Министерство на енергетиката иска да прекрати процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ "Белене"

Служебното правителство възнамерява да прекрати процедурата за избор на строител за АЕЦ „Белене“. Това обясни енергийният министър Росен Христов в отговор на въпрос на 3eNews. Според мнението на  министъра към момента процедурата вече не е актуална, а геополитическата ситуация коренно се промени.

На кръгла маса днес той представи проектодокумента "Българската енергетика – Стратегия 2023-2053".  От документът стана ясно, че страната ни иска да започне бързо изграждане на нови ядрени мощности и то точно на площадка „Белене“. Там се планира изграждане на 2000 MW базова мощност. Още толкова трябва да бъдат изградени на по-късен етап и на площадка „Козлодуй“. Така блокове 7 и 8 там се явяват заместници на блокове 5 и 6, които ще бъдат в края на жизнения си цикъл през 2050 година. По време на дискусията не стана ясно дали ще бъде започната нова процедура за изграждане на нова ядрена мощност. Към момента Парламентът е дал мандат на служебното правителство за преговори със САЩ за използване на технологията AP 1000 на площадка "Козлодуй" - 7 блок.

Изборът на инвеститор за АЕЦ "Белене" започна при последното правителство на ГЕРБ и бе замразен при започването на пандемията от COVID-19. Конкурсът и в момента не е прекратен, а кандидат-инвеститорите очакват достъп до информационната стая с документите, намираща се в НЕК.

Оставаме нетен износител на електроенергия

Росен Христов отново каза, че е крайно време да определим дали развиваме ядрената енергетика, или не. Европа е разделена по този въпрос. Водещи икономики като Германия поеха по пътя на отказване от ядрената енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция не само не се отказват, но развиват и инвестират в този сектор, посочи Христов.

В проекта на стратегия, представен от министър Христов, се отбелязва, че в момента енергийният сектор на страната осигурява сериозна част от брутния вътрешен продукт (БВП). За миналата година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електроенергия с приходи от 3 млрд. евро, посочи Христов. Той добави, че тези средства бяха използвани основно за компенсиране на високите цени на електроенергията на вътрешния пазар за индустриалните потребители, давайки възможност на икономиката ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да предпазва страната от мащабна рецесия.

През 2022 г. произведеното количество електроенергия е нараснало с 5,7 процента спрямо предходната година. Ръстът е от увеличението в произведената електрическа енергия при кондензационните ТЕЦ (с 4 TWh), ВЕИ (0,3 TWh) и при ВЕЦ (0,26 TWh), показват данните, цитирани от БТА. 

Благодарение на това, че използваме основно местни енергийни източници, включително въглища, атомна електроенергия, ние нямахме тази зависимост от газ, както много държави в Европа и преодоляваме успешно предизвикателствата, отбеляза Росен Христов. 

България e нетен износител и покрива нуждите от електроенергия за собствено потребление и дефицита в съседните държави, се посочва в документа.

Министърът отбеляза, че България е третият по големина износител на електроенергия в Европа и единственият в нашия регион - изнасяме към всички съседни държави. Христов добави, че прогнозите показват, че тази тенденция ще се задържи в следващите години. Към държавите, които изпитват нужда от електроенергия, се присъединяват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за доставяне на електроенергия.

Декарбонозация, но и запазване на енергийната сигурност и националните интереси

Енергетиката е сектор, който в момента има най-голяма нужда от дългосрочна визия, каза служебният министър на енергетиката Росен Христов при представянето на национална стратегия за развитие на енергетиката у нас за следващите 30 години. Изключително важно е на Европейската комисия (EК) да покажем, че което и да е редовно правителство, дали то ще дойде след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, за да можем да постигнем целите, поставени от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, сподели още Христов пред експертите на кръглата маса.

Той посочи, че е важно да има обединение около основни направления за развитие на сектора. Той смята, че за да имаме шанс да предоговорим ангажимента в Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали, трябва да представим алтернатива, която ясно показва, че това предоговаряне не включва отказ на България от изпълнението на целите за декарбонизация, които Европа си поставя, а напротив - ще бъдем една от водещите държави при постигането им, но като използваме подход, който запазва националните интереси и енергийната ни сигурност. 

Сред стратегическите цели за развитие на енергийния сектор, очертани в стратегията, са гарантиране на енергийната сигурност в страната и региона и запазване ролята на България като енергиен лидер, защита на националната сигурност и икономическите интереси, постигане на общоевропейските цели за декарбонизация, повишаване на енергийната ефективност, реализиране на справедлив преход на засегнатите райони, защита от енергийна бедност.