КНСБ: Заплатата за издръжка стигна 1479 лв., по-малко получават 1.5 млн. работещи българи

Брутната заплата за издръжка за всеки един от двама работещи родители с едно дете е нараснала със 117 лв., а за работещ, който живее сам, тя се е увеличила със 130 лв. от началото на 2021 г., показва проучване на синдиката

Икономика / Финанси
3E news
225
article picture alt description

Снимка: КНСБ

За последното тримесечие на миналата година необходимият доход за осигуряване на социално приемлив начин на живот за едно работещо лице е 1479 лева, а при двама работещи в семейство с едно дете всеки един от тях трябва да получава не по-малко от 1331 лева. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2662 лв. Това показват последните данни от наблюдението на потребителските цени и необходимата заплата за издръжка към декември 2021 г. на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ, които бяха представени на онлайн пресконференция от президента на конфедерацията Пламен Димитров, директора на института Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.

Още по темата

Равносметката показва, че през миналата година брутната Заплата за издръжка за всеки един от двама работещи родители с едно дете е нараснала със 117 лв. За работещ, който живее сам, тя се е увеличила със 130 лв. от началото на 2021 г.

Пламен Димитров посочи, че към ноември миналата година данните на НСИ показват, че доход под заплатата за издръжка за едно работещо лице (1479 лв.) имат 1.5 млн. българи. Над заплатата за издръжка са 34.4 процента от осигурените лица или 803 хиляди българи.

През декември 2021 година минималната заплата е 43.9 на сто от Заплатата за издръжка за възрастен, който живее сам, а при двама работещи с едно дете съотношението е 48.8 процента от МРЗ.

500 хил. от работещите с доход до заплатата за издръжка са на минимална работна заплата. Тези хора са предимно в частния сектор – 91,5 на сто и само 42 хил. лица, или 8,5% от общо наетите лица на МРЗ са в обществения сектор. Ето защо са неверни твърденията на бизнеса, че държавата е лош работодател, подчерта Пламен Димитров.

Лидерът на КНСБ напомни опасенията на синдикалната конфедерация, че предвиденото еднократно увеличение на минималната заплата от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и само ще затвърди статуквото от 42-43% от СРЗ. Нещо повече, предвид динамиката на СРЗ през 2021 г. до месец септември, то към края на 2021 г. се очаква размерът ѝ да е около 1548 лв. При средногодишнен темп на прираст на средната заплата през последните години около 12%, очакването на КНСБ е размерът ѝ през тази година да достигне до 1734 лв.

Затова настояваме за второ последващо увеличение от средата на годината на минималната заплата в размер на 760 лв.. От началото на 2023 г. очакваме да се приложи Директива за адекватни минимални заплати, от която следва 50% съотношение МРЗ от СРЗ, а това по наши изчисления се оценява на около 867 лв., каза още Димитров.

Какво показва изследването на цените и заплата за издръжка в детайли

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство достига през месец декември до 1147,92 лв. Тази стойност формирана на базисна потребителска кошница е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, само живеещо, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. От началото на годината издръжка на 1 работещо лице нараства със 101 лв., като по-силно ускорение се наблюдава от втората половина на годината. През първите две тримесечия необходимият месечен доход за издръжка на 1 работещо лице (живеещо само) последователно нараства с около 10 и 12 лв., но в края на декември драстично нараства. Това се дължи на факта, че необходимия месечен доход за издръжка пряко кореспондира с ускорено изменение на цените през втората половина на годината.

Използването на еквивалентната скала на Евростат (1 – 0.5 – 0.3) дава представа за необходимите средства за осигуряване на приемлив живот при тричленно домакинство (2 –ма работещи с 1 дете до 14 г.). Необходимият месечен доход за издръжка на тричленно семейство нараства с 181 лв. от началото на годината и достига до 2 066 лв.

Нарастването на дохода за издръжка през 2021 г. се дължи на ускорения ръст на потребителските цените, обуславящо се от:

- Базовите ефекти от ограничителните мерки през 2020 г. и замразената икономическата активност. Цените в някои сектори се намалиха и съответно през 2021 се възстановяват до предишните си нива.

- Нарушения в логистиката и доставките на стоки, което доведе до недостиг на редица стоки;

- Драстично покачване в цените на ел. енергията и природния газ. Природния газ повишение с около 5 пъти; Цената на електроенергията за бизнеса с около 4 пъти;

- Ръст на цените на петрола на международните борси. Нарастване с 55% от началото на годината; а скокът на цените на горивата – бензин и дизел с над 38%;

- Повишаване на цените на основни суровините на международните пазари;

- Ръст на цените на производител в промишлеността с 31% през м. ноември на годишна база

- Не навременни правителствени мерки за компенсиране на тока за бизнеса.

Темпове на изменение

От началото на годината (при база месец декември), доходът необходим за издръжка нараства с 9.7%, а на тримесечна база с 4.1%.

Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през първата половина на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. От втората половина на годината възходящия тренд се ускорява, както за хранителните, така и за нехранителните стоки и услуги.

По-забележимо нарастване от началото на годината се наблюдава при групите:

Групата „Хранителни стоки“ нараства с 9.8% на годишна база и с 4.2% спрямо предходното тримесечие. Разходът за храна достига до  417 лв. за 1 работещо лице. На годишна база забележимо нарастване се отчита при стоки от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети:

- „Хляб и зърнени храни“ с 11.1%. Общото увеличението на цените на хлебните изделия е с 15.4%, при брашното с 16.5%;

- „Мляко и млечни продукти“ с 10.5%, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената и кашкавалите в диапазон от 13.6 до 16.1%. В абсолютни величини нарастването на киселите млека е с около 10-15 ст., докато при сиренета и кашкавали с около 1-1,50 лв.;

- „Животински и растителни масла“ нарастват с 25.8%, като само слънчогледовото олио e с 36.5%. В рамките на годишен период увеличението е в диапазон 1, 20 – 2 лв.

- Яйца с 11.7%;

- Зеленчуци с 20.9%, по-осезаемо нарастване се наблюдава при картофи с 44%, моркови с 12%; зрял фасул с 11.2% и леща с 34.6%.

- Захар и захарни изделия с 8.1%. Захар (кг) нараства с повече от 30 ст. на годишна база (с около 15%);

Повишението на хранителните стоки се отрази върху нарастването на цените на услугите в заведения за обществено хранене, които достигат ръст до 13.1%. По-силно е изразено нарастването в заведения за бързо хранене с 16%; Храни за бърза консумация с 14.9%.

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи силно ускорение (с 4.1%), като отчита ръст от 9.6% от началото на годината.

- Разходи за поддържане на жилището, ремонт и разходи за ремонт на жилищена бележат ръст от 12.7% на годишна база. Като групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ нараства със 17.2%: дърва за горене и въглища с около 30%,

- Групата на „Транспорт“ бележи ръст с 21.8%, като „Горивата и смазочните материали за ЛТС“ нарастват с 38%.

- Забележимо увеличение също се наблюдава в групите: „Образование и услуги свързани със свободното време“ с 6.2%, печатни изделия (учебници, книги, вестници, списания) с 4.1%;

- „Услуги свързани със спорт, свободно време и култура“ с 6.5%.

- „Облекло, обувки и лични принадлежности“ ръст с 7.1%.

- „Лична хигиена и козметика“ с 4.1%, като само групата на „Фризьорски услуги“ с 10.6%.

След отпадане на мораториум на цените на тока, парното и водата се предвижда ново увеличение на цените на енергоносителите, което е предпоставка за нарастване делът на бедните и на енергийната бедност. Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. През последните 11 год. (при база дек.2009=100), цената на електроенергията нараства с 30.9%, топлоенергията с 58.5%, на газообразните горива с 99.8%, водоснабдяване с 37.6%.

На фона на нарастващите цени на енергийните източници предвидените за целевото подпомагане за отопление в проекта на Закона за държавния бюджет в повече малко над 50 млн.лв., се разчита на увеличение обхвата на този вид помощ с 50 хиляди нови случа. Това означава да достигнат до 300 хил. лица и семейства. По данните на Евростат 27.5% от населението в България, не може да поддържа дома си достатъчно топъл, при средни нива за ЕС-27 от 8.2%. С новите цени на енергоносителите тази програма определено няма да изиграе необходимата роля на подкрепа на всички нуждаещите се.

Заплата за издръжка за съответния тип семейство

Заплата за издръжка е стойността на необходимия нетен доход за  издръжка, която трябва да е достатъчна за нуждите и на работника, и на неговото семейство. Съобразно методиката необходимият нетен доход за издръжка на 1 работещо лице се трансформира в заплата за издръжка (нетна и брутна) съобразно броя на работещите в семейството/домакинството.

Размерът на заплата за издръжка за съответния тип семейство през м. декември е както следва:

Както се вижда от таблицата, брутната  заплата за издръжка за 1 работещо лице е 1 479 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 1 331 лв., за да може да се осигури необходимия доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2 662 лв.

Директорът на ИССИ Любослав Костов посочи, че остава тревожната тенденция да има силна регионална диференциация в работните заплати. Областите Благоевград, Кюстендил и Видин остават водещите с най-ниска средна работна заплата в диапазона 999 -1029 лв. (трето тримесечие). Разликата в заплатите между Благоевград и София-столица е повече от два пъти

С повече от 1/3 е изоставането на размер на работната заплата от средната за страната. Наред с това, темповете на нарастване са забавени в сравнение със средните за страната (Благоевград +8.4%, Кюстендил +3.1%, Видин +8.9%).

За да се преодолеят проблемите пред доходите на работещите българи КНСБ настоява за:

- Ръст на МРЗ през 2022 г. до 760 лв.;

- В средносрочен период достигане на равнище на МРЗ = ЗИ, както и МРЗ = 50% от СРЗ;

- Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ;

- Поемане на ангажимент за изпълнение на проектодирективата за адекватни и справедливи минимални заплати на ЕК;

- Ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща