в регулаторната и надзорната област, в съчетание с разнообразието от задачи, правомощия и инструменти на публичните органи, водят до слабости при прилагането на правилата на ЕС. Недостатъците в политиките и надзора, свързани с изпирането на пари, са по-ярко изявени при трансгранични случаи — както в ЕС, така и във връзка с държави извън ЕС. Въпреки че банките и надзорните органи са предприели съществени действия, необходимо е да се направи повече. Нужни са например допълнително хармонизиране между държавите членки и засилен надзор.

Нужда от по-голямо сътрудничество между звената за финансово разузнаване Звената за финансово разузнаване (ЗФР) играят ключова роля за идентифициране на рисковете от изпиране на пари във всяка страна.

През последните години Платформата на ЕС относно ЗФР, която е експертна група на Комисията, подобри сътрудничеството в значителна степен, но според Комисията все още остават следните проблеми:

- Достъп на ЗФР до информация: заради различния си статут, правомощия и начин на организиране някои ЗФР нямат достъп до съответната информация (финансова, административна и свързана с правоприлагането) и не могат да я обменят.

- Обменът на информация между ЗФР продължава да е недостатъчен и често е прекалено бавен. ИТ инструменти: понякога ЗФР не разполагат с подходящите

- ИТ инструменти за ефикасното предаване и сваляне на информация към/от FIU.net.

- Ограничено приложно поле на Платформата на ЕС относно ЗФР, която не може да разпространява правнообвързващи образци, насоки и стандарти. В доклада се предлагат някои конкретни промени, като например нов механизъм за подкрепа, който ще подобри сътрудничеството между звената за финансово разузнаване в ЕС.

Взаимосвързаност между централизираните регистри на банковите сметки

Докладът относно взаимосвързаността между централизираните регистри на банковите сметки съдържа редица елементи, които трябва да бъдат разгледани с оглед на евентуална взаимовръзка между регистрите на банковите сметки и системите за извличане на данни. Комисията смята, че това би могло да бъде осъществено под формата на централизирана система с обща платформа на равнището на ЕС. За постигането на взаимосвързаност ще бъде необходим законодателен акт след консултации с правителствата на държавите членки, звената за финансово разузнаване, правоприлагащите органи и службите за възстановяване на активи.
 
Днешните доклади ще послужат за основа на дискусията за допълнителни действия в тази област, включително във връзка със задълженията на финансовите институции и нужните правомощия и инструменти за ефективен надзор, подчертават от ЕК. При настоящата степен на интегриране на банковия пазар ще бъде необходима и допълнителна работа по трансграничните аспекти на уредбата за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма. Комисията ще продължи да следи отблизо как държавите членки прилагат правилата на ЕС за борба с изпирането на пари.

"Трябва да лишим престъпниците и терористите от всякаква възможност за злоупотреба с финансовата ни система и за застрашаване на сигурността на европейците. На оперативно ниво бързо могат да бъдат направени някои съвсем конкретни подобрения. Комисията ще продължи да подпомага държавите членки в тази сфера и ще обмисли възможности за преодоляване на останалите структурни предизвикателства", заяви първият заместник-председател Франс Тимерманс.

Според заместник-председателят на Комисията за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис, който отговаря също за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари: "Наличието на стабилна уредба за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за борба с тях е от основно значение за запазване на целостта на европейската финансова система и намаляване на рисковете за финансовата стабилност. Настоящите анализи обаче показват, че строгите правила на ЕС за борба с изпирането на пари не се прилагат еднакво от всички банки и всички държави — членки на ЕС. Налице е структурен проблем в способността на Съюза да предотвратява използването на финансовата система за незаконни цели. Този проблем трябва да бъде разгледан и решен възможно най-скоро".

"Разполагаме със строги правила за борба с изпирането на пари на равнището на ЕС, но трябва всички държави членки да ги прилагат на място. В ЕС не трябва да има слабо звено, което престъпниците биха могли да използват. Неотдавнашните скандали показаха, че държавите членки трябва да дадат приоритет на този въпрос", коментира и комисарят по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова.

По време на мандата на Комисията „Юнкер“ ЕС укрепи нормативната уредба за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма чрез приемането на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, която държавите членки трябваше да транспонират до юни 2017 г. В момента Комисията извършва оценка на транспонирането на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, като същевременно проверява дали държавите членки прилагат правилата по удачен начин. Комисията започна процедури за нарушение срещу поголямата част от държавите членки, тъй като прецени, че получената от държавите членки информация не сочи за пълно транспониране на тази директива. Петата директива относно борбата с изпирането на пари ще разшири правомощията на звената за финансово разузнаване, ще увеличи прозрачността във връзка с информацията за действителните собственици и ще въведе правила относно виртуалните валути и предплатените карти с цел по-ефективно предотвратяване на финансирането на тероризма. Държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си право до 1 януари 2020 г. След установените през 2018 г. няколко случая на изпиране на пари Комисията създаде през май 2018 г. съвместна работна група заедно с европейските надзорни органи и Европейската централна банка.

Въз основа на препоръките на работната група Комисията публикува през септември 2018 г. съобщение за укрепване на правилата относно борбата с изпирането на пари и на пруденциалните рамки и нови правила за засилване на ролята на европейския банков орган. В резултат тази тема бе по-активно застъпена в законодателството относно пруденциалните банкови практики чрез приемането на Петата директива за капиталовите изисквания през декември 2018 г