2 432 лева са необходими за месечна издръжка на тричленно семейство

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1351 лв. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка в страната, представено днес. Те са на базата на заплата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2022 г., допълва БТА.

Според данните, 2432 лв. е общата стойност за тричленно семейство с двама работещи възрастни и едно дете до 14 г. Синдикатите отчитат, че доходът, необходим за издръжка, нараства с 2,4% на тримесечна база и 17,7% на годишна база. Така за едногодишен период нарастването на необходимия нетен месечен доход е с 366 лв. повече за тричленно семейство и с 203 лв. повече за едно лице.

При представянето на данните президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че, за да получи 1351 лв. нето, брутната заплата трябва да е 1741 лв. за един човек. За да е 2432 лв. нето, всеки един от възрастните в семейството следва да получава поне по 1567 лв. брутното възнаграждение, посочи той.

Българинът смята отдавна в нето, коментира Димитров. „По-малко българи могат да си свържат двата края с доходите, които получават“, каза той.

Всички ръстове, които бяха направени от частния и държавния сектор, включително и ръстът на минималната работна заплата на 780 лв., не са достатъчни да покрият поскъпването на основните стоки от потребителската кошница, коментира пред журналисти директорът на ИССИ Любослав Костов. Той посочи, че като се махнат данъците и осигуровките, минималната заплата покрива едва 40% от необходимите средства за издръжка на един работещ. Костов подчерта, че минималната заплата е нараснала два пъти по-малко от темпа на инфлацията.

Зам.-директорът на ИССИ Виолета Иванова акцентира върху нарастването на малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки. Тя посочи повишение на брашно тип 500 за кг., на хляба, ориза, каймата, пилето, млечните продукти и яйцата. При цените на плодовете и зеленчуците също има повишение. Значително нараства цената на закуските, посочи Иванова. Тя заяви, че има нарастване на цените и при дървата, съответно при мебелите. Цените на лекарствата също са поскъпнали, отчете Иванова.

Не се усеща от българските граждани, че има намаление или задържане на инфлацията. По-скоро обратното - инфлацията за всички българи е висока и продължава да нараства, защото нарастват и 20 жизнено важни стоки, заяви Иванова.

От КНСБ са направили и сравнение с покупателната способност в няколко други европейски държави. Общо 6,6 пъти може да се купи малката потребителска кошница от 20 стоки с минималната заплата у нас, сочат данните. За сравнение в Испания – 24 пъти, във Франция – 21,5, Хърватия – 10,7, Германия – 29,2, Румъния – 11,1.

От КНСБ ще продължат да настояват за 850 лв. минимална заплата. Синдикатът подчертава и необходимостта от приемане на Закон за държавния бюджет за 2023 г. Въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, също остава приоритет. От КНСБ призовават и за възможно най-бързо транспониране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати в ЕК. Сред другите искания е и ръст на доходите, който да компенсира инфлацията от 2022 г. и прогнозираната такава за 2023 г., като този ръст да не бъде по-нисък от 15%, а за „работещите на терен“ в бюджетния сектор – с минимум 20%. От КНСБ смятат, че липсва политика по доходите.

„След изборите, към които очевидно вървим, трябва по най-бързия начин новосформиращият се парламент да приеме Закон за бюджета за 2023 г.“, заяви Пламен Димитров.

Той обърна внимание, че заради приетия удължителен закон на бюджета за 2022 г. някои сектори са недофинансирани. Димитров даде пример с „Български пощи“, от където преди дни обявиха започването на ефективни стачни действия. Той посочи и недофинансирането на ВиК сектора и градския транспорт. По думите на президента на КНСБ в образованието и здравеопазването също липсва яснота как ще се развият доходите през следващите месеци, ако няма Закон за бюджет 2023 г.

Димитров смята, че политиците трябва да вземат предвид, че напрежението расте. Ние сме длъжни да им напомняме какво очакват работещите българи от тях, посочи той.